Решение № 94 от 14.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. ХАСКОВО, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500053 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С Решение №189/30.10.2023 г. постановено по гражданско дело №241/2023 г. Районен съд - Свиленград осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на А. Б., гражданин на ****, роден на ********** г., с адрес за призоваване: *** чрез пълномощника си адвокат И. А. И. от АК - Хасково, сумата в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2021 г. до окончателното й плащане, които вреди е претърпял в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по ДП № 247/2021 г. описа на РУ - Свиленград при ОДМВР - Хасково, като отхвърля иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.

С решението съдът е отхвърлил предявения от А. Б., гражданин на 1

****, роден на ********** г., с адрес за призоваване: ****, чрез пълномощника си адвокат И. А. И. от АК - Хасково, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 2, иск за заплащане на сумата 2 625,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатени нощувки в хотел в периода 11.07.2021г. 21.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2021 г. - датата на плащането, до окончателното й плащане, които вреди е претърпял в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по ДП № 247/2021 г. описа на РУ - Свиленград при ОДМВР - Хасково.

С решението се осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адвокат И. А. И. от АКХасково, с ЕГН: **********, с адрес: ****, сумата 86,14 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, изчислени по съразмерност.

С Определение №734/28.12.2023 г. постановено по гражданско дело №241/2023 г., Районен съд - Свиленград изменя постановеното по делото Решение № 189 от 30.10.2023 г, в частта му за разноските, имаща характер на определение, така че:

„ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адвокат И. А. И. от АК - Хасково, с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 400,00 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.“.

Обстоятелства по въззива

Представена е въззивна жалба от А. Б., гражданин на ***, роден на ********** г., чрез процесуалния му представител адв. И. И., против Решение №189/30.10.2023 г., постановено по гражданско дело № 241/2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград, с която се иска отмяната му в обжалваната част за отхвърлянето на предявената осъдителна претенция над присъдената сума от 800 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. неимуществени вреди и присъждане на имуществени вреди в пълния претендиран размер от 2 625 лв.

Присъденият от съда паричен еквивалент на неимуществените вреди, които следва Прокуратурата на Република България да обезщети от 800 лв., бил явно несправедлив и несъответстващ на преживяното от въззивника – четири месеца и половина бил със статут на обвиняемо лице за тежко престъпление, от които два месеца с наложена забрана за напускане 2 пределите на страната, лишен от паспорта си и правото си на труд, от възможността за свободно придвижване, включване в регистрите за криминално проявени лица чрез полицейска регистрация. Аргументира се, че определянето на парична равностойност в размер на 800 лв. не обезщетява справедливо претърпените от ищеца неимуществени вреди, които той е понесъл по време на висящността на процеса и в последствие след прекратяването на наказателното производство, когато е имал затруднение, свързано със значителни неудобства, да напусне страната като ***, возещ *** за *** с цел празнуване на нова година.

По отношение на имуществените вреди счита същите за доказани по основание и размер на база представените доказателства. Изтъква се, че периодите на нощувките съвпадат с периода на наложената му по досъдебното производство забрана да напуска пределите на страната и необходимото време да бъде снет от системата след разрешението да напусне страната. Неправилен бил изводът на съда, че не са събрани доказателства за наличието на такива вреди, причинени именно от незаконното обвинение.

Насрещната страна Прокуратура на Република България представя отговор на въззивната жалба, с който извежда неоснователност на същата. Присъденото обезщетение било адекватно на преживените вреди от ищеца, поради което и постановеното решение на РС - Свиленград следвало да се потвърди като правилно. Излагат се доводи в тази насока.

Правни съображения

В рамките на инициираната от въззивника второинстанционна проверка на съдебното решение на Районен съд - Свиленград се установи, че същото е допустимо и валидно в рамките на проведения служебен контрол, изискуем от чл. 269 от ГПК. В тази насока не се излагат и доводи от страните.

Основното искане на въззивника е насочено към правилността на съдебния акт, обосновано с неправилното прилагане на закона по отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което било занижено и не отговаряло на правилата на чл. 52 от ЗЗД, както и отхвърляне на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.

Между страните няма спор по установените факти по делото, а и същите еднопосочно се извличат от събраните надлежно относими, допустими и необходими доказателства относно предмета на делото по чл.

153 от ГПК, като в тази насока е проведено пълно и главно доказване от 3 страна на ищеца в рамките на процесуалната му доказателствена тежест съобразно чл. 154 от ГПК. Установената фактическа обстановка извежда, че действително са налице основанията за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ спрямо въззивника.

ДП № 247/2021 г. по описа на РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково е образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.

1 от НК - за това, че на 10.07.2021 г., на АМ „Марица“, при км. 106+500, в посока ***, при управление на МПС - автобус марка VDL, с рег. № ****, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, и причинил по непредпазливост смъртта на неизвестно лице.

