Определение № 1265 от 29.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1265 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова П. като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500870 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез процесуалния представител адв.В. Г. против Разпореждане №6047/26.02.2025г., постановено по ч. гр. д. №21207/24 г. по описа на ПРС - първи брачен състав., с което се отхвърля Заявлението за издаване на заповед за изпълнението по чл. 410 от ГПК против С.

Б. Т., ЕГН-********** за присъждане на сумата в общ размер от 1 062.26лв, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на мобилни услуги и неустойки за предоставяне на ползването на мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена.. В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането , като се иска отмяната му и уважаване на заявлението на „Йеттел България“ ЕАД.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД доказателства, намира за установено следното: като взе предвид представените

Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК,срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в общ размер на 1 062.26лв, включващ вземания, представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по - Допълнително споразумение за мобилен номер ..... от дата 29.09.2022 г. - Договор за мобилен номер ...... от дата 28.01.2022 г.

1

- Договор за мобилен номер ...... от дата 19.12.2022 г., касаещо сумите от 162.93 лв, представляващо неизплатен остатък от стойността на три месечни абонаментни такси, 49.98лв представляващо неизплатен остатък от стойността на три месечни абонаментни такси и 80.63лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, и съответно сумите от 19.72лв и 749.00лв, представляващи неустойки за предоставено ползване на мобилни устройства, с отстъпка от стандартната цена.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по отношение на претендираните неустойки за предсрочното прекратяване на договори от заявителя, като е приел, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП. Приел е, че неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи цената на услугата, независимо от това, че след прекратяването не предоставя такава. Касаещо претендираната неустойка за невърнато оборудване е приел, че е налице обоснована вероятност, клаузата с която е определен размера и да е неравноправна, същата е едностранно определена от кредитора и е обосновано вероятно да е завишена.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедният съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Настоящият съдебен състав намира, че процесните клаузи за определяне размера на договорната неустойка между страните би могла да бъде квалифицирана евентуално като неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В процесният договор е предвидена неустойка при прекратяването му в размер на оставащите до края на действието на договора стандартни месечни абонамента, но не повече от три. Същевременно следва да бъде отбелязано, че заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се предоставя. В настоящото производство обаче, не би могло да се извърши проверка дали договорената неустойка се явява необосновано висока, тази 2 проверка би могла да се извърши в един състезателен процес.

На следващо място, съдът намира, че искането на заявителя е в противоречие с добрите нрави. В случая по отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора. Същото се отнася и до претендираната неустойка за невърнато оборудване. Ето защо съществува обоснована вероятност процесните клаузи да се явяват нищожни, поради противоречие с добрите нрави, тъй като излизат извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто смисъл са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По така изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора разноски в настоящото производство не се дължат на жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6047/26.02.2025г., постановено по ч. гр. д.

№21207/24 г. по описа на ПРС- първи бр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3