Решение № 1 от 04.01.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … … ... град Кърджали,

04.01.2021 год.

В И М

Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, ...….... в публично заседание …..…. на първи декември ……...…………….……………………..………………....….……...……….. през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ………………………………..... Мариана

Кадиева, …..…….…..………..……. като разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов ............................ административно дело №359 по описа за ........................ 2019 година …......................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.121, ал.1, т.3, във вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл, във вр. с чл.206, ал.2 и във вр. с чл.203, ал.1 от АПК.

Производството е образувано по иск, предявен от Ж.И.Б. от ***, подаден чрез Адвокатско дружество „Ш. и Я.”, с ЕИК ***, представлявано заедно и поотделно от адв.М. Я. и адв.Н. Ш., с адрес на кантора: ***, чрез адвокат В.П., срещу Агенция „Пътна инфраструктура”/АПИ/ – град София, с правно основание чл.121, ал.1, т.3, във връзка с чл.104, ал.1 от ЗДСл, за присъждане на сумата в размер на 14328.00/четиринадесет хиляди триста двадесет и осем/ лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа - за шест месеца и не е заемал държавна служба, поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед №ЧР-СП-863 от 28.08.2019 год. на изпълнителния директор на Агенция „Пътна инфраструктура” – София. В молбата се твърди, че претендираното обезщетение, в размер на

14328.00/четиринадесет хиляди триста двадесет и осем/ лева, се равнява на 6/шест/ брутни месечни заплати, в размер на *** лева и е за периода от 02.09.2019 год./датата на прекратяване на служебното му правоотношение/ до 02.03.2020 год., като се претендира присъждането му ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на молбата, до окончателното изплащане на сумата. В молбата се твърди също така, че и към момента на подаването й ищецът продължава да е без работа и не е постъпвал на работа по служебно или трудово правоотношение, за което представят доказателства.

Алтернативно, в случай че не се приеме жалбата срещу посочената заповед за основателна относно законността уволнението, ищецът претендира да бъде осъден ответника, на основание чл.106, ал.3 от ЗДСл, да му заплати сумата от14328 лева, представляваща обезщетение в размер на 6/шест/ месечни брутни заплати, ведно със законната лихва от датата на подаване на жалбата до окончателно изплащане на сумата. С исковата молба се претендира присъждане и на направените деловодни разноски.

Ищецът Ж.И.Б. от ***, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се от адв.Н. Ш. от АК - ***, редовно преупълномощен от Адвокатско дружество „Ш. и Я.” – ***, който заявява, че от името на ищеца поддържа предявения иск и претендира обезщетение за времето, през което същият е останал без работа - близо 6 месеца. Заявява, че към момента има настъпило ново обстоятелство, а именно - след завеждане на делото, на ищеца била изплатена някаква част от обезщетението, за което са представени доказателства. Заявява, също така, че се претендира законната лихва върху обезщетението, считано от датата на постановяване на съдебното решение. Моли съща така, да бъде допуснато изменение на иска, като наред с претендираните шест заплати за обезщетение, се претендира и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в размер на 20 дни, от които 17 дни за 2019 год. и 3 дни за 2020 год., като сочи, че това е на база Решение на СЕС, относно правото на платен годишен отпуск за периода на незаконно уволнение, а също така, че се претендира и сумата в размер на 150 лева, представляваща дължима сума за работно облекло, на основание Заповед №РД-11-1470 от 10.12.2019 год., издадена от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”. С допълнително депозирани по делото молби, във връзка с изготвената експертиза, заявява, че прави изменение на иска чрез неговото увеличение, както следва:

Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се претендира в размер на *** лева, а дължимата сума за представително работно облекло се претендира в размер на 300 лева, за периода на незаконното уволнение. В представена молба преди последното съдебно заседание по делото моли съда да уважи предявените искове изцяло като основателни и доказани. Сочи, че уволнението на ищеца е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение от 21.07.2020 год. на ВАС и че с оглед на признатото за незаконно уволнение, ищецът има право на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1, предл.І/първо/ от ЗДСл. На следващо място сочи, че по делото са представени доказателства за оставането на ищеца без работа за период от 6 месеца - копие от трудова и служебна книжка на ищеца и удостоверение от НАП за липса на регистрирани трудови договори за процесния период. Твърди, че на ищеца следва да бъде изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, /съгласно Решение на Съда на ЕС от 25.06.2020 год. по преюдициално запитване на Pайонен съд - Хасково относно правото на платен годишен отпуск за периода на незаконно уволнение/ за процесния период, както и за работно облекло. С оглед на изложеното, счита че предявените искове са доказани по основание, а освен това, че са доказани и по размер, с оглед приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза и приетото като писмено доказателство по делото копие от последния фиш за получена заплата. Моли, също така, да бъдат присъдени на ищеца и направените в настоящото производство разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК и доказателства, приложени към молбата, както и прави в същата възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на ответника.

Съдът е уважил искането, като с протоколно определение от 21.09.2020 год. е допуснал изменение на иска досежно претендираните обезщетения от ищеца Ж.И.Б., съответно за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в размер на 17 дни за 2019 год. и в размер на 3 дни за 2020 год., както и обезщетение, съставляващо дължима сума за работно облекло, на основание Заповед №***/*** год. на председателя на УС на АПИ, в размер на 150 лева, като впоследствие, с протоколно определение от 20.10.2020 год. е допуснал изменение на претендираното обезщетение от ищеца Ж.Б., по отношение на неизползвания платен годишен отпуск, в размер на 17 дни за 2019 год. и в размер на 3 дни за 2020 год., конкретизирано за сумата в размер на 2 388 лева, както и изменение на претендираното обезщетение, съставляващо дължима сума за работно облекло, за сумата в размер на 300 лева, на основание цитираната Заповед №***/*** год. на председателя на УС на АПИ.

