Решение № 103 от 07.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Велико Търново, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Колева

Членове:

Еманоел В. Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500062 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№643/02.12.2022г. по гр.дело№2326/2021г. на ГОРС, съдът е oтхвърлил исковете на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.„Владислав Варненчик”№258, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет, а именно: П Ст.С, Я М.Д. и Р.

Й.И.ов – заедно, срещу Д. С. Д. с ЕГН***, с постоянен адрес: с.Д ул.”*”№Общ.Ля., с настоящ адрес: с.Д. ул.”*”№ Общ.Л., да се приеме за установено по реда на чл.422 от ГПК съществуването на вземания, както следва: сумата 405.65лв., представляваща незаплатена цена на потребена ел.енергия в периода: 28.02.2021г.-28.06.2021г. по партида с клиентски№** и абонатен№0** за обект на адрес: с.Д. ул.”*”№ Общ.Л., за които са издадени фактури в периода: 14.04.2021г.09.07.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 13.12лв., представляваща обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от падежа на вземането по всяка фактура до 17.09.2021г., за които суми е издадена Заповед№947/07.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№1859/2021г. по описа на ГОРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Енерго-Про Продажби”АД(чрез юрисконсулт

В.

М.) п р о т и в Решение№643/02.12.2022г. по гр.дело№2326/2021г. на ГОРС. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Oспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на годни писмени доказателства, които да установят по делото, че количествата ел.енергия(по процесните фактури) са реално доставени. Счита, че с недопускане на поисканата съдебно-техническа експертиза(с 1 въпроси към вещото лице, които следвало да докажат доставката на ел.енергия, годността на процесния електромер, както и дали същото е сертифицирано средство за търговско измерване) е бил лишен от възможността да докаже претенцията си. Счита, че чрез заключението на вещото лице биха се оборили възраженията на ответната страна, че СТИ/електронер не измерва правилно и не отговаря на техническите и метрологични изисквания за годност съгласно нормативите.

Според жалбоподателя с експертизата, щяло да се докаже доставката на ел.енергия и реалното потребление до процесния обект, от която възможност бил лишен. Оспорва мотивите на съда относно доказателствената сила на частни диспозитивни документи(представената справка за потребление). Счита, че формалната доказателствена сила при частните документи задължава съда да счита лицето, подписало документа, за автор на направеното изявление - чл.180 от ГПК, като се въвежда оборима презумпция, че до доказване на противното подписаното лице е действителният автор на съдържанието на документа. Следователно, когато бил представен частен писмен документ с определено съдържание, съдът следвало да прецени доколко той отговарял на действителното положение чрез съпоставката му с останалите материали по делото, в т.ч. и с оглед заключението на експертизата. Доказателствената стойност на съдържанието, както на частните документи, така и на другите доказателствени средства, не можела да бъде ограничена от правила, които не са предвидени в закона, а се преценява от съда съгласно принципа на чл.12 от ГПК. Моли да бъде отменено изцяло Решение№643/02.12.2022г. по гр.дело№2326/2021г. на ГОРС, като се постанови решение, с което се уважи да се приеме за установено по реда на чл.422 от ГПК съществуването на вземания: сумата 405.65лв., представляваща незаплатена цена на потребена ел.енергия в периода: 28.02.2021г.-28.06.2021г. по партида с клиентски№** и абонатен№** за обект на адрес: с.Д. ул.”*”№ Общ.Л, за които са издадени фактури в периода: 14.04.2021г.09.07.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 13.12лв., представляваща обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от падежа на вземането по всяка фактура до 17.09.2021г., и за които суми е издадена Заповед№947/07.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№1859/2021г. по описа на ГОРС. Претендират се разноските пред въззивната инстанция(в т.ч. и юрисконултско възнаграждение).

