Решение № 12 от 15.01.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Търговище , 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Красимира И. Колева

Красимира А. Кирилова като разгледа докладваното от Красимира И. Колева Гражданско дело № 20203530100848 по описа за 2020 година

Предявени са обективно съединени искове – за установяване на вземане – за незаплатени абонаментни такси и далекосъобщителни услуги, на осн. чл.79 ал.1 ЗЗД и за неустойка, поради неизпълнение, на осн. чл.92 от ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с издадена заповед по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2201/2019г. по описа на РСТ.

Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1144/13.12.2019 г. по Ч.гр.д. № 2201/2019г. по описа на РС-Търговище е разпредено на длъжника: С. П. И. от гр. Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „M.“, Ж.К. „M.“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от О. Б. Ш. изпълнителен директор, действащ чрез пълномощник – адв. Н. Ш. , както следва: сумата от 318.20 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******, от която 242.36 лв. – главница, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги в периода 10.11.2017 год. – 09.02.2018 год. и неустойка поради неизпълнение в размер на 75.84 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 год. до окончателното й изплащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски.

Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.1-5 от ГПК.

Между длъжника /ответника/ и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за 1 мобилни услуги с предпочетен номер ****** за срок от 24 месеца по план „Стандарт 20.99 с тарифиране на интервали от 60 секунди“, със стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. /17,49 лв. без ДДС/ и активирана 23.82% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер на 242,36 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.11.2017г. - 09.02.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно Спогодбата между Теленор и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 75,84 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № 7271237562/10.04.2018г.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника вземането му сумата в размер на общо 318.20 лв., от която 242.36 лв. – главница, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги и 75.84 лв. - неустойка поради неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението по чл.410, като бъдат присъдени разноските в заповедното производство и разноските в исковото производство. Редовно призован, ищецът няма процесуален представител в открито заседание. Постъпило е писмено становище, с което поддържа иска така, както е предявен.

Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, която му е връчена лично на 15.09.2020г. на постоянния/настоящ адрес. Няма подаден писмен отговор в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК, няма заявено становище по иска и няма направени доказателствени искания. Редовно призован в открито заседание не се яви лично и няма упълномощен процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1144/13.12.2019г. по Ч.гр.д. № 2201/2019г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника /ответника/ да заплати на ищеца: сумата от 318.20 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***********, от която 242.36 лв. – главница, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги в периода 10.11.2017 год. – 09.02.2018 год. и неустойка поради неизпълнение в размер на 75.84 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 год. до окончателното й изплащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски. Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.1-5 от ГПК и на кредитора е указано да предяви иск по реда на чл.415 ГПК, което обуславя и правния му интерес от предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, поради което и иска е допустим.

Ищецът основава вземането си сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** за срок от 24 месеца по план „Стандарт 20.99 с тарифиране на интервали от 60 секунди“, със стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. /17,49 лв. без ДДС/ и активирана 23.82% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца.

2

Безспорно е, че между ищеца-„Теленор България“ ЕАД, като оператор, и ответника – С. П. И., като потребител, е сключен договор за мобилни услуги от 29.11.2016г., във връзка с който ответникът е абонат, но без да е посочен точен с абонатен № и титуляр на мобилен предпочетен № ******* с избран абонаментен план : Стандарт 20.99 с тарифиране на интервали от 60 секунди“ със стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. и активирана 23.82% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. В договора е посочено, че дата на издаване на фактурата е 10-о число на месеца. Първоначалният срок на договора е 24 месеца, считано от 29.11.2016г. до 29.11.2018г. Съгласно декларация-съгласие от 29.11.2016г., потребителят получил от представител на оператора екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласен е с тях и се е задължил да ги спазва, като същите са приложими за всички СИМ карти/номера ползвани от потребителя към момента на подписване на същата декларация, както и за бъдещи такива. Съгласието на потребителя с ОУ е удостоверено с неговия подпис. След като са му били предоставени и е изразил писмено съгласие с тях, ОУ обвързват потребителя, на осн. чл.147а от ЗЗП. Освен екземпляр от ОУ потребителят е получил и ценова листа за абонаментните планове на частни лица.

