Решение № 102 от 10.06.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Бургас, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20252000500271 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 47 от 12.03.2025 г. на Окръжен съд Сливен, постановено по гр.д. № 392/ 2022 г. е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от Борислав Атанасов Богоев и Стефан Х. Софиянски – заедно и поотделно, да заплати на Т. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., сума в размер на 56 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди (болки и телесни страдания), вследствие настъпилото ПТП на 25.06.2019 г., в Румъния, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2021 г. до окончателното изплащане, като претенцията над уважения до пълния претендиран размер от 80 000 лв. е отхвърлена.

Със същото решение е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от Борислав Атанасов Богоев и Стефан Х. Софиянски – заедно и поотделно, да заплати на Т. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., 1 сума в размер на 3 659,31 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие настъпилото ПТП на 25.06.2019 г., в Румъния, ведно със законната лихва, считано 26.10.2021 г. до окончателното изплащане, като претенцията над уважения до пълния претендиран размер от 4 574,14 лв. е отхвърлена.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с адрес за връчване: гр. София 1000, район Възраждане, ул.

„Княз Борис I“ № 134, ет.1, ап.2 – адв. Д. Д., в която същото се обжалва като незаконосъобразно и недопустимо. Претендира се обезсилване на решението или евентуално отмяната му, с постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Поддържа се, че липсват предпоставките за отговорност на НББАЗ, в качеството му на представително национално бюро, по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, както и на компенсационен орган, по смисъла на член 515 и чл.516 КЗ, поради неспазване на извънсъдебната, законово регламентирана процедура пред компенсационния орган, задължително предхождаща предявяване на претенцията по съдебен ред.

Отправената от въззивницата – ищца до Бюрото на 26.08.2021 г. молба е била нередовна, поради непосочване на банкова сметка на ищцата, съгласно изискванията на чл.380 КЗ и липса на приложени към нея документи, доказващи събитието, отговорността за настъпването му, участниците в него и настъпилите последици, както и данни за застраховател относно увреждащия автомобил.

Изтъква се, че въззивницата - ищца е извършила отказ от гражданскоправни претенции за причинените й вреди спрямо лицето, носещо отговорност за произшествието и, съгласно приложимото румънско право в областта на задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, гаранционното задължение на националното бюро не може да бъде ангажирано, като по същите причини не възниква субсидиарното задължение на българския компенсационен орган, защото то е функционално спрямо отговорността на причинителя на вредата и спрямо отговорността на чуждестранната организация от системата на задължителната застраховка 2

Гражданска отговорност.

Излагат се аргументи за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, към момента на настъпване на произшествието, което е в причинна връзка с причинените й телесни увреждания, както и съгласие за превозване от преуморен водач на превозното средство, станало причина за произшествието и причинените й вреди, която ищцата е могла и е била длъжна да предполага и не е сторила нужното, за да го предотврати.

Определеният размер на съпричиняване е неправилно занижен, по мнение на дружеството въззивник - ответник. Застъпва се позиция, че приносът на пострадалата следва да бъде остойностен на поне 50 %.

Инвокират се доводи, че не са доказани в твърдения обем претърпяването и обема на претендираните от пострадалата неимуществени и имуществени вреди, както и причинната им връзка с ПТП, неправилно е определен и техният размер.

При позоваване на заключението на вещите лица, се сочи, че рефрактурата на дясната ключица, констатирана на 19.05.2021 г. и свързаното с нея последващо оперативно лечение на 21.05.2021 г., с поставяне на нова остеосинтеза, която и към настоящия момент е налична, не са в причинна връзка с процесното ПТП, като категорично е установено и че при въззивницата - ищца липсва твърдяната в исковата молба псевдоартроза.

Подчертава се, че актуалното здравословно състояние на ищцата не е в причинна връзка с процесното ПТП, доколкото през месец март 2021 г. при обективния й преглед е констатирано движение на раменната става в пълен обем, тоест тя е била напълно възстановена от травмата, причинена от процесното ПТП.

В допълнение се настоява, че няма причинна връзка с произшествието и лечението проведено в МБАЛ Тракия ЕООД, град Стара Загора от 31.01.2022 г. до 4.02.2022 г., доколкото, по обясненията на вещите лица, става ясно, че това е усложнение от получената втора травма на ключицата. Без причинна връзка са и уврежданията в областта на гръбначния стълб, по мнения на Бюрото, отново при позоваване на заключенията на вещите лица. В тази връзка се сочи, че несвързани с произшествието са и всички финансови документи, издадени след 19.05.2021 г., тъй като те са 3 относими към лечението, проведено по повод повторната травма.

