Решение № 1499 от 29.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1499 гр. Пловдив, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20225300502655 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 2662 от 14.07.2022 г., пост. по гр.д. № 18 300/2021 г. на РС – Пловдив е постановено:

Приема за основателно възражението на Б. М. М., ЕГН – ********** за прихващане на недължимо платена от нея сума по сключен между нея и Ти Би Ай Банк АД, ЕИК 131134023 на *** г. Договор за кредит № *** в размер на 23,20 лв., съставляваща такса „ оценка на риска“;

Признава за установено в отношенията между Б. М. М., ЕГН – ********** и Ти Би Ай Банк АД, ЕИК131134023 по издадена по ч.гр.д. № 8823/2021 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл. 417 от ГПК № 4907/01.06.2021 г., че М. дължи на банката непогасена главница по Договор за кредит № *** в размер на 1 102, 22 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2021 г. / датата на подаване на заявлението в съда / до окончателното изплащане, като Отхвърля иска за главница за разликата до пълния му предявен размер от 1 124, 42 лв. – поради уваженото възражение за прихващане с недължимо платените 23, 20 лв., както и за сумите 252, 80 лв. – договорна лихва и 315, 11 лв. – обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2021 г. – поради недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

Решението се обжалва в отхвърлителната му част от ищеца по спора Ти Би Ай Банк АД с оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази му част и уважаване на иска.

Претендира деловодни разноски.

От въззиваемата страна Б. М. е депозиран отговор за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. От процесуалния й представител по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА адв. Е. И. се 1 претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Ти Би Ай Банк АД, ЕИК 131134023 срещу Б. М. М., ЕГН – ********** иск за признаване за установено съществуването на парични вземания на банката към ответницата, произтичащи от сключен между тях на *** г. Договор за потребителски кредит № *** както следва: 1 124, 42 лв. – главница, вeдно със законната лихва от 28.05.2021 г. до окончателното изплащане; 252, 28 лв. – договорна лихва за период 15.09.2019 г. – 15.04.2021 г. и 315, 11 лв. – лихва за забава за период 15.09.2019 г. – 11.05.2021 г. – които вземания предмет на издадената по ч.гр.д. № 8 823/2021 г. на РС – Пловдив Заповед № 4 907 от 01.06.2021 г. по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение.

Изложените в исковата молба твърдения относно предмета на договора са, че на ответницата са предоставени заемни средства в размер на 1 000 лв., със срок за погасяване 24 месеца чрез 23 равни месечни вноски и една изравнителна. Посочено е че исковата сума, съставляваща главница е сбор от чистата стойност на кредита / предоставените кредитни средства 1 000 лв. / и непогасената част от таксата „ оценка на риска „ – цялата в размер на 139,20 лв., която такса съгласно договора страните са се съгласили да се заплаща от кредитополучателя чрез анюитетните месечни вноски съгласно погасителния план / чл. 7.1. от договора /. Изложено е още, че вземанията на ищеца по договора са обезпечени чрез сключване от ответника – кредитополучател, на застраховка „ Bank Комбо Живот „ в размер на 79, 20 лв. и на застраховка “ Bank Комбо Безработица „ в размер на 80, 87 лева, като дължимите застрахователни премии се превеждат от банката - действаща като застрахователен посредник, директно на застрахователя, а впоследствие се възстановяват от потребителя на банката чрез плащане на съответните им части към месечните анюитетни вноски съгласно погасителния план - за което потребителят също изразил изрично съгласие.

Посочено е че годишния лихвен процент / ГЛП / по кредита е 24, 81 % - чл. 9.1. от договора, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер главница, а лихвения процент на ден съставлява 1/360 – та част от .лихвения процент по чл. 9.1. Посочено е, че годишния процент на разходите / ГПР / по кредита е 44,06 %, а общата подлежаща на връщане сума от кредитополучателя е в размер на 1 661, 18 лева.

В срока за отговор ответникът е оспорил иска с възражения че договорът като цяло, както и и отделни негови клаузи са недействителни поради нарушение на императивни норми на ЗПК и нищожни на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Конкретно твърденията са, че договорът е с шрифт под минимално изискуемия размер – 12 / чл. 10 ал. 1 от ЗПК /; че не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 20 от ЗПК – не е посочен лихвения процент на ден; че посочения в договора ГПР от 44,06 % не е действителния, тъй като в него не са включени разходите, съставляващи застрахователните премии по сключените от ответницата застраховки „ Bank Комбо Живот „ и “ Bank Комбо Безработица „ и таксата „ еднократна оценка на риска, като при тяхното включване действителния ГПР се явява в размер, надвишаващ максимално допустимия по чл. 19 ал. 4 от ЗПК / пет пъти законната лихва /; че таксата оценка на риска не е част от размера на кредита и че същата е удържана от заемателя и вследствие тази удръжка той е получил 860, 80 лв., а не договорените 1 000 лв.; че таксата оценка на риска е недължима при начална липса на основание / чл. 10а ал.2 от ЗПК /. Поддържа се още че договорът не дава яснота на база каква методика и при какви разходи е изчислен ГПР по кредита, което съставлява нарушение на основното изискване на чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът да е сключен по ясен и разбираем за потребителя начин, а бланкетното само посочване на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които е формиран. Поддържа се нарушение на чл.

