Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10807 от 28.10.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11184/2022
Вид
Определение № 10807
Подписан
28.10.2022
В сила
28.10.2022
Състав
Невена Чеуз

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498 ал. 3 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10807 гр. София, 28.10.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20221100111184 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Л. Н. А. срещу ЗК „Л.И.“ АД с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 21.06.2022 г.

Процесното ПТП е осъществено на 21.06.2022 г. Легитимацията на ответника е с оглед сключен договор за застраховка по риска „ГО“ със сочения за пряк причинител на вредите с начална дата на покритие 29.03.2022 г., която определя приложимостта на Кодекс на застраховането – 2016 г.

Съгласно чл. 498 ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Изтичането на т о з и рекламационен срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Видно от приложените по делото доказателства, претенция пред застрахователя – ответник, ищецът е заявил на 25.10.2022 г. по пощата с отбелязана дата на доставка - 26.10.2022 г. /видно от обратната разписка за доставка – стр.11 в делото, без данни да е и получена от адресата/. Исковата молба е депозирана на 25.10.2022 г. т.е. предишния ден. Липсата на доказателства за изтичането на срока по чл. 498 ал. 3 от КЗ /той не е бил и започнал да тече към датата на депозиране на исковата молба в съда/ води до недопустимост на прекия иск по чл. 432 от КЗ и производството по делото следва да бъде прекратено като преждевременно заведено. В този смисъл /определение 165/24.03.2017 г. по ч.т.д. 306/17 г. на Второ ТО на ВКС, определение 179/15.04.2019 г. по ч.т.д. 859/2019 г. на Първо ТО на ВКС/.

Допустимост на производството не може да се обоснове с оглед на обстоятелството, че изтичането на срока в хода на съдебното производство 1 следва да се цени като обстоятелство по смисъла на чл. 235 ал.3 от ГПК доколкото той е от значение за възникването на правото на пряк иск срещу застрахователя и изтичането му би следвало да се преценява към момента на предявяване на иска / в този смисъл определение 578 от 26.10.2018 г. по ч.т.д.

2356/2018 г. на Второ ТО на ВКС/.

Предвид което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по гр.д. № 11 184/2022 г. по описа на СГС, І19 състав.

Връща исковата молба на основание чл. 130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2