Определение № 4515 от 25.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4515 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Гергана Ив. Кратункова

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501289 по описа за 2026 година

Образувано е по частна жалба частна жалба от Собствениците в Етажна собственост в сграда, находяща се на адрес:гр.

София, жк. ******** Б представлявани от професионалния домоуправител „Нашият вход“ООД срещу Определение № 44769/28.10.2025 г. по гр.д. 629/2024г. на СРС, 171-ти състав, с което е отхвърлена молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон – чл.38, ал.2 Задв. и чл.36,ал.2 Задв., като съдът неправилно е приел че в тази хипотеза възнаграждението се определя от съда според фактическата и правна сложност на делото.

Посочва, че по делото е представен списък по чл.80 ГПК, видно от който уговореният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1000 лева, който е справедлив и обоснован и не следва да бъде намаляван. Отделно от това навежда възражение, че определението е постановено в нарушение на съдопроизводствените норми, тъй като от страна на ответника не е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Иска от съда да отвени обжалваното определение и присъди на ищеца разноски в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата „Вход мениджър“ООД не депозира писмен отговор по жалбата.

Съдът като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото намира следваното от фактическа страна:

Производството пред СРС е образувано по по предявен от Етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „********, представлявани от професионален управител на етажната собственост „Нашият вход София“ ООД, чрез адв.

К.К., против „Вход мениджър“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 50 от сключения между ответника и етажните собственици договор за поддръжка и управление и чл. 23, ал. 7 (преди ал. 6) ЗУЕС, за осъждане на ответното дружество да предаде на етажните 1 собственици всички съхранявани документи и парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти, съставени, събрани и издадени по време на действие на договора за управление и във връзка със същия.

С отговора на исковата молба, подаден от ответника „Вход мениджър“ ЕООД, се прави признание на иска и се иска постановяване на решение при признание на иска, на основание чл. 237 ГПК, но се твърди, че въпреки основателността му, не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца, тъй като ответникът не е станал повод за завеждане на делото. Не се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С Решение № 13646/13.07.2025 г. на Софийски районен съд, 171-ви състав по искане на ищеца е постановено решение по признание на исковете по чл. 237 от ГПК и исковете са уважени, като на ищеца са присъдени разноски в размер на 580 лв. от които 80 лева държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар.

С молба от 13.08.2025 г. ищецът е поискал да се измени решението в частта за разноските, като му се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в пълния заплатен размер от 1000 лева.

Ответникът не е депозирал становище по молбата.

С Определение от 28.10.2025 г. районният съд е отхвърлил молбата сочейки че в постановеното по делото решение са изложени подробни мотиви относно разноските в производството и не намира основания да ревизира вече приетото от него.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на решението, ако същото е обжалваемо, по искане на страната съдът може да измени или допълни решението в частта разноските. При подадена молба по чл. 248 от ГПК на насрещна страна се дава възможност за становище, като съдът се произнася в закрито заседание и определението постановено по реда на чл. 248 от ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Претенцията за разноски, макар и обусловена от изхода на делото по главния спор, има относителна самостоятелност. Отговорността за разноски не се разпределя служебно от съда, а е въпрос, по който съдът се произнася, само ако е сезиран. С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските. Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за 2 разноските. Разликата между двете хипотези е в това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане. В хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по направеното искане за разноските, е налице непълнота при формирането на волята на съда. Тази непълнота може да се отстрани по реда на чл. 248, ал.

1, пр. 1 от ГПК - по искане за допълване на решението в частта за разноските, която възможност е уредена от законодателя в отклонение от принципа на чл. 246 от ГПК. За да се реализира тази възможност от страната не е нужно тя е да е представила списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК - за изменение на решението в частта за разноските, намира приложение тогава, когато при валидно направено искане за присъждане на разноски съдът е определил дължимите разноски с решението, но страната твърди и иска решението в тази част да бъде коригирано в съответствие с твърденията и за действително направените разноски от страната.

В конкретния случай първоинстанционният съд е бил валидно сезиран с искане за присъждане на разноски от страните, представен е списък на разноски от ищеца, поради което и молбата по чл. 248 от ГПК е била допустима.

Съдът приема, че определение на СРС по чл. 248 от ГПК е правилно.

Решението е постановено при признание на иска, като в частта за разноските са изложени подробни съображения за определения от съда адвокатски хонорар. Съдът е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, предприетите процесуални действия от страна на упълномощения от ищцовата страна адвокат, като е съобразил и своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатски хонорар още в отговора на исковата молба.

Мотивиран от горното, Софийски Градски Съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Собствениците в Етажна собственост в сграда, находяща се на адрес:гр. София, жк. ******** Б представлявани от професионалния домоуправител „Нашият вход“ООД срещу Определение № 44769/28.10.2025 г. по гр.д.629/2024г. на СРС, 171-ти състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3