Определение № 183 от 20.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 20.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Росица Ант. Тончева

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600231 по описа за 2023 година

, при произнасянето взе предвид следното:

Въззивното производство по глава двадесет и втора от НПК е по инициатива на частен протест и частна жалба, подадени срещу определение от 05.07.2023 година, с което на основание чл.248, ал.5, т.1 от НПК се прекратява съдебното производство по НОХД №611/2023 година по описа на Окръжен съд-Варна. И двата процесуални документа атакуват законосъобразността на съдебния акт с противоположни по логическата си същност доводи – с частния протест се заявява, че в обвинителния акт са описани всички фактически обстоятелства на инкриминираните престъпления, докато в частната жалба се поддържат съществени дефицити в обвинителния инструмент - противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива относно обвинението по отношение на подс.Й. за данъчното престъпление, претендира се дефицит и на други съществени фактически положения. В съответствие с ангажираните съображения и частният протест, и частната жалба заявяват интерес от отмяна на определението на първоинстанционния съд от 05.07.2023 година с произтичащите от това законни последици за развитието на съдебната фаза на наказателното производство.

Варненският апелативен съд, в настоящия състав, се запозна с материалите по делото, прецени съображенията в разглежданото определение и счете сезиращите тази инстанция процесуални документи за допустими, но по същество неоснователни.

Съдебното производство по НОХД №611/2023 година е образувано в първоинстанционния ОС-Варна по обвинителен акт ПД №29/2023 година на ВОП, с който на подсъдимите са повдигнати обвинения за престъпления от общ характер:

1.На подс.Т. К. – за престъпления по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1 и пр.2, т.3 и т.7 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и по чл.253, ал.4 вр. ал.3, т.2 вр. ал.2, пр.2 и пр.4 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 от НК;

1

2.На подс.П. Й. – за престъпления по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1, т.2, пр.1 и пр.2, т.3 и т.7 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК;

3.На подс.Б. Й.а – за престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.1, т.2, пр.2, т.3 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В разпоредителното заседание, проведено на 05.07.2023 година, конкретно по положенията на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, защитниците адв.Я. (за подс.Й.), адв.Б. (за подс.К.) и адв.С. (за подс.Й.а) заели становище за съществени недостатъци в обстоятелствената част на обвинението по отношение на съизвършителската деятелност. В преценка на позициите на защитниците, окръжният съд приел противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, защото „…Декларативно в диспозитива са посочени съучастия под формата на съизвършителство, но в обстоятелствената част по отношение на субективната страна на деянията липсват каквито и да е било факти…“ и с констатация за нарушение от кръга по чл.249, ал.4, т.1 от НПК прекратил съдебното производство по делото, връщайки същото в досъдебната фаза от стадия на действия на прокурора след завършване на разследването.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че внесеният от Окръжна прокуратура-Варна обвинителен акт не може да сложи валидно начало на съдебната фаза на наказателното производство, т.к. не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Припомняйки принципните положения на т.4.2 от ТР 22002-ОСНК – в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемите в него, въззивният състав прави констатация, че в обвинителния акт на ОП-Варна не се съдържа ясна и пълна аргументация относно обективната и субективна съставомерност на действията на подсъдимите К., Й. и Й.а по отделните деяния, обхванати от продължавани данъчни престъпления и престъпление против собствеността, в следната насока:

1.По отношение на данъчното престъпление, за което е повдигнато обвинение на подсъдимите Т. К. и П. Й.:

В условно обособения пункт І от обвинителния акт (негови страници от 3 до 11) прокурорът въвежда фактически положения за деятелност на двамата подсъдими в данъчните периоди на месеците декември 2008г., януари, април, май, юни, юли, август, септември, октомври 2009г., февруари, април 2010г. - с отношение към избягване установяването и плащането на косвен данък по ЗДДС и за същите последици в годишното деклариране на задължения за пряк данък по ЗКПО за 2008г. и 2009г. При инкриминиране на фактите, които обуславят съставомерността на деянията и участието на подсъдимите в осъществяването им, прокурорът приема, че К. и Й. като съдружници в „Топ билд“ООД взели решение да реализират престъпния резултат по чл.255 от НК, получавайки без правно основание неследващ се данъчен кредит чрез „включване в месечните дневници на фактури за фиктивни сделки от „кухи фирми“, които дейците „щели да оформят в дневниците за покупки и продажби на дружеството и да ги подават заедно с декларации по ЗДДС“, като 2

„подават данните за нереалните сделки към обв.Б. Й.а, а тя като главен счетоводител на дружеството да подава справките декларации пред органите по приходите“, за които намерения счетоводителката не била уведомена от съдружниците в търговското предприятие (стр. трета от ОА).

При очевидния дефицит на факти, касаещ най-вече въпросното подаване на данни към счетоводителя, няма никакво съмнение, че в защитата си подсъдимите са изправени пред затруднение, което се задълбочава по-нататък с въведените от публичното обвинение фактически данни за пряка съизвършителска деятелност на двамата подсъдими (от стр.4 до стр.11 от ОА), както следва:

-за данъчни периоди м.декември 2008 година, януари, април, май, юни, юли, август, септември, октомври 2009 година, февруари и април 2010 година подсъдимите К. и Й. се обвиняват, че са отразили в дневника за покупки на „Топ билд“ООД неосъществени доставки, също така са отразили формирания финансов резултат при подаване на СД по ЗДДС, приспадайки неправомерно данъчен кредит, като СД били подписани и заведени в ТД на НАП-Варна от посредствения извършител подс.Й.а. Съпоставяйки визираните фактически положения с посочения на стр.3 от ОА механизъм на престъпната дейност във вид на повтаряща се деятелност в обхванатите от обвинението за данъчно престъпление данъчни периоди, се проявяват съществени празноти в обвинителния акт по обстоятелствата дали подсъдимите заедно и лично са отразили в дневниците за покупки неосъществените доставки, те с лични действия ли са отразили финансовия резултат в СД по ЗДДС за м.декември 2008 година (само подписана и подадена от подс.Й.а) или, както прокурорът противоречиво сочи на стр.3 в ОА, са подавали данни за нереалните доставки на счетоводителката, която съставила дневника за покупки и СД по ЗДДС, и подала същите пред приходната администрация, за да осъществи в условията на посредствено извършителство обективния състав на престъплението по чл.255, ал.1, т.2 и т.7 от НК.

