Решение № 398 от 17.09.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Несебър, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело № 20252150101326 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 9295/18.08.2026 г. от ищцата Г. Д. Й., чрез упълномощения процесуален представител – адв. П. Р. от САК, с която се иска допълване на постановеното решение № 288/02.07.2026 г. по гр.д. № 1326/2025 г. по описа на НРС /влязло в законна сила на 31.07.2026 г. като необжалвано от страните/.

Заявява се, че с подадена по поща - преди последно съдебно заседание по делотомолба ищцата заявила до съда увеличение на иска по чл. 55 от ЗЗД от 10 лева на 637 лева, но изявлението не достигнало навреме и не било надлежно докладвано. Моли се, съдът да вземе предвид изменението на иска и да постанови допълнително решение, съобразно него.

Ответникът по молбата – „СИТИ КЕШ“ ООД депозира отговор в законния срок, с който развива съображения за недопустимост на искането и моли за оставянето му без разглеждане от съда.

Несебърският районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата за допълване на крайното решение по спора е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 250, ал. 1, изр. 2 от ГПК /от влизането му в сила/, от легитимирана страна, поради което се явява допустима. Съдът не намира за необходимо разглеждането в открито съдебно заседание, доколкото отсъстват искания за събиране на доказателства и същата по същество се явява явно неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е докладвано с определение № 21/07.01.2026 г., като образувано по искове на Г. Д. Й. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, както следва: установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит; както и осъдителен иск за сумата от 10 лева, представляваща недължимо платена неустойка по договора. Докладът е обявен за окончателен с протоколно определение № 170/26.02.2026 г. и при отсъствие на възражения на страните, като същият 1 представлява рамката на производството и очертава исканията, по които съдът дължи произнасяне с крайния си акт при спазване принципа за диспозитивно начало.

По делото, в рамките на три проведени открити съдебни заседания и до приключване на съдебното дирене не е депозирано писмено или устно изявление на ищцата /вкл. чрез представител/ за изменение на осъдителния иск по размер чрез увеличаването му /съгл. чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК/. Няма и съдебно произнасяне за приемане на изменение на осъдителния иск.

С крайното решение по спора съдът е счел претенциите на ищцата за изцяло основателни, като ги е уважил, така както са предявени, респ. докладвани по реда на чл. 146 от ГПК в хода на процеса.

При служебно извършена пълна проверка по ел.дело в ЕИСС не се установи молба по чл. 214 от ГПК на ищцовата страна, която да е пропуснато да е докладвана преди/след последното съдебно заседание по делото, респ. след постановяване на съдебното решение. Твърдения за подаване на писмена молба с такова съдържание се правят едва с молбата по чл. 250 от ГПК, като в тяхна подкрепа не се сочат и представят доказателства /напр. обратна пощенска разписка, товарителница, касов бон за пощенска услуга или др./. Следва да се посочи, че в условията на електронно правораздаване всяка страна и всеки адвокат има достъп до делата, по които имат процесуално качество – могат да извършват справки и да правят изявления в ел.форма, вкл. НРС приема ел.изявления на публично оповестена ел.поща, но няма данни ищцата и адвоката да са се възползвали от тези средства за комуникация със съда.

Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право или по един от съединените искове. На допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт.

В конкретния случай не се установява хипотеза, при която съдът да не се е произнесъл по предявени искове, предмет на делото, предвид което искането по чл.

250 от ГПК се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9295/18.08.2026 г. от ищцата Г. Д.

Й., чрез упълномощения процесуален представител – адв. П. Р. от САК, с която се иска допълване на постановеното решение № 288/02.07.2026 г. по гр.д. № 1326/2025 г. по описа на НРС по реда на чл. 250 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните, пред Окръжен съд - Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________ 2