Решение № 432 от 13.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. С.З., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000532 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 394/15.07.2024г., постановено по гр.д. № 2666/2023г., по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлен предявения от “В.“ ЕООД против С. Б. Г. иск на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане, за сумите:

3847.63 лв. главница за консумирана и незаплатена питейна вода от 16.04.2020г. до 16.04.2021г., 869.97 лв. лихва за забава от 14.05.2021г. до 18.07.2023г. и законната лихва върху главницата от 21.09.2023г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед № 1262 от 25.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2198/2023г. по описа на Районен съд - К. като неоснователен.

Въззивникът “В.“ ЕООД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага съображения, че същото е неправилно. Направено е искане да се отмени решението на Районен съд – К. и да се реши делото по същество, като съдът уважи изцяло предявения иск по чл. 422 ГПК.

Претендира разноските пред двете съдебни инстанции. Няма доказателствени искания.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който процесуалния 1 представител на въззиваемия адв. М. Т. взема становище по направените в жалбата оплаквания. Моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Ищецът “В.“ ЕООД моли съда да да признае за установено по отношение на ответника С. Б. Г., че съществува вземане на „В.” ЕООД за сумите: 3 847, 63 лв. главница за доставка на питейна вода от 16.04.2020г. до 16.04.2021г. и 869, 97 лв. лихва за забава от 14.05.2021г. до 18.07.2023г. и законната лихва върху главницата от 21.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Б. Г. оспорва исковата молба и исковите претенции по основание и размер.

Видно от представена справка № 885720 от 12.07.2023г. на Агенция по вписванията, на 22.08.2014 г. е вписана покупко-продажба с нотариален акт с продавач П.С.Г. и купувач С. Б. Г., за недвижим имот- парцел XIV, с площ по документ-720 кв.м., построена къща с вход към запад и всички други подобрения, обл.С.З., общ.К., с.К.**.

Представено е извлечение за периода 03.01.2023 г.- 10.07.2023 г. от ел.досие на абонат номер 250100, име: С. Б. Г., с адрес на абоната: с.К., общ.К., **, в което са отразени: брой на обекти и водомери: 3/3, адреси на обектите: партиден номер 110000170, с.К., общ.К., **- тип на обекта-обитаем, 1 водомер; партиден номер 110001115, с.К., общ.К., **, тип на обекта-сезонен, 1 водомер; и партиден номер 110668927, с.К., общ.К., тип на обекта необитаем, 1 водомер, от което е видно, че в периода 03.01.2023 г.- 10.07.2023 г. по партидните номера на абоната са извършвани реални отчети на индивидуални водомери и няма данни за преходни отчетни периоди.

По делото е представен констативен протокол № 000010556 от 15.04.2021г., комисия в състав: Т.Р.Ш. - инж. В. и С.С.Х. - ръководител район, 2 от който е видно, че при отстраняване на аварии на Д. водопровод е констатирано неразрешено присъединяване към спирателния кран на изпускателя - запушена с дървена тапа е тръбата след изпускателния кран, която тръба е привързана полиетиленова тръба ф20 водеща в посока югоизток, с което е създадено нерегламентирано ползване на вода, след проверка на състоянието на водомерния възел и начина на ползване на питейна вода в имота с титуляр С. Б. Г.. Констативният протокол е подписан единствено от комисията.

Видно от представената по делото фактура № **********/14.05.2021 г. е начислена сума в размер на 3 847, 63 лв. с ДДС, издадена на абонат 250100 С.

Б. Г..

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2198/2023г. по описа на Районен съд К. се установява, че в полза на “В.“ ЕООД е издадена заповед № 1262/25.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл .410 от ГПК срещу длъжника С. Б. Г., за сумите: 3 847, 63 лв. главница за консумирана и незаплатена питейна вода от 16.04.2020г. до 16.04.2021г., 869.97 лв. лихва за забава от 14.05.2021г. до 18.07.2023г. и законната лихва върху главницата от 21.09.2023г. до изплащане на вземането, както и 794.40 лв. разноски по делото. В заявлението по чл.410 от ГПК кредиторът е посочил, че консумираната питейна вода е по открита партида № 110668927 за имот, находящ се в с.К., общ.К., ** на С. Б. Г.. Заповедта за изпълнение е връчена на 28.09.2023 г. и на 04.10.2023 г. длъжникът С. Б. Г. е подал възражение по чл.414, ал.2 от ГПК.

По делото е назначена комплексна техническа и счетоводна експертиза, чието заключение е неоспорено от страните и съдът възприема като компетентно и мотивирано. Съгласно заключението лихвата върху сумата от 3847.63 лева за периода 14.06.2021 г. до 18.07.2023г. е 851.10 лв. По фактура № **********/14.05.2021г. няма извършено плащане. Начислени съгласно процесната фактура са 1596 куб.м. Разходът е изчислен по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s. на основание чл.35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2014 г. Цената, на която са фактурирани е 2.009 лева/куб.м. без ДДС - одобрената от КЕВР цена за този период.

По делото са разпитани свидетелите Т.Р.Ш. и С.С.Х..

3

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

С оглед изложеното, потребител на В и К услуги по смисъла на горепосочените разпоредби са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване или строеж на съответните имоти.

В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. По същия ред се определя и количеството изразходвана вода в случаите на нарушаване на пломбите и физически въздействия върху водомерите, причинили тяхната повреда.

Въззивният съд намира, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване от страна на “В.“ ЕООД, че С. Б. Г. е собственик на имот с адрес: с.К., общ.К., **. От представената по делото справка № 885720 от 12.07.2023г. на Агенция по вписванията, се установява, че С. Б. Г. е собственик на недвижим имот с адрес: общ.К., с.К., **. Поради това следва да се приеме, че по делото не е установено, ответникът да е потребител на В и К услуги по смисъла чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за обект находящ 4 се в с.К., общ.К., **. Този извод не се променя и от представения от страна на “В.“ ЕООД, констативен протокол № 000010556 от 15.04.2021 г., тъй като същият е подписан единствено от представители на ищеца, но не и от ответника. Освен това в него не се съдържат никакви данни за местонахожданието на имота, в който е извършена проверката и е констатирано незаконното присъединяване. Горепосоченият протокол е частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК и не се ползва с материална доказателствена сила, освен ако не е подписан от страна на потребителя.

Поради това доколкото в настоящия случай, протоколът не е подписан от С. Б.

Г., отразеното в него не може да му бъде противопоставено.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че по делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или ползвател на обект в с. К., общ. К., **, за който се твърди, че е незаконно присъединен към водопроводното отклонение и за който се претендира сумата от 3 847, 63 лв. с ДДС.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият С. Б. Г. е направил искане за присъждане на разноски, но по делото не са представени доказателства, че такива са направени, поради което не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 394/15.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2666/2023г. по описа на Районен съд – К..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5