В договора за мобилни услуги от 29.11.2016г. е уговорено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя с посочения мобилен номер, през срока на действие договора, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на този срок. След изтичане на 24-месечния срок на действие на договора за мобилни услуги, същият се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време. Правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор за мобилни услуги е регламентирано в раздел ІІІ. „Индивидуални договори“, чл.19б. от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.

На осн. чл. 26 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, потребените от абоната-ответник услуги за мобилен.№ ******* е фактурирано под клиентски номер ******, като за него за периода от 10.11.2017 г. до 09.02.2018г. доставчикът на мобилни услуги е издал 3 бр. фактури: 1.фактура № ******/10.12.2017г, за отчетен период 10.11.2017г. - 09.12.2017г.. срок за плащане - 25.12.2017г. издадена за сумата от 217.56 лв.. представляваща неплатена абонаментна такса и използвани услуги, от която ищецът претендира в размер на размер на 210,34 лв., поради извършено частично плащане в размер на 7,22 лв.; 2.фактура № ********/10.01.2018г, за отчетен период 10.12.2017г. 09.01.2018г,. срок за плащане-25.01.2018г. издадена за сумата от 16.01 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги.; 3.фактура № *****/10.02.2018 г. за отчетен период 10.01.2018г. - 09.02.2018г.. срок за плащане - 25.02.2018г.. издадена за сумата от 16.01 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги /л.83 10/. В четвъртата издадена фактура - № ******/10.04.2018г. за отчетен период 10.03.2018г. 09.04.2018г.. срок за плащане —25.04.2018г.. /л.11/ освен сбора от претенциите по предходните 3 фактури общо 242.36 лв. за месечни абонаментни такси и използвани далекосъобщителни услуги е начислена сумата от 75.84 лв.. представляваща неплатена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги. Съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Няма доказателства от ответника, че изобщо е платил посочената сума в указания срок или дори и след това, и към настоящия момент.

Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на обща стойност 242.36лв., на основание чл. 75. вр.с чл. 19б., б.“в“ от ОУ мобилния оператор за взаимоотношенията с потребители на мобилни телефонни услуги, „Теленор България“ЕАД се е възползвал от правото си да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника за ползвания абонамент, поради това, че потребителят– не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуални договор, съответно ОУ. Операторът е издал крайна фактура № *****/10.04.2018г. с начислена обща сума за плащане в размер на общо 318 лв. с ДДС, от която 242.36 лв. за месечни абонаментни такси и използвани далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 75.84лв. Тази крайна фактура е със срок за плащане на сумите до 25.04.2018г. Доколкото потребителят не е спазил крайния срок за ползване на мобилните услуги-до 29.11.2018г. по силата на договора., то съгласно т.11 от договора за мобилни услуги, той дължи неустойка за предсрочното прекратяване на абонамента. По делото няма писмени доказателства, че потребителят е уведомен за едностранното прекратяване на договора от оператора, нито за деактивация.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявения иск за установяване задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 242.36 лв. – главница, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги в периода 10.11.2017 год. – 09.02.2018 год. за предпочетен № *******, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума; настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Представените договор за мобилни услуги от 29.11.2016г. и ОУ към него съставляват и установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срок до 29.11.2018г. В този смисъл за претендирания от ищеца период: от 10.11.2017 год. – 09.02.2018 год., отразен във фактурите, страните са били обвързани от облигационно правоотношение. На основание чл.

154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на 4 конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано. За да е елемент от правоотношението задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщетелни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените данъчни фактури и кредитни известия не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСчет., даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса и с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им. По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава, съгласно т. 26 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата на издаването на съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила изискуемост.