Определение № 1465 от 24.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1465 гр. Варна, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500433 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. и чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 60215/04.07.2025 г. на Т. Г. М. срещу частта от Решение № 2101/09.06.2025 г. по гр. д. № 2466/2024 г. на ВРС, с която, на основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено, че ответницата, настояща въззивна страна, Т. Г. М. дължи на ищеца, настояща въззиваема страна, „Топлофикация – Враца“ ЕАД сумата от 45,28 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва, начислени за периода от 30.11.2021 г. до 21.08.2023 г. върху главниците за незаплатена топлинна енергия на обща стойност 398,83 лева за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2023 г. за обект на потребление, находящ се в гр. В., ул. „Е. Й.“ № **, вх. *, ап. **, за която сума е издадена Заповед № 6866/07.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13292/2023 г. по описа на ВРС.

С жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно първоинстанционно решение и за постановяването на ново такова за отхвърляне на иска в обжалваната част. На първо място въззивницата сочи, че макар в мотивите на акта си – стр.

6, ВРС да е приел, че тя не дължи главницата от 398,83 лв., той е уважил иска за присъждане на обезщетение за забава върху въпросната сума. В тази връзка счита и че искът за главницата не е доказан по основание и размер, което по съществото си също представлява пречка за присъждане на обезщетение за забава. С уточнителна молба с вх. № 65695/24.07.2025 г. жалбоподателката излага допълнителни аргументи за недължимост на сумата, свързани с начина на изчисление на обезщетението и началния момент, от който то може да се начислява.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор по жалбата не е постъпил от насрещната страна – „Топлофикация-Враца“ ЕАД.

Депозирана е и частна жалба с вх. № 102710/09.12.2025 г. от Т. Г. М., с отправено в нея искане за отмяна на Определение № 16284/21.11.2025 г. по гр. д. № 2466/2024 г. на ВРС, в частта, с която по същество искането й за изменение на Решение № 2101/09.06.2025 г. по гр. дело № 2466/2024 г. на ВРС по реда на чл. 248 от ГПК е оставено без уважение за сумата 1 от 356,53 лв. Излагат се доводи за цялостна недължимост на въпросната сума.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор по частната жалба от другата страна „Топлофикация-Враца“ ЕАД.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Предвид допустимостта и редовността на жалбата и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 60215/04.07.2025 г. на Т. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Борис III“ № 1А, вх. А, ет. 3, ап. 9 срещу частта от Решение № 2101/09.06.2025 г. по гр. д. № 2466/2024 г. на ВРС, с която, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено, че ответницата, настояща въззивна страна, Т. Г. М. дължи на ищеца, настояща въззиваема страна, „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК 106006256, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумата от 45,28 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва, начислени за периода от 30.11.2021 г. до 21.08.2023 г. върху главниците за незаплатена топлинна енергия на обща стойност 398,83 лева за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2023 г. за обект на потребление, находящ се в гр. В., ул. „Е. Й.“ № **, вх. *, ап. **, за която сума е издадена Заповед № 6866/07.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13292/2023 г. по описа на ВРС.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 102710/09.12.2025 г. от Т. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Борис III“ № 1А, вх. А, ет. 3, ап. 9 за отмяна на Определение № 16284/21.11.2025 г. по гр. д. № № 2466/2024 г. на ВРС, в частта, с която по същество си искането й за изменение на Решение № 2101/09.06.2025 г. по гр. дело № 2466/2024 г. на ВРС по реда на чл. 248 от ГПК е оставено без уважение за сумата от 356,53 лв.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцовата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2