Дефицитът на обстоятелствата касае пряко способа на извършване на престъплението, както и фактическото обосноваване на съизвършителския умисъл, който както е известно почива на формален обективен критерий по изпълнение на престъплението;

-сходни пропуски бележи обвинителната конструкция досежно обстоятелствата на укритите и неплатени данъчни задължения по ЗКПО за годините 2008г. и 2009г. За разлика от деятелността, касаеща укриването на косвен данък, при която макар и с празноти е налице някакво описание на съизвършителска дейност, по отношение на избягване установяването и плащането на корпоративен данък, прокуратурата не е въвела никаква фактическа постановка относно участието на всеки от подсъдимите в изпълнителното деяние по чл.255, ал.1, т.2 от НК – какви са действията на К. и Й. във връзка със съставяне на ГДД по ЗКПО, така че съзнателно да са потвърдили неистина относно данъчната основа за визираните периоди.

2.По отношение на престъплението по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което обвинение е повдигнато на подс.Т. К.:

3

В пункт III от ОА (от стр.13 до стр.16) прокурорът инкриминира обстоятелства, свързани с измамливо въздействие от страна на подс.К. върху изпълнителния директор на „Проект Русе“АД, върху св.П. и св.Л. П.. – представител на „ЦБА“ООД-Варна, с което физическите лица са били мотивирани да извършат акт на имуществено разпореждане. С факти на стр.14 прокурорът обосновава активно действие от страна на подс.К., при което той създал погрешни представи у лицата, че ще платят свои задължения по договори с „Топ билд“ООД по сметка на дружеството в „Сибанк“АД, която фактически не била фирмена сметка на ООД.

Въззивният състав съзира сериозен дефицит на обстоятелства относно времето на реализиране на изпълнителното деяние по чл.209, ал.1 от НК въвеждане в заблуждение, за което в обвинителния акт не се ангажират конкретни факти. По-нататък прокурорът продължава с изложение на деятелност на подсъдимия с отношение към довършване на инкриминираното престъпление. Фактическата конструкция е облечена в юридически диспозитив, инкриминиращ време на въвеждане и поддържане на пострадалите в заблуждение от страна на дееца от 23.11.2010г. до 14.12.2010г., без прокурорът да е подкрепил обвинението с фактически данни за времето на създаване на неверни представи у пострадалите и действията/бездействията на дееца по поддържане на вече създаденото заблуждение.

Макар съществените непълноти на ОА в разисквания пункт да не се засягат от становищата на подс.К., на неговия защитник и да не са констатирани от първоинстанционния съд, задължението на въззивния състав, основано на служебното начало да следи във всеки един момент на наказателното производство за спазване правата на подсъдимия, изискват проверка на всички, макар и възможни основания за прекратяване на делото и връщането му в стадия на действия на прокурора след разследването.

3.Относно обвинението по отношение на подсъдимите П. Й.и и Б. Й.а за данъчно престъпление:

Сходни със ситуацията по пункт I от ОА са дефицитите на фактически положения, обосноваващи съвместното участие на подсъдимите Й.а и Й. в изпълнителното деяние по чл.255, ал.1, т.2 от НК досежно затаяване на истина в ГДД по ЗКПО по размера на облагаемата данъчна основа за 2010г. и 2011г., до което се достига чрез ползването на общата описателна конструкция „…обв.П. Й. в съучастие с обв.Б. Й.а като съдружници.. съставили съдържанието на ГДД… В декларацията те потвърдили неистина… Декларацията била подписана и подадена пред ТДД на НАП-Варна от счетоводителя на дружеството – обв.Б. Й.а, при общност на умисъла и у двамата обвиняеми…“ (стр.20 и стр.21). От направеното цитиране ясно се установява непълнотата на конкретни обстоятелства по това обвинение, касаещи обективни и субективни елементи от състава на престъплението.

Преминавайки към обобщение, въззивният състав счита, че обоснованите в настоящето определение изначални непълноти и противоречия във фактически положения относно обективната и субективната страна на повдигнати на подсъдимите К., Й.а и Й.

4 обвинения за данъчни престъпления и само по отношение на подс.К. за престъпление против собствеността, ограничават съществено правото на защита на тези страни, което винаги съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза (т.4.2 от ТР 22002-ОСНК). Настоящият съдебен състав счита, че ревизираният обвинителен акт на ВОП не съответства на чл.246, ал.2 от НПК и затова не може да определи предмета на доказване от гледна точка на извършените престъпления и участието на подсъдимите в тях и по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита (цит. ТР 2-2002-ОСНК). Заетото становище сочи, че в досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, т.к. внесеният в съда обвинителен акт, послужил за образуване на НОХД №611/2023 година не съответства на закона по чл.246, ал.2 от НПК, препятства правото на подсъдимите К., Й. и Й.а да научат за какви престъпления са обвинени и правото им на защита, доколкото установените неясноти и противоречия в обстоятелствената част на обвинението ограничават в съществена степен възможността на тези страни, а и на защитниците им да организират пълноценна юридическа отбрана срещу обвинението.