В жалбата се застъпва тезата, че не е доказано ищцата да извършила разход, в размер на 1484,44 лв. за медицински консумативи, съгласно вносна бележка, издадена от „Електромед България“ ЕООД, тъй като сумата е платена от друго лице, а свидетелските показания, събрани в тази насока, са противоречиви и не следва да бъдат кредитирани. За част от доказателствата относно разходите се сочи, че не се намират по делото, поради което следва да се приеме за недоказано, че разходите по тези фактури са действително извършени.

Въззивникът – ответник лансира тезата, че неправилно, при определяне на посочения размер на обезщетение, съдът от първа инстанция е приел, че принципът за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД, отговаря на дефиницията на чл.16 от Регламент Рим II, поради което представлява особена повелителна норма, която дерогира приложението на националното право на друга държава членка, при позоваване на решение на СЕС от 5 септември 2024 г., по дело С-86/23, като се излага, че не са налице критериите, посочени в цитираното решение, обосноваващи приложимост на българския закон.

Бюрото оспорва претенцията се присъждане на законна лихва, поради отсъствие на основания за забава.

Оспорва се изводът на съда, че не е изтекла погасителна давност, по отношение на претендираните с исковата претенция вземания, като се сочи, че видно от румънския Граждански кодекс, правото на искова молба, обосновано по отношение на застраховка и презастраховка, е две години, което касае всякакви застрахователни правоотношения, включително и тези срещу Гаранционен фонд и компенсационен орган, в случай на незастраховано

МПС.

Доколкото отговорността на българския компенсационен орган е функционална на отговорността на Бюрото на автомобилните застрахователи на Обединеното кралство, погасяването по давност по приложимия румънски закон на претенциите срещу крайния британски платец погасява и вземането срещу българския компенсационен орган.

Аргументира се довод, че неправилно е прието, че с молба от 26.08.2021 г. НББАЗ е уведомено за претенциите на ищцата за изплащане на 4 обезщетение, с което погасителната давност е прекъсната. Сочи се, че е изтекла специалната давност от две години по чл.2.519, а и общата тригодишна давност по чл.2.517 от румънския Граждански кодекс, което прави главния иск за главницата неоснователен, както и аксесорния такъв за законната лихва.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. Р. К., в който жалбата се оспорва, като са изложени съображения за нейната неоснователност, и се въвежда искане за оставянето й без уважение.

Изразява се позиция, че НББАЗ отговоря както в хипотезата на наличие на валидна застраховка на увреждащия автомобил, така и при отсъствието на такава.

Въззивницата – ищца се противопоставя съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. на доводите за

Оспорват се доводите за завишен размер на присъденото обезщетение. Сочи се, че според вещите лица настъпилата рефрактура е в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, а издадените финансови документи са за плащания, свързани с провежданото лечение на травмите.

Развити са съображения, че правилно първостепенният съд е приел, че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен при спазване на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.

Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Т. Р. К., с адрес за връчване: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 – адв. П. К., в която решението на първостепенния съд, в частта, с която е отхвърлен иска до размера на 70 000 лв., се оспорва като се претендира неговата отмяна, с присъждане допълнително на сумата от 14 000 лв

Аргументира се, че неизясняване на въпроси относно твърдяното съпричиняване е довело до неправилно приемане наличието на такова от страна на пострадалата. Неправилно е прието от първата инстанция съпричиняване от пострадалата, в размер от 20 %, поради пътуване без поставен колан, като по този начин тя е допринесла съм настъпването вредоносния резултат, се сочи в жалбата. Сочи се, че аргументите на съда да 5 приеме горното не почиват на съвкупен и системен анализ на всички ангажирани в производството доказателства и не са взети предвид механизмът и причините за настъпване на процесното ПТП, установени с окончателен съдебен акт по наказателното дело. В допълнение, съдът неправилно не е взел предвид, че уврежданията при въззивницата - ищца са в дясната част на тялото и могат да бъдат получени и без поставен и с поставен предпазен колан, като най-тежкото увреждане, в случая, е счупена ключица, което може да бъде причинено и от самия колан.

Изтъква се, че дори и да се приеме наличието на принос от страна на пострадалата, то същият е в толкова нисък обем, че изобщо не следва да се отчита и да се отразява върху размера на обезщетението.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, в който жалбата се оспорва и се претендира оставянето й без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Оспорват се доводите, изложени в жалбата на пострадалата, относно неправилно определен обем на приноса й към настъпилото увреждане.

Заявява се, че определеният от съда принос е в действителност занижен.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

Пред апелативната инстанция е прието заключение на комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза, както и заключение на специализирана експертиза за съдържанието на чуждо право.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: