Решение № 201 от 19.11.2025, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 798/2025
- Вид
- Решение № 201
- Подписан
- 19.11.2025
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл.78,ал.1,т.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.92, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.92, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.93в,ал.11 · Закон за автомобилните превози
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 201 гр. Свиленград, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.А като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620200798 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №45-0002542/ 09.09.2025г. на Началник Областен отдел „Автомобилна админастрация” град Хасково, с което на Б. Б. А. с ЕГН ********** от село ******************, за нарушение на чл.12, §2 , буква Б, т. / ii / от Приложение „Контролен уред“ от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./ във вр .с чл.78,ал.1,т.2 от ЗАП е наложено административно наказание на основание чл.93в,ал.11 от ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 500 лв./255,65евро/.
Жалбоподателят Б. Б. А.,моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като счита същият за незаконосъобразен, постановен при съществени противоречия както на материалния така и на процесуалния закон , като в жалбата излага доводи относно допуснатите нарушения от страна на АНО при издаване на обжалваното НП,а именно не ставало ясно място на извършване на нарушението,което обстоятелство очертавал компетентния съд,който следвало да разгледа жалбата. Отделно от това във връзка с процесния период,не било посочено от АНО дали жалбоподателя е извършвал превоз в обхвата на AETR ,поради което счита,че било нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере в какво е обвинен,за да организира адекватно защитата си .По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебната фаза жалбоподателят редовно призован ,не се явява и не изпраща представител.
1
Административнонаказващият орган /АНО/ – Началник Областен отдел „Автомобилна админастрация” град Хасково, редовно призован , не изпраща представител.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 17.07.2025 г., служителите при АНО- св.Г. К. Г. и св.Д. М. П. около 19,44часа на ГКПП “Капитан Андреево“, обл.Хасково с посока на движение от Р.България към Р.Турция, спрели за проверка автобус , марка „Мерцедес Туризмо РХД” с рег. № Х 9836 КН от категория М3,което МПС било оборудвано с дигитален тахограф марка Continental Automotive Technologies тип 1381.********** .
При проверката свидетелите установили,че жалбоподателя извършва международен превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр.Кърджали, Р.България до гр.Инегьол ,Р.Турция, ,което установили от разрешително №2017550031 издадено на 21.02.2023г. валидно до 11.11.2025г. и 2бр. списък на пътниците от 17.07.2025г.
При проверката длъжностните лица констатирали, че за периода от 01,27часа /UTC време/ до 15,50часа /UTC време/ на 05.07.2027г. –водачът не бил въвел в картата си водач,данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато не е могъл да използва монтирания в превозното средство тахограф,поради това че е отсъствал от превозното средство,чрез използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване /дигитален тахограф/.
Нарушението било видно от разпечатката от картата на водача от 05.07.2025г.
При така установените обстоятелства св. Д. М. П., заемащ длъжността „инспектор” към ОО”АА” – Хасково приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.12, параграф 2, б.”б”, точка /ii/ на Приложение „Контролен уред”/ii/ от AETR,за което съставил АУАН № 01863, в присъствието на колегата си св. Г. К. Г. и в присъствието на жалбоподател,като АУАН му бил предявен и връчен срещу подпис, като жалбоподателя не вписал ,че има възражения по така съставения срещу него АУАН .
В 7 -дневния срок не е постъпило писмено възражение по така съставения АУАН.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление /НП/ №45-0002542/ 09.09.2025г . на Началник Областен отдел „Автомобилна админастрация” град Хасково, с което на Б. Б. А. с ЕГН ********** от село ******************, за нарушение на чл.12, §2 , буква Б, т. /ii / от Приложение „Контролен уред“ от Европейската спогодба за 2 работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./ във вр .с чл.78,ал.1,т.2 от ЗАП е наложено административно наказание на основание чл.93в,ал.11 от ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 500 лв./255,65евро/.
НП е връчено срещу подпис на жалбоподателя на 23.09.2025г.,видно от направените в него отбелязвания .
По АНПр е приложена Заповед №РД-08-107 от 29.02.2024 година на Министъра на транспорта и съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, които имат право да издадат НП за нарушение на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата.
Налични по АНПр са-разпечатка от карта на водача за дата 05.07.2025г. , длъжностна характеристика за длъжността инспектор, разрешително
№2017550031 издадено на 21.02.2023г. валидно до 11.11.2025г. и 2бр. списък на пътниците от 17.07.2025г.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Г. К. Г. и Д. М. П..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. К.
Г. и Д. М. П., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелят. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях 3 факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН, както и установеното,че липсва плащане от страна на жалбоподателя на процента от глобата.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.1 от ЗАвПр и чл.47, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.2 от ЗАвПр.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на изречение второ на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
По същество,съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози, при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на: Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 165/2014", или AETR.
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) е ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на Република България на 17 март 1995 г., обн.ДВ, бр.28 от 1995г., в сила от 8 ноември 1995г. и като международен договор, по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Р.България, същата е част от вътрешното право на страната.
В ДВ бр.27 от 03.04.2012 г. са обнародвани и Изменения на тази Европейска спогодба и Приложението към Европейската спогодба за работата 4 на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (ДВ бр.4 от 2003 г.), (приети от Работната група по автомобилен транспорт на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации на нейната 103 сесия през 2008г., нотифицирани на договарящите страни и влезли в сила на 20 септември 2010 г.), включително Част втора „Изменение на приложението на спогодбата (съгласно процедурата, предвидена в член 21, параграф 8)”. В така обнародваната и приложима към датата на извършване на нарушението редакция на „Приложение „Контролен уред” съществува параграф 2 на член 12, който в своята буква
”б”, т./ii/, гласи:
„когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не може да изпо "в" и
"г" по-долу, т р я б в а когато превознотосредство е оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1Б Съгласно изискването въведено с разпоредбата на чл.2 о т AETR спогодбата се прилага по отношение на всяко превозно средство, регистрирано на територията на договаряща страна. В случая управляваният от жалбоподателя автомобил е българска регистрация като Р България е една от договарящите страни по спогодбата, извършвал е към момента на проверката международен превоз на товари, попадащ в обхвата на AETR от Р България-гр.Кърджали към Р Турция, което е видно от приложеното към АНП разписание и маршрут . Предвид горното правилата на AETR са приложими относно превозното средство, управлявано от жалбоподателя и по отношение на него като водач на такова превозно средство.
Следователно, задължението на водача е да извършва запис за всеки период от време от посочените в параграф 3, второ тире, букви "б", "в" и "г" и всяко незаписване съставлява отделно нарушение.
Съгласно чл. 12, параграф 3, второ тире, букви "б", "в" и "г" Водачите:- осигуряват, че времето, записвано на листа, съответства на официалното време в страната на регистрация на превозното средство; задействат превключващите механизми, позволяващи отделното и различимо записване на следните периоди от време :б.Б-с посочените символи –всички други периоди на работа;б.В- с посочените символи –всички други периоди на разположение,а именно- време на изчакване,т.е. периодът ,през който водачите е необходимо да останат на техните работни места единствено с цел да отговарят на евентуални повиквания за започване или продължаване на управлението на превозното средство или за извършване на друга работа; времето ,прекарано до водача,докато превозното средство е в движение и времето,прекарано на спалното място,докато превозното средство е в движение и б.Г- с посочените символи –прекъсванията и дневните почивки.