С постановление от 11.07.2021 година ищецът е привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление и му е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 3 000 лв. В обясненията си, които дава в ДП ищецът, който е ***, посочва, че работи като *** към фирма „Елани“, ***. Посочва, че на 10.07.2021 г., около 22,30 - 23,00 часа, на магистралата в посока към *** от ГКПП „Капитан Андреево“, при ***, човек е изскочил пред *** и сам е сложил край на живота си. Не се признава за виновен.

С постановление на прокурор при ОП - Хасково от 11.07.2021 г., на ищеца е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“. С друго постановление на прокурор при ОП - Хасково от 11.07.2021 г., на ищеца временно са отнети документите за задгранично пътуване - до приключване на наказателното производство срещу същия.

С постановление на прокурор при ОП - Хасково от 16.09.2021 г., на ищеца, с наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, се разрешава да напусне пределите на Република България за срок от три месеца, считано от 16.09.2021 г. В тази връзка и въз основа на постановление на прокурор при ОП - Хасково от 16.09.2021 г., на ищеца са върнати документите за задгранично пътуване.

По ДС са извършени редица процесуално-следствени действия оглед на местопроизшествие, оглед на веществени доказателства, разпити на свидетели, назначаване на съдебно-автотехническа експертиза, съдебномедицинска, съдебно-дактилоскопна, съдебно-оценъчна и съдебно4 химическа експертизи и др., в които обвиняемият не е взел участие. Делото не е спирано, не е прекратявано и не е внасяно с прокурорски акт в съда.

С постановление на прокурор при ОП - Хасково от 17.11.2021 г. наказателното производство по ДП № 247/2021 г. описа на РУ - Свиленград е прекратено, а мярката за неотклонение „гаранция в пари“, взета спрямо ищеца, е отменена. Постановлението е влязло в законна сила на 26.11.2021 г., видно от отбелязване върху същото. Със същото постановление не е отменена взетата спрямо ищеца мярка за процесуална принуда „Забраната за напускане на пределите на Република България“.

В мотивите на постановлението е прието, че от събраните по делото доказателства не може да се формира извод за извършено от ищеца престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Прието е, че починалият пешеходец се е появил неочаквано и внезапно на пътното платно на автомагистралата в опасната зона за спиране на автобуса, а поведението и скоростта, с която се е движил ***, са били съобразени с правилата, разписани в ЗДвП.

След прекратяване на ДП № 247/2021 г. по описа на РУ Свиленград, не е направено произнасяне за наложената спрямо ищеца мярка за процесуална принуда „забраната за напускане на пределите на Република България“, нито са уведомени органите на МВР, че необходимостта от нея е отпаднала. Мярката е отменена на 29.12.2021 г. с прокурорско постановление, като на същата дата, на ГКПП „Капитан Андреево“, на основание чл. 65 от ЗМВР, на ищеца е съставен Протокол за предупреждение, за това, че същият се е явил на ГКПП за излизане от страната, след като му е наложена забрана за напускане на Република България.

Представени са фактура № 1000024437/04.09.2021 г., издадена от „Аидатур“ АД, хотел „Свилена“, с получател „ELANY D.O.O“, на стойност 2 200 лв. с ДДС, с посочено основание за плащане - нощувка в стая *** от 11.07. до 04.09., с дата на данъчно събитие - 04.09.2021 г., ведно с фискален бон за извършено плащане по фактурата, както и сметка № 21308/21.09.2021 г., издадена от „Аидатур“ АД, хотел „Свилена“, с получател A.B., на стойност 425 лв. с ДДС, с посочено основание за плащане - нощувка в стая *** от 04.09. до 21.09., ведно с фискален бон.

Предвид на изведените обстоятелства прокуратурата е станала 5 страна по материално-правно отношение на деликтна основа, тъй като с описаните противоправни действия е причинила вреди от неимуществено и имуществено естество на пострадалия А. Б..

Поради статута на делинквента и увредения, и начина на пораждане на щетите, увреждането попада в обхвата на действие на особения ЗОДОВ. Безспорни са автора на противозаконните действия и причинната връзка с интервенирането в правната сфера на въззиваемия в изцяло негативен аспект.

В продължение на над четири месеца - за времето от 11.07.2021 г. до 17.11.2021 г., А. Б. неоснователно е бил обект на наказателно преследване, което в последствие е прекратено, с обвинение за тежко престъпление, наказуемо с налагане на наказание „Лишаване от свобода“ от две до шест години, предвид санкционната норма на чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК (в редакцията към 2021 г.).

Следва да се съобрази, че самото повдигане на обвинение и участие в наказателно производство обуславят единствено отрицателни преживявания и очаквания - предстояща наказателна репресия, търпене на процесуалните ограничения, участие в процесуални действия, което е съществена личностна принуда, нарушаваща основните човешки права.

Ищецът е адресат на обвинение в извършване на тежко престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, чиято санкционна част предвижда значителна по степен и вид наказателна репресия - налагане на наказание „Лишаване от свобода“ от две до шест години. Самото очакване от страна на обвиняемото лице на осъществяване на тази заплаха е твърде интензивна негативна интервенция в правната му сфера.