Решение № 65 от 14.01.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 65

Сливен, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20257220700501 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от К. Х. Г., [ЕГН], с адрес ***, ***, [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3393-000188/10.07.2025 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник РУ 02 при ОД на МВР – Русе, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че при проверката не е управлявал товарния автомобил, а последният бил придвижен от паркинга до бензиностанцията от негов колега около 21.30 часа. Г. бил пътник по време на преместването на превозното средство, след което легнал да спи. Полицейските служители го събудили с чукане по прозореца на кабината, след което му извършили проверката за употреба на алкохол. Заявява се, че Г. не е управлявал МПС в 22.40 часа и съответно - не е имал качеството на водач. Проверката за алкохол била извършена в кабината, а не при спирането му. Моли съда да отмени оспорения административен акт и разпореди връщане на СУМПС.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с упълномощен адв. Х. Х. от ***, който поддържа жалбата. Заявява, че от свидетелските показания се установило, че Г. няма качеството на водач към момента на полицейската проверка. Твърди, че записите от полицейския автомобил във вид на снимков материал са приложени по образуваното досъдебно производство. На всеки кадър се виждал товарен автомобил, който не е в движение, а е паркиран до портала на цех за метали. По делото безспорно се доказало, че е управлявал свид. К. К.. Претендира разноските в производството.

В с.з. административният орган Началник на Второ РУ при ОД на МВР - Русе, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като поддържа изложените в писмени бележки доводи за законосъобразност на атакуваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли съда да го редуцира.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.07.2025 г. п. Т. Т. – с. във В. РУ при ОД на МВР – *** с. докладна записка относно издирване на МПС. Според съдържанието на същата, адресирана до Началника на Второ РУ, на посочената дата около 22.35 часа са били изпратени от дежурен при ОД на МВР – *** по постъпил сигнал за товарно МПС, движещо се срещу посоката на движение по [улица]. Съгласно вписаното в докладната записка, до № *** служителите забелязали бавно движещ се товарен автомобил, който, забелязвайки патрулния полицейски автомобил, преустановил движението си. Д. л. вписало още, че водач на автомобила е К. Х. Г., който на въпрос защо управлява превозното средство срещу посоката на движение, не могъл да даде отговор. Предвид това, че усетили мирис на алкохол, го тествали, като техническото средство отчело 1,54 промила алкохол в издишания въздух. Г. бил задържан и откаран до УМБАЛ Медика, където предоставил кръвна проба, а след това в РУ била оформена документацията по задържането, както и съставен АУАН GA № 1191643 и Фиш сер. GT № 16355105. Съгласно вписаното в докладната записка, Г. отказал да подпише документите по задържането и съставените акт и фиш, поради което му съставили втори АУАН сер. GA № 1191644, заменящ наложената глоба с фиш, след което задържаният бил освободен. Пак в тази записка е отразено, че сигналът е обработен с боди камери.

По преписката е представен послужилият за прилагане на принудителната административна мярка АУАН. Същият е серия GA № 1191643/10.07.2025 г., съставен от Командир на отделение и с. при у. на н. п. Т. Т. и п. Н. Е.. Според възприетата от актосъставителя фактическа обстановка, на 09.07.2025 г. около 22.40 ч. в [населено място], на [улица], до № *** К. Г. управлява влекач с прикачено полуремарке след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 на хиляда. Съдържанието на акта е възпроизведено печатно, в т.ч. вписването, че нарушителят няма възражения, като в частта „подпис“ на същия ръкописно е отразено: „отказва“. На същата дата въз основа на горния АУАН и при възпроизведена идентична фактическа обстановка Началникът на Второ РУ при ОД на МВР – Русе издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, обективирана като „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Заповедта била връчена на адресата К. Г. на 16.07.2025 г., чрез полицейски служител от ОД на МВР – Сливен.

В хода на настоящото съдебно производство двукратно е разпитан като свидетел К. К. – к. на Г. и в. на друг товарен автомобил. От показанията на К. се установява, че на 09.07.2025 г. вечерта същият се е намирал на паркинг за товарни автомобили в [населено място], където срещнал Г.. Паркингът бил разположен в обратна посока на кръговото спрямо Д. м. Г. му обяснил, че трябва да придвижи камиона си до бензиностанция да зареди, тъй като нямал гориво, но е употребил алкохол. К. се съгласил и управлявал товарния автомобил от паркинга до бензиностанцията, намираща се на разстояние от около 150 метра, при което, поради липсата на достатъчно гориво не заобиколил през кръговото, а навлязъл в насрещното движение. Г. спял в камиона до него, а К. спрял в близост до бензиностанцията и се върнал на паркинга.

Горните показания на свид. К. се потвърждават и от показанията на свид. Н. П., с. на свидетеля.

По преписката е приложена още Мотивирана резолюция от 10.07.2025 г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, с която органът – издател е прекратил административнонаказателното производство по АУАН сер. GA 1191643/10.07.2025 г., Талон за изследване № 291256, Справка за нарушител/водач, констативен протокол, протокол за проверка на техническото средство, Протокол за химическо и такъв за медицинско изследване с приложения към тях и Заповед № 336з-5066/22.12.22023 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, с която са оправомощени длъжностни лица от състава на дирекцията за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, в т.ч. началниците на районни управления в структурата на ОД на МВР – Русе.

Предвид очевидни противоречия в горните писмени и гласни доказателства, съдът е изискал отново от административния орган да представи административната преписка в цялост, в т.ч. упоменатите в докладната записка актове и фишове, но такива не са представени. За разпит като свидетел е призован и с. на д. з. и и. процесната п. п. Т. Т., който при първото неявяване сочи като причина „полагаема почивка и годишен отпуск“, а при второ неявяване представя работен график, според който изпълнява работните си задължения в деня на съдебното заседание. При тези обстоятелства съдът приема, че с отказа си да свидетелства Т. Т. създава пречки за изясняване на действителната фактическа обстановка. Такива са и отказът на административния орган да се представят по делото записите от боди камери на извършилите проверката полицейски служители и тези от служебния автомобил, както и непредставянето на изрично изисканите от съда съставени актове и фишове, о. от п. Т. в приложената по преписката д. з. Гореописаното в докладната записка не се потвърждава както от представените от ответника писмени доказателства, така и от събраните в хода на настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства, поради което съдът не дава вяра на фактическата обстановка, възприета в процесния АУАН сер. GA № 1191643. Нещо повече, в същата записка е отразено, че поради отказа на Г. да подпише този акт, е съставен нов такъв сер. GA № 1191644, заменящ наложената глоба с фиш. Въпреки указанията на съда, този акт не е представен, не са представени и двата упоменати фиша, както и каквито и да било „документи по задържането“ на Г..

В разпореждането си към административния орган в горната насока, съдът изрично е предупредил, че при непредставяне на изисканите писмени доказателства, делото ще се реши при наличния доказателствен материал.

Предвид процесуалната пасивност на ответника в хода на съдебното дирене, досежно фактическата обстановка съдът кредитира изцяло показанията на свид. К. К. и свид. Н. П., поради което приема за установено, че при придвижване на товарния автомобил от паркинг до бензиностанция същият е бил управляван от свидетеля, а не от настоящия жалбоподател К. Г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника на Второ РУ при ОД на МВР - Русе, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Русе материална компетентност. Като издадена от териториално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт.

Макар валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция като издадена в нарушение на съществените административнопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон, при следните съображения:

Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП мярка на административна принуда е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.