Решение № 4489 от 16.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4489 гр. София, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100500565 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7607 от 05.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 33066 по описа на СРС за 2021 г., е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че М. В. Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 24,04 лв., представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва за периода от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 64861/2020 г. по описа на СРС. С решението е отхвърлена претенцията за заплащане на сума в размер на 5,07 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страна на ищеца „Т.С.“ ЕАД – „Б.“ ООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от особения представител на М. Р. – адв.А. К. срещу решението в частта, в която исковата претенция е уважена.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението. Сочи, че съдът от една страна неправилно приел в мотивите, че дължи произнасяне по иск с правно основание чл.153 от ЗЕ, въпреки че в исковата молба било посочено, че вземането е само за задължение за такса дялово разпределение, т.е., ищецът не поддържал искане за заплащане на цена за доставена топлинна енергия, а от друга страна в диспозитива на решението съдът се произнесъл по предявения иск, като това противоречие в мотивите било съществено процесуално нарушение. На следващо място сочи, че такса за дялово 1 разпределение не следвало да се дължи на ищеца, доколкото той не е извършил такова и няма основание за претендирането

. Твърди, че при липса на монтирани отоплителни тела в имота на ответницата, не било практически възможно отчитането на съответни показания, като в подобни случаи отдадената топлинна енергия се изчислявала само по изчислителен път. Не били изготвени и изравнителни сметки, което се доказвало от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Т.С.“ ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Не е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

С оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, следва да се добави следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

По делото не е спорно, а и се установява от представения препис от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и завещание № 84 по дело № 1711/1993 г., че ответницата е собственик на процесния недвижим имот.

В разпоредбата на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката е посочено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ето защо и с оглед установения факт по делото, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот, който се намира в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, същата се счита за клиент, т.е. намира се в облигационни отношения с топлопреносното предприятие. Тук е мястото да се посочи, че са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че било налице противоречие между диспозитива и мотивите на решението. Първоинстанционният съд е мотивирал извод за дължимост на такса за дялово разпределение, като на първо място е обосновал наличието на първата група предпоставки, за да приеме, че е основателен предявеният иск, а именно, че ответницата е собственик на недвижим имот, който се намира в 2 сграда в режим на етажна собственост, поради което и на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ е приел, че страните се намират във валидно облигационно отношение. Без доказването на този елемент от фактическия състав на предявения иск, а именно - че ответникът е собственик, респ.вещен ползвател на недвижимия имот, изобщо не следва да се разглеждат другите предпоставки, а именно – има ли право ищецът да претендира не само заплащането на доставена от него топлинна енергия, но и заплащането на такса за дялово разпределение, извършено ли е то и пр.

Неоснователно е и оплакването на въззивницата за липса на основание за претендирането от ищеца на такса за дялово разпределение.

Съгласно чл. 139, от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. За процесния период са били приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. Именно тези разпоредби предоставят правото на ответното дружество вместо търговеца, предоставящ услугата, да претендира стойността на таксите за извършеното дялово разпределение от клиентите на топлинна енергия.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира поради неговата обоснованост и последователност, дяловото разпределение е извършвано от трето лице-помагач „Б.“ ООД по силата на сключен договор между него и етажната собственост За процесния имот не е начислявана цена за топлинна енергия за отопление и БВГ, а единствено за сградна инсталация, като количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира поради неговата логичност и последователност, няма изравнителни сметки за имота на ответницата, като същата дължи такса за извършено дялово разпределение в общ размер на процесния период – 24.04 лв.

Неоснователно е оплакването на ответницата, че след като не били изготвени изравнителни сметки, то нямало основание за заплащането на такса за дялово разпределение.

Съгласно чл.155, ал.1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;

2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска;

3. по реална месечна консумация.

Топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното 3 потребление най-малко веднъж годишно.

Видно е, че т.нар. „изравнителни сметки“ се изготвят по необходимост за установяване на количеството действително потребена топлинна, като целта е да бъде заплатена единствено реално потребената енергия, когато клиентите в сграда в режим на етажна собственост са избрали да заплащат енергията на месечни вноски по прогнозна консумация. След като е безспорно по делото, че ответницата не е потребявала топлинна енергия за притежавания от нея недвижим имот, то напълно логично е да не са били изготвени изравнителни сметки. Дяловото разпределение не се изчерпва единствено с изготвяне на годишно изравняване, но и включва и други дейности, вкл. разпределение на енергията, отдадена от сградната инсталация, спрямо отопляемия обем на имотите, за което също се дължи такса. След като по делото безспорно е доказано, че дялово разпределение е извършвано от трето лице-помагач и при наличие на основание за претендиране от продавача на топлинна енергия на дължимата такса директно от клиентите, то правилно първоинстанционният съд е уважил предявения иск, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има въззиваемата страна. „Т.С.“ ЕАД е поискала присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, фактът, че не са събирани никакви доказателства пред въззивна инстанция, неявяването на представител на „Т.С.“ ЕАД в откритото съдебно заседание и с оглед депозирането само на два документа в рамките на проведеното въззивно производство – отговор на въззивна жалба и молба за разглеждане на дело в отсъствие на представител с идентично съдържание на отговори и молби, подавани по множество други дела с участието на ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 50 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7607 от 05.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 33066 по описа на СРС за 2021 г., в обжалваната част.

ОСЪЖДА М. В. Р., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******* сума в размер на 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5