Решение № 138 от 15.07.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Варна, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500143 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор П. О., против решение № 260029/17.12.2024г. по гр. д. № 1296/2019г. на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Г. Н. Ч., ЕГН ********** и Г.

Д. Ч., ЕГН ********** искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описаното в диспозитива на решението имущество с обща стойност в размер на 1 158 450 лева.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и установеното от доказателствата. Оспорват се изводите на съда за погасяване по давност на иска за отнемане на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, както и за недоказаност на пазарната стойност на изградената в него жилищна сграда. В тази връзка се навеждат доводи, че с оглед целите на ЗОНПИ давностният срок е започнал да тече от окончателното погасяване на кредита, чрез който е бил закупен, което е станало през поверявания период, погасяването е извършено с незаконни средства, поради което и този имот подлежи на отнемане като част от наличното имущество. Относно пазарната стойност на построената през проверявания период в него жилищна сграда се сочи, че по делото са приети заключения на единична и повторна СОЕ, които са посочили размера на направените разходи за изграждането й, които са и нейната 1 действителна придобивна стойност по см. на чл.148, ал.1 ЗОНПИ, а в същото време съдът не им е давал указания, че следва да установяват друга стойност на това имущество. С оглед на изложените аргументи се сочи, че стойността на тези два имота неправилно е била изключена от анализа за определяне стойността на наличното в края на периода имущество. Неправилно и в противоречие с дадените разяснения с ТР № 4/2021г. от стойността на имуществото са изключени и вземанията на ответниците по предоставени от тях парични заеми и допълнителни парични вноски, а крайният извод на съда, че наличното в края на периода имущество е на стойност под 150 000 лева е неправилен и в противоречие с установеното по делото. Изложени са оплаквания и срещу изводите на съда за липса на пропорционалност между искането за отнемане и връзка на придобитото имущество с престъпната дейност на ответника Г. Ч.. Навеждат се конкретни доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

В хода на администриране на въззивната жалба е постъпила молба от КОНПИ и приложено към нея решение № 4/20.01.2025г., съгласно което е направено изявление за оттегляне на жалбата в частта относно обжалването на решението за отхвърляне на иска за отнемане от Г. Д. Ч. на сумата от 112 450 лева, представляваща предоставен от нея заем на „Ч. Клима - Сървис“ ЕООД.

По така предприетото оттегляне е постановено разпореждане № 260068/04.02.2025г., влязло в сила, с което администриращият съд е върнал въззивната жалба в тази й част.

Срещу въззивната жалба в срок е постъпил отговор, с който ответниците я оспорват като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. за неоснователност на предявените срещу тях искове.

Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от КОНПИ против определение № 260007/06.02.2025г., с което е оставено без уважение искането й за изменение на обжалваното решение в частта му относно разноските, присъдени в полза на ответниците. По изложени доводи за недължимост поради липса на доказателства за реалното им заплащане, съответно за прекомерност на адвокатските възнаграждения, а по отношение на разноските в полза на Г. Ч. и за произнасяне свръх петитум, се иска неговата отмяна.

С подаден в срока по чл.276 ГПК писмен отговор частната жалба се оспорва като неоснователна.

В с.з. жалбите, съответно отговорите, се поддържат.

Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната му част и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество към датата на предявяване на искането/ против Г. Н. Ч. и Г. Д. Ч.

2 искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ вр. § 5 от ПЗР на ЗОНПИ.

Изложените в исковата молба и уточнителни молби по чл.129 ГПК фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. № УВ – 1453/09.10.2017г. от ОП – Варна за привличане на Г. Н. Ч. като обвиняем по ДП № 165/2014г. на ОД на МВР, пр.пр. № 1222/2014г. по описа на ОП – Варна, за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и 7 вр. чл.26, ал.1 НК /в периода 15.06.2009г. – 14.01.2011г. като управител на „Ч. Клима“ ООД /сега „Нико Клима“ ЕООД/ избегнал установяването и плащането на данъчни задължени в големи размери – 187 142.70 лева./, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ /сегашно наименование ЗОНПИ/, с протокол № ТД04ВА/УВ-1307/17.10.2017г. е образувана проверка, обхващаща периода 17.10.2007г. – 17.10.2017г. В хода на същата е обследвано имущественото състояние на проверяваното лице и свързани с него лица /членове на семейството му и търговски дружества/, при която проверка се твърди, че е установено значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/. Наведени са подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник и за направените от проверяваното лице и семейството му разходи. Въз основа на направен икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над законоустановения минимум от 150 000 лева се иска отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество, като след направен в хода на процеса частичен отказ по чл.233 ГПК, предмет на исковете за отнемане, разгледани от първоинстанционния съд, е имущество на обща стойност 1 158 450 лева.