10 ал. 1 от ЗПК и като се твърди че посочването в договора че уговорената възнаградителна 2 лихва от 24,81 % на годишна фаза е фиксирана и непроменлива за целия срок е невярна и заблуждаваща потребителя информация. Поддържа се и да не са спазени императивните изисквания на чл. 11 ал. 1 т. т 9 и 11 от ЗПК – в погасителния план е посочен само общия размер на дължимата месечна вноска, без разбивка каква част от вноската погасява главницата и каква част – лихвата, без да е посочен и остатъчния размер на кредита след плащането на вноската. Заявени са възражения за прихващане със сумата 139,20 лв., представляваща заплатената недължима се такса „ оценка на риска „ и сумата 100, 28 лв. – платената част от застрахователните премии.

По делото е безспорно установено, че процесните вземания са предмет на издадена по ч. гр.д. № 8 823/2021 г. на РС – Пловдив в полза на ищеца срещу ответника Заповед № 4 907 от 01.06.2021 г. по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение; че в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение за тяхната недължимост и че кредиторът ищец е предявил в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК настоящия установителен иск.

По силата на процесния договор въззивникът е предоставил на въззиваемия сумата 1 000 лв. за срок 24 месеца при годишен лихвен процент 24,81 % / чл.9.1. /, подлежащата на връщане сума е 1 299, 18 лв. / главница и възнагр. лихва /, погасяването й се извършва на 24 месечни вноски, като първите 23 с еднакъв размер и последната – 24 – та, изравнителна.

Посочено е че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, като лихвения процент на ден е равен на 1/360 – та част от лихвения процент по чл. 9.1. Посочено е че вземанията на кредитора са обезпечени чрез сключване от потребителя на застраховка „ Bank Комбо Живот „ в размер на 79, 20 лв. и на застраховка “ Bank Комбо Безработица „ в размер на 80, 87 лв., общо двете в размер на 159, 98 лв. на година със ЗК Уника АД / застр. полици на л.13 от първоинстанционното дело/, които обезпечения обаче не са задължително условие за сключването на договора и предоставянето на кредитни средства / чл. 19 /, като съгласно чл. 7.2.2 дължимите застрахователни премии се превеждат от кредитора - действащ като застрахователен посредник, директно на застрахователя, а впоследствие се възстановяват от потребителя на банката чрез плащане на съответните им части към месечните анюитетни вноски - за което потребителят дава изричното си съгласие. Съгласно чл. 7.1. потребителят дължи на банката еднократна такса „ оценка на риска „ в размер на 139, 20 лв., дължима в деня на подписването на договора, като същата се погасява от потребителя чрез плащане на съответната част от таксата с месечните погасителни вноски по кредита – по изрично изразено от него съгласие за този начин на изплащане. В чл. 10 от договора е посочено, че ГПР и общата дължима сума на потребителя са изчислени към момента на сключване на договора, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определение в Приложение № 1 към ЗПК начин, като ГПР възлиза на 44,06 %, а общата дължима сума – на 1 661,18 лева, положения и допускания по смисъла на казаното приложение № 1 не са посочени.

Единственият мотив на съда за недействителност на договора е, че действителния ГПР надвишава максимално установения от чл. 19 от ЗПК размер – защото в посочения в договора ГПР от 44,06% е следвало, но не са включени разходите на потребителя за застраховка на риска на банката от неизпълнение на договора / неплащане на кредита / и за такса „оценка на риска „, като относно последната са изложени и мотиви за недължимостта й на самостоятелно основание - нарушение на чл. 146 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена и не е еквивалентна – няма посочена в договора насрещна престация. Прието е още – на база установеното от заключението на ССчЕ, че от тази такса ответницата е заплатила сумата 23,20 лв. , а от застрахователните премии – сумата 26, 64 лв., като възражението за прихващане е основателно само за 23,20 лв., а за 26, 24 лв. е неоснователно, тъй като те се дължат и са платени на третото лице – застраховател, на самостоятелно 3 основание – договор за застраховка, по което ищцовата банка не е страна. Сумата 23,20 лв. е прихваната от претендираната с исковата молба главница 1 124, 42 лв., съответно искът за главница е уважен за сумата 1 102, 22 лв. / чл. 23 от ЗПК /, а за разликата до 1 124, 42 лв. – отхвърлен, на същото основание претенциите за договорна лихва и лихва за забава са отхвърлени изцяло.

Настоящата въззивна проверка е образувана по жалба на ищеца и нейният предмет е решението в отхвърлителната му част.

Въззивникът поддържа че облигацията, на която основава правата си валидно обвързва страните и недействителност не е налице. Конкретно да е неправилен извода на съда, че застрахователните премии, дължими от кредитополучателя е следвало да се включат в разходите, формиращи ГПР по договора за кредит, тъй като те са дължими на трето по договора лице – застрахователя ЗК Уника, и сключването на тези застрахователни договори не е било за потребителя задължително условие за сключване на договора за кредит и получаване на заемните средства, като и кредитополучателят сам е пожелал по негово нареждане тези премии да се платят на застрахователя от банката – кредитор, а той впоследствие да ги изплаща на банката с месечните погасителни вноски - което съглашение не е в противоречие със закона, нито с добрите нрави. Относно таксата оценка на риска поддържа че същата е включен при изчисляването на ГПР разход , съответно неправилен е извода на съда в противна насока. Същевременно признава тази такса да не е дължима, но счита че като недължима е следвало да бъде отхвърлена от главницата - включваща и тази такса, а не да се извършва прихващане, тъй като съгласно клаузата на чл. 7.1. от договора кредитополучателят не я е заплатил, а е кредитиран с нея. Като така не са налице – според въззивника, две насрещни вземания по смисъла на чл. 103 от ЗЗД, които да могат да бъдат прихванати, а и двете суми между които е извършено прихващането са кредитирани от дружеството.