Ответникът по иска – Агенция „Пътна инфраструктура” - град София, редовно призована, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв.В. А. П. от АК – ***, която оспорва исковата молба и изразява становище за неоснователност на същата по основание и размер. Моли съда да отхвърли предявения иск от Ж.И.Б., като неоснователен, като счита, че от събраните по делото доказателства, както и от представените заключения на вещото лице, е видно, че обезщетенията, които е следвало да бъдат изплатени по заповедта, с която той е освободен от работа от Агенция „Пътна инфраструктура” - град София, са му изплатени в пълен размер и така, претендираната в исковата молба претенция за изплащане на суми, в размер на шест брутни месечни заплати, се явява неоснователна. Моли да бъдат присъдени на ответника направените разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение, като уточнява, че това искане го правя във връзка с това, че от Агенция „Пътна инфраструктура” - град София не й е заплатено адвокатско възнаграждение предвид факта, че има сключен договор с Областно пътно управление – град Хасково. В представено писмено становище, от името на доверителя й заявява, че счита предявените искове за неоснователни и недоказани, като излага съображенията за това. В същото сочи, че ищецът е претендирал обезщетение за оставането му без работа в продължение на 6 месеца, за сумата представляваща 6 работни заплати и че в хода на делото е направено изявление от ищеца, чрез процесуалния му представител, че е заплатена някаква част от претендираната сума, като счита, че само по себе си, това изявление доказва, че част от претендираните суми са изплатени, дори те да са начислени на друго основание, за което от друга страна, не било необходимо искане от страна на ответника за прихващане на изплатени на друго основание суми с тези от претенцията. Твърди, че представените от ответника в подкрепа на това твърдение доказателства за изплатени обезщетения и неоспорени от страна на ищеца, доказва изцяло тези твърдения, както и твърди, че ищецът е получил обезщетения, които приема като част от претендираните от него и които признава като такива. В становището са описани извършени плащания от ответника към ищеца, като се твърди, че към края на 2019 год., на ищеца са изплатени сумарно 4/четири/ основни работни заплати, от общо претендираните от него 6/шест/ основни работни заплати.

Относно претендираното от ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 год., в размер на 17 дни, се сочи, че от работодателя е начислено и му е изплатено обезщетение в размер на 15 работни дни и следователно, че претенцията на ищеца за обезщетение за неползван годишен платен отпуск, в случая следва да е само за 2 работни дни платен годишен отпуск за 2019 год., а не както била предявена - за 17 работни дни. Твърди, че обезщетение за полагащото се представително работно облекло за 2019 год. е изплатено на ищеца в края на 2019 год., като скочи, че такова обезщетение се заплаща само за действително отработено от служителя време и че в настоящия случай, това действително отработено време е 8 месеца. Сочи, че видно и от заключението на вещото лице, за 2019 год., пропорционално на действително отработеното време, това обезщетение е в размер на 300 лева, като същото е изплатено от работодателя, съгласно представения и приет като доказателство като доказателство фиш и следователно, че тази претенция на ищеца е изцяло неоснователна и недоказана.

По отношение претенцията за лихви, в становището се излага довод, че предвид така изложените обстоятелствата по исковата претенция предполагат, че лихвата в случая трябва да бъде съобразена с оставащата част от обезщетението, което счита, че е в размер на 2 основни работни заплати, а не както се претендира от ищеца - върху 6 работни заплати, считано от 21.07.2020 год., още повече, че изплащането на обезщетенията станало още през 2019 год., без забава, тъй като вещото лице в допълнителното заключение е посочило, че размер на лихвата върху обезщетението за работни заплати не може да бъде определен, а посоченото заключение не било оспорено от ищеца. Счита, че не е без значение и факта, че изплащането на обезщетението на ищеца за оставането му без работа, е извършено от работодателя преди да стане ясно, че лицето е останало без работа за период от 6 месеца. Предвид изложеното, в становището моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове в претендирания им размер като неоснователни и недоказани, а в случай, че съда приеме, че са дължими суми по претенцията, то размерът им да бъде съобразен с извършените от страна на Агенция „Пътна инфраструктура” плащания за обезщетения, както и относно претендираната лихва, като тя да бъде определена съобразно уважената част. Отново моли за разноски по делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на становищата на страните, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Със Заповед

№ЧР-СП-863 от 28.08.2019 год., издадена от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”/л.14/, на основание чл.106, ал.1, т.5, във вр. с чл.108 от Закона за държавния служител ЗДСл./, е било прекратено служебното правоотношение с ищеца Ж.И.Б. ***, изпълняващ длъжността „***” в *** при Агенция „Пътна инфраструктура”, считано от 30.08.2019 год., като заповедта е била връчена на ищеца на 29.08.2019 година. Тази заповед за прекратяване на служебното правоотношение е била обжалвана в срок и е била отменена с Решение №286 от 02.12.2019 год., постановено по адм.дело №353/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали/л.51-л.53/. Това решение, от своя страна, е било обжалвано с касационна жалба пред ВАС, като е оставено в сила с Решение №9997 от 21.07.2020 год., постановено по адм.дело №5139/2020 год. по описа на ВАС – V-то отделение/л.54-л.55/.