С подаден в срока по чл.131 ГПК писмен отговор въззиваемите са оспорили предявените против тях искове. Наведени са възражения за недопустимост на исковото производство поради неспазени преклузивни срокове за извършване на проверката, за погасяване на правата на държавата, за липса на незаконно придобито имущество и значително несъответствие.

Оспорват извършения икономически анализ като навеждат конкретни твърдения за притежавани в началото на периода налични суми, реализирани доходи и движения на парични средства между физическите лица и търговските дружества, чрез които осъществяват дейността си. Излагат твърдения за произхода на средствата за конкретни придобивания. Считат, че ПИ не следва да участва в анализа и че не подлежи на отнемане, тъй като е придобит преди поверявания период и правата на държавата са погасени по давност. Оспорват искането за отнемане на неналични суми. Сочат също така, че за престъплението, за което е осъден Г. Ч. същият вече е санкциониран от органите на НАП /с издадените ревизионни актове/ и уважения срещу него граждански иск.

Въпросът относно допустимостта на исковото производство по направеното възражение вр. срока на проверката е разрешен с приетото в хода на процеса ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което спазването му не 3 е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество.

Съобразно заявеното оттегляне на въззивната жалба относно сумата от 112 450 лева, представляваща предоставен заем от Г. Д. Ч. на „Ч. Клима – Сервис“ ЕООД, претендирани за отнемане от Г. Ч., предмет на разглеждане в настоящата инстанция са претенциите за отнемане на следното имущество:

На основание чл.142, ал.2, т.1 вр. чл.141 ЗОНПИ от Г. Н. Ч. сумата от 126 500 лева, направени от него през 2009г. и 2020г. и невъзстановени допълнителни парични вноски в „Ч. – Клима“ ООД.

На основание чл.142, ал.2, т.4 вр. чл.141 ЗОНПИ от Г. Д. Ч.

- сумата от 100 000 лева, представляваща предоставен от нея на „Ауто гуми - Варна“ ООД паричен заем, невърнат;

- сумата от 2 000 лева, представляваща платени лихви по същия договор за заем;

На основание чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 ЗОНПИ от Г. Н. Ч. и Г. Д. Ч.

- ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***;

- мотоциклет „Пиаджио“, модел „М45“, рег. № **;

- л.а. „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, рег. № **;

По така очертания предмет на спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ, имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в приложимия ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о.; решение № 4

695/21.11.2024г. по гр.д. № 3635/2023г., ІІІ г.о.; решение № 679/14.11.2024г. по гр.д. № 3889/2023г., ІІІ г.о.; решение № 464/9.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г., IV г.о., решение № 347/19.06.2025г. по гр.д. № 2323/2024г., ІІІ г.о. и др./ легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето имущество.

В настоящия случай от ангажираните по делото доказателства съдът приема, че първата от посочените предпоставки е налице. По този въпрос не е налице и спор между страните.

С уведомление № УВ – 1453/09.10.2017г. ТД на КПКОНПИ - Варна е била сезирана за повдигнато обвинение по ДП № 165/2014г. на ОД на МВР, пр.пр. № 1222/2014г. по описа на ОП – Варна, срещу въззиваемия Г. Н. Ч. обвинение за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и 7 вр. чл.26, ал.1 НК /в периода 15.06.2009г. – 14.01.2011г. като управител на „Ч.

Клима“ ООД /сега „Нико Клима“ ЕООД/ избегнал установяването и плащането на данъчни задължени в големи размери – 187 142.70 лева, попадащо в предметния обхват на чл.22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./. Въз основа на това с протокол № ТД04ВА/УВ-1307/17.10.2017г. на директора на ТД – Варна е образувана проверка по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, обхващаща периода 17.10.2007г. – 17.10.2017г.

Престъплението по повдигнатите обвинения е сред основанията и на приложимия ЗОНПИ /чл.108, ал.1, т.10/, респ. периодът на проверката е съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ.