Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 07.03.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 73/2025
Вид
Решение № 89
Подписан
07.03.2025
В сила
26.03.2025
Състав
Магдалена Момчилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27е · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58г, ал. 15 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, предл. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 152, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 152, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 170, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 183, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 207 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Стара Загора, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20255530200073 по описа за 2025 година Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-1228-004895/25.11.2024г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Стара Загора, с което на Д. Ч. Д., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и 2. “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и недоказано, като излага доводите си за това в жалбата.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията се излагат и допълнителни мотиви в тази насока. Прави се искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Стара Загора административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява. В писмено становище оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно 1 постановление да бъде изцяло потвърдено. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернатовно за възражение за прекономерност на адвокатски разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2024г. в 11.10 часа по път I-5 км.239+500, общ. Стара Загора, служители на Сектор „ Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, св. Х. Х. и св. В. В. осъществявали контрол на пътното движение.

Жалбоподателят Д. Д. бил неправоспособен водач, но въпреки това на 18.11.2024г. в 11.10 часа управлявал лек автомобил , марка “Мерцедес Ц 200 ЦДИ ” с рег. № ***, собственост на Ч.П като се движел по път първи клас I-5 в посока от север- юг към . В този момент свидетелите св. Х. Х. и св. В. В. се намирали на пътното платно, като възприели движението управлявания от жалбоподателят Д. лек автомобил марка “Мерцедес Ц 200 ЦДИ ” с рег. № ***. В този момент свидетелят В. му подал сигнал със стоп - палка за спиране.

Жалбоподателят възприел подаденият сигнал, но въпреки това минал покрай свидетелите, не спрял , а продължил движението си направо. Поради това свидетелите Х. Х. и В. В. го последвали с патрулният автомобил, като го спрели след пътния възел на АМ Тракия.

След направена справка за собственост на МПС било установено, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил марка “Мерцедес Ц 200 ЦДИ ” с рег. № ***, собственост на Ч.П. След това полицейските служители извършили справка по електронен път, при която установили, че жалбоподателят Д. Д. е неправоспособен водач.

В хода на извършената проверка и след проведен разговор с Д., последния посочил, че притежава свидетелство за управление на МПС издадено от страна на ЕС, но не го представил. Дал обяснения, че съпругата му била бременна, имал проблеми и се прибирал от село в града.

Във връзка с тези констатации на 18.11.2024 г. свидетелят Х. Х. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1416541 за това, че управлява моторно превозно средство, без да притежава СУМПС /неправоспособен/. В акта било отразено също, че водачът след подаден ясен и своевременен сигнал със стоп – палка по образец не спира на посоченото място от контролния орган, а продължава движението си посока. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени 2 разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителят сочейки, че няма възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 24-1228-004895 от 25.11.2024 г. Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Стара Загора, с което на Д. Ч. Д., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания, съответно: 1.

„глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и 2. “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Х. Х. и св. В. В. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. С найголямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Х.

Х. и В. В. - полицейския екип, който към този момент е осъществявал контрол по регулиране безопасността на движение по пътищата в този участък, които са очевидци на нарушенията и лично и непосредствено са възприели действията на жалбоподателя. В показанията си служителите на МВР непосредствено сочат посоката на движение на превозното средство и възприетите от тях нарушения, допуснати от водача.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х. Х. и В. В. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Следва да се отбележи също, че дейността по контрол на движението по пътищата се извършва в обществен интерес, не в личен, с произтичащото от нея задължение за органите на МВР да установят и санкционират правонарушителите.

По изложените съображения и при липсата на доказателства, опровергаващи изложената фактическа обстановка, съдът прие същата за установена по несъмнен начин.

Като единствен недостатък, както и жалбоподателят сочи на административнонаказателното производство съдът отчита факта, че наказателното постановление е издадено в срока за писмени възражения 3 срещу АУАН. Съгласно приложимото правило на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срокът за писмени възражения е 7-дневен и започва да тече от датата на подписване на акта. Относно изчисляването на сроковете разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към НПК, а съгласно чл. 183, ал. 4 от НПК, когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая АУАН е съставен на 18.11.2024г., а срокът за подаване на възражения изтича на 26.11.2024г. Процесното наказателното постановление обаче е било издадено на 25.11.2024г. тоест в срока, в който жалбоподателят е могъл да направи писмени възражения по АУАН. Това представлява нарушение на процедурата. Въпреки това не всяко процесуално нарушение автоматично има за своя последица отмяна на наказателното постановление. Аргумент се черпи и от цитираната разпоредба на чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН, която допуска съществуването в процеса и на нарушения, които не са от категорията на съществените. Съгласно трайната съдебна практика критерият при преценката за характера на процесуалното нарушение е неговото значение за упражняването на правото на защита. В този смисъл последиците от допуснат процесуален порок невсякога са фатални за законосъобразността на НП.

Видът на тези последици е обусловен от реалното значение, което отклонението в процедурата оказва върху правото на защита. Пренесено на плоскостта на настоящия казус, съдът приема, че не е налице съществено процесуално нарушение и издаването на наказателното постановление в срока за писмени възражения по АУАН не е основание за отмяна на постановлението.

Възможността за подаване на писмено възражение по АУАН е процесуално право, а не задължение на лицето, срещу което се съставя актът.

С други думи не се доказва, че жалбоподателят е искал да посочи писмени или веществени доказателства съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗАНН, които да бъдат събрани преди произнасянето по същество на наказващия орган. Не се установява да е имал искания за допълнително разследване на спорни обстоятелства по чл. 52, ал. 4 5 от ЗАНН. Възможността за предварителна защита преди произнасянето на наказващия орган е свързана преди всичко със събирането на допълнителни доказателства и изследването на спорни обстоятелства, каквито възражения в случая липсват, което определя и несъществения характер на допуснатото процесуално нарушение - в този изричен смисъл Решение № 142 от 25.01.2016 г. по к.а.н.д. № 3146/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

Въпреки това за в бъдеще наказващият орган следва да проявява завишено внимание при административнонаказателната си дейност за охраняването на процесуалните права на участниците в производството, тъй като това е негово служебно задължение, вменено му с правилото по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

4

Наказателното постановление 24-1228-004895 от 25.11.2024 г. е издадено от компетентен орган - от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Стара Загора, съгласно заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение, описаното в пункт първи в акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Легалната дефиниция на МПС се съдържа в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и съгласно нея моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.