Определение № 73 от 08.01.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 20/2026
- Вид
- Определение № 73
- Подписан
- 08.01.2026
- В сила
- 08.01.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73 гр. Варна, 08.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20263100500020 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частна жалба на СУ „Св.
Климент Охридски“, гр. Дългопол против Решение № 276/24.08.2025 г. по гр.дело № 968/2024 г. по описа на ПРС, III състав В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по отношение на ДП „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“, конституирана като трето лице – помагач на страната на ответника, поради липса на правен интерес за третото лице от участието му в процеса.
Навеждат се твърдения, че изводите на ПРС, с които е прекратено производството против третото лице – помагач ДП „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ са неправилни и незаконосъобразни.
Обосновава правния си интерес със задължението на предприятието съобразно разпоредбата на чл. 29 от Наредба № 1 за обществения ред, поддържане и опазване на чистотата на територията на община Дългопол, а именно да почисти снега от тротоара, прилежащ към стопА.свА.те/експлоатирА.те от него сгради. Отправя искане за отмяна на горното определение.
Ответникът ДП „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който оспорва същата като неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
1
Производството по гр.д. № 968/2024 г. по описа на ПРС, III състав е образувано по иск на А. Г. А. по искове с правно основА.е чл. 200 от КТ и чл.
86 от ЗЗД за осъждане ответника СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Дългопол да заплати, както следва: сумата в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдА.я, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 31.01.2023 г., до окончателното им изплащане; сумата в размер на 1967.58 лв., представляваща разликата между изплащаното й от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 01.02.2023 г. до 08.07.2023 г. и нетното й трудово възнаграждение, което тя би получила за същия период, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане; сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - за закупуване на металическа остеосинтеза, необходима за проведена на ищцата операция на 06.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 40,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатена от ищцата такса за болничен престой в МБАЛ „Света Анна" от 01.02.2023 г. до 08.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 132,76 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатена от ищцата стойност за лекарства, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Дългопол, депозира отговор в срока по чл. 131 от ГПК, като с него прави искане по чл. 219 от ГПК за конституиране на трети лица – помагачи на негова страна, а именно: община Дългопол и ДП „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“.
Правният интерес от искането се обосновава с обстоятелството, че тротоарът пред ЖП гарата в гр. Дългопол е собственост на община Дългопол, а съгласно чл. 29 от Наредба № 1 за обществения ред, поддържане и опазване на чистотата на територията на община Дългопол почистването на снега от тротоарите , прилежащи към сградите се извършва от съответните физически или юридически лица, стопА.сващи и експлоатиращи сградите.
С Решение № 276/24.08.2025 г. по гр.дело № 968/2024 г. по описа на ПРС, III състав е прието, че злополуката с ищцата е настъпила между сгради с идентификатор *** по КК на гр. Дългопол и *** по
КК на гр. Дългопол, но извън ПИ № *** по КК на гр. Дългопол, в който същите са изградени, т.е. на инцидентът се е осъществил на територията на ПИ № *** по КК на гр. Дългопол.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
Съгласно задължителните разяснения в ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д.
№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС привличането на трето лице като подпомагаща страна става не по негов почин, а по почин на една от главните стрА.. То е 2 право на привличащата страна, за да го подчини на силата на мотивите - чл.
179, ал. 1 от ГПК, с оглед на бъдещия процес, който би водила срещу третото лице при неблагоприятен за нея изход на делото, по което е страна.
Привличащият трябва да има интерес от привличането на третото лице, с което се намира в такива отношения, които са основА.е за неговото встъпване, което последното не предприема поради опасенията си от неблагоприятен за него изход на делото.
Интересът се състои от постановеното в чл. 223 от ГПК действие на решението по отношение на третото лице, а именно установително действие в отношенията на третото лице с насрещната страна и задължителна сила на мотивите в отношенията му с подпомаганата страна. Интерес е налице в случай, че страната, искаща привличането, има регресни права срещу третото лице, спрямо които правата - предмет на първоначалните искове са преюдициални, т. е. следва да са в причинна връзка. Следователно правният интерес се определя от материалноправните отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главните искове, първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на чл. 223, ал. 2 от ГПК, третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение. Предпоставките на чл. 218 и чл. 219 от ГПК са условия за допустимост на акцесорното процесуално правоотношение.
В конкретния случай ответникът твърди, че ДП „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ макар и безвиновно /чл. 49 от ЗЗД/ носи деликтна отговорност за претърпяната от А. злополука, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 29 от Наредба № 1 за обществения ред, поддържане и опазване на чистотата на територията на община Дългопол, установяваща, че почистването на снега от тротоарите, прилежащи към сградите се извършва от съответните физически или юридически лица, стопА.сващи и експлоатиращи сградите. По делото не се спори, а и от представената извадка от КК е видно, че сграда № 3 и сграда № 4 се намират в имот, представляващ публична държавна собственост, който обаче се експлоатира от процесното ДП. Доколкото се твърди, че ПИ № *** по КК на гр. Дългопол е собственост на община Дългопол, но представлява тротоар пред сгради стопА.свА. именно от ДП „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“, то за работодателят е налице правен интерес от привличането на последното в качеството му на трето лице – помагач на негова страна. Същият след осъждането му да заплати обезщетение на служителката по чл. 200 от КТ има възможност да предяви регресен иск с правно основА.е чл. 49 от ЗЗД против лицето, на което е възложено извършване работата по почистване на снега от тротоара и причиняването на вредата е станало по повод неизпълнението на възложената работа.
С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че изводът на първоинстанционният съд, че за СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Дългопол липсва правен интерес за привличане на
ДП „Национална компА.я
Железопътна инфраструктура“ в качеството му на трето лице – помагач на 3 негова страна е неоснователен.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в прекратителната му част, като вместо него бъде постановено друго, с което ДП „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ да се конституира като трето лице – помагач на страната на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 276/24.08.2025 г. по гр.дело № 968/2024 г. по описа на ПРС, III състав В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по отношение на ДП „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“, конституирана като трето лице – помагач на страната на ответника, поради липса на правен интерес за третото лице от участието му в процеса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА
ДП
„Национална компА.я
Железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ***, с генерален директор А.В като
ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Дългопол.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4