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д. С. Д.(чрез адв.Й. Вл.Х. от ВТАК - особен представител), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Дружеството не доказало основен факт по делото, а именно - техническата изправност на процесното СТИ/електромер. Обстоятелството дали едно СТИ е в срок на метрологична годност или не, не било обвързано непременно с неговата техническа изправност. Това е така, защото техническата изправност и способността на СТИ/електромер да измерва точно количествата отчитана ел.енергия и предвидения в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол срок за тяхната подмяна били различни по естеството си изисквания към СТИ(разграничението между технически и метрологически характеристики). Твърди, че с въпросите по съдебно-техническата експертиза не можело да се постигне като резултат доказване на доставка на начислените количества ел.енергия, която именно се оспорва. По същество, във въззивната жалба се оспорва се единствено преценката на първоинстанционния съд по представените и приети по делото доказателства. Действително, в първоинстанционното съдебно производство не било оспорвано авторството на представените по 2 делото от страна на дружеството частни документи. Оспорена е, обаче, реалната доставка на начислените количества ел.енергия. По признание на представляващия дружеството(във въззивната жалба) - наличието на счетоводни записи в ищцовото дружество следвало да се установи със съдебно-счетоводна експертиза, която обаче в процеса не било използвано като доказателствено средство.

В съдебно заседание въззивникът „Енерго-Про Продажби”АД(чрез юрисконсулт В. М.) представя молба с вх.№616/18.01.2023г., с която поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и доразвити в представена писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна Д. С. Д.(чрез особен представител адв.Й. Вл.Х. от ВТАК), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е основателна.

Предмет на разглеждане по делото пред ГОРС е бил предявен от „Енерго-Про Продажби”АД против Д. С. Д. иск за приемане за установено по реда на чл.422 от ГПК съществуването на вземания, както следва: 405.65лв., представляваща незаплатена цена на потребена ел.енергия в периода: 28.02.2021г.-28.06.2021г. по партида с клиентски№** и абонатен№** за обект на адрес: с.Д. ул.”*”№ Общ.Л. за които са издадени фактури в периода:

14.04.2021г.-09.07.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 13.12лв., представляваща обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от падежа на вземането по всяка фактура до 17.09.2021г., за които суми е издадена Заповед№947/07.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№1859/2021г. по описа на ГОРС. Твърди се, че ответникът Д. С. Д. е потребител на ел.енергия в обект на адрес: с.Джулюница ул.”Ал.Стамболийски”№100 Общ.Лясковец , за който е разкрита партида с клиентски№** и абонатен№**. Сочи се, че правата и задълженията на страните по продажбата на ел.енергия са регламентирани в публично известни Общи условия/ОУ/.

По силата на тези ОУ потребителят е задължен да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия при срокове и условия, определени в ОУ, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението си, а при неплащане в срока на издадената фактура, дължи обезщетение в размер на законната лихва за срока на забавата. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 405.65лв., съставляваща стойността на потребената ел.енергия в периода: 28.02.2021г.-28.06.2021г. по издадените фактури в периода:

14.04.2021г.-09.07.2021г. Счита, че поради неизпълнение на задължението в срок, ответникът 3 дължи и сумата 13.12лв. - обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от датата на падежа на всяка фактура до 17.09.2021г.

Ответникът „Електроразпределение Север“АД в подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор и в съдебно заседание е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният установителен иск. Не се установило да е потребил в исковия период количеството ел.енергия, чиято цена се претендира. Възразява, че електомерът, монтиран за отчет в обекта, не измервал точно. Отправя искане до съда за отхвърляне на исковата претенция.

Не се спори, че Д. С. Д. е клиент на „Енерго-Про Продажби“АД, с клиентски№**, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен№**, находящ се с.Д. ул.”*”№ Общ.Л. Логичен извод за това следва да се направи въз основа освен на справката НБД“Население“, така също и от приложената Справка№**/27.09.2021г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода: 01.01.1991г.-27.09.2021г. (имотен регистър), от която е видно, че имотът представляващ обект на потребление е прехвърлен/продобито право на собственост от Д. С. Д. през 2004г. Не се твърди, а и доказателствата не сочат впоследствие собствеността върху имота да е изгубена, поради което от 18.10.2004г. до момента, в т.ч. и през процесния период: 28.02.2021г.28.06.2021г., ответникът, като собственик на имота, е бил потребител на ел.енергия за битови нужди в същия обект и е дължал цената на потребената в него ел.енергия.

Облигационните отношения се регламентирали от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД(„Е.ОН България Продажби”АД), приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на „Енерго-Про Продажби“АД(„Е.ОН България Продажби”АД) и били одобрени от ДКЕВР.

Съгласно чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в чл.26 ал.6 изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към “Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Ищецът е издал за периода: в периода: