Решение № 30 от 16.01.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Перник, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20221720103044 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Г. Р. и К. Г. Р. срещу К. С. Б., С. Г. В., П. В. М. и А. В. П., с която се иска да се признае за установено, че ищците спрямо ответниците са собственици на реална част от 500 кв.м. от парцел XV-134, в кв. 10, по плана на **********, одобрен със Заповед № III-145 от 22.02.1979 г., при съседи от север – **********, от юг ********, от изток – улица и от запад – *********, заключени между буквите АВСD на приложената скица с графично изображение на поставената междинна ограда и буквено означение на основание давностно владение, чрез присъединяване владението на общия им наследодател Г.Р.И., упражнявано в периода от 2005 г. 24.07.2021г.

В хода на производството частта се индивидуализира чрез препращане към скицата, изготвена от вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

В исковата молба ищците посочват, че с нот. акт № 41 от 03.02.1983 г., дело № 137/1982 г. на общия им наследодател е учредено право на строеж да построи в дворно място от 940 кв. м., по скица 955 кв.м., представляващо парцел XV-134, в кв. 10, по плана на **********, одобрен със Заповед № III-145 от 22.02.1979 г., вила с разгърната площ от 55 кв.м., съгласно архитектурен проект. Наследодателят им реализирал отстъпеното му право на строеж и през 2005 г. поставил оградна мрежа и колове по линията между т. „А“ и т. „ Д“, графично изобразена на приложената скица, като по този начин „обособил“ самостоятелен имот, върху който упражнявал фактическа власт до смъртта си на ******* със съзнанието, че е негов. Останалите съсобственици на имота узнали за намерението му при поставяне на оградата и не възразили. Единствено ответникът С. Г. В., който на 13.04.2021г. придобил права върху имота от С.Г.И., В.С.Г. и Й.С.Ш. по силата на прехвърлителна сделка, се опитал да премести оградата, но след изрично противопоставяне от ищците възстановил 1 съществуващото положение.

Ответниците А. В. П., П. В. М. и К. С. Б. са подали отговори на исковата молба, с които изразяват становище за основателност на исковете и молят за уважаването им.

Ответникът К. Б. признава иска. Няма направено искане от ищеца спрямо този ответник да се постанови решение при условията на чл. 237 ГПК, което е допустимо с оглед на това, че ответниците са обикновени другари по предявените искове.

Ответникът С. Г. В. е подал отговор срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете по изложени подробно съображения. Твърди, че е собственик на ½ ид. част от процесния имот по силата на прехвърлителни сделки – дарение и покупко-продажба. Обосновава, че праводателката му И. Т. Н. е придобила правото на собственост върху идеална част от имота по силата на договор за покупко-продажба от Й.С.Ш.. При условията на евентуалност сочи, че дори Й.С.Ш. да не е била собственик на прехвърлената ½ ид. част, И. Н. е придобила по давност тази идеална част, като се позовава на петгодишна придобивна давност, евентуално десетгодишна, считано от 19.12.2008 г., която е изтекла на 20.12.2013 г., респ. 20.12.2018 г.

Ответникът оспорва посоченото от ищците място на оградата, като такова, на което да е имало ограда преди поставянето на такава от ответника. Дори да е имало поставена ограда, то тя не е била по линията, начертана на приложената скица. Едва когато ответникът придобил права върху ½ ид. част от имота, поставил ограда, за да може да разпредели ползването на мястото и той да ползва незастроената част от парцела като градина.

Възразява, че построената къща е без строителни книжа и е пред срутване. Възразява, че наследодателят на ищците е упражнявал необезпокоявано фактическа власт по отношение на процесната реална част. Счита, че ищците не могат да придобият по давност процесната реална част, тъй като законодателството не позволява придобиване на реална част от урегулиран поземлен имот, освен това остатъкът от УПИ, извън претендираната част, не отговаря на изискванията на минимални размери по ЗУТ и не може да се обособи в самостоятелен парцел.

Трето лице помагач на страната на ответника С. В. - И. Т. Н. изразява становище за неоснователност на исковете по изложени подробно съображения.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Видно от представено удостоверение за наследници на Р.И.Л., поч. на *******, негови деца са Ц.Р.И., поч. ******, В.Р.М., поч. на ******, и Г.Р.И., поч на ******* Наследственото имущество на Р.Л. е преминало в патримониума на К. С. Б./ син на преживялата съпруга на Л. - Е.Л. поч. ******, в чието наследство попада наследственото имущество на съпруга й /, С.Г.И., поч. на 2017 г., В.С.Г. и Й.С.Ш. /наследници на починалата през 1999 г. му дъщеря Ц.Р.И./, П. В. М. и А. В. П. / наследници на починалата му през 1999 г. дъщеря В.Р.М./ и Р. Г. Р. и К. Г. Р. /наследници на починалия му през 2021 г. син Г.Р.И./.

С нот. акт № 41, том I, дело № 137/82 г. от 03.02.1983 г. Р.Л. е учредил безвъзмездно 2 право на строеж в полза на сина си Г.Р.И., да построи в собственото му дворно място от 940 кв.м., а по скица 955 кв. м.,представляващо парцел XV-134, в кв. 10, по плана на **********, одобрен със заповед № III-145 от 22.02.1979 г. вила с разгърната площ от 55,00 кв. м. съгласно архитектурен проект.

С нот. акт № 138, том IV, рег. № 5433, дело № 683 от 2007 г. С.Г.И., В.С.Г. и Й.С.Ш. са признати по наследствено правоприемство и давност за собственици на ½ ид. част от поземлен имот с площ 955 кв. м.,за който е отреден парцел XV-134, в кв. 10, съгласно ПРЗ плана на **********, одобрен със заповед № III-145 от 22.02.1979 г. на кмета на Община Перник.

С нот. акт № 15, том I, рег. № 224, дело № 12 от 2008 г. В.С.Г. и С.Г.И. са продали на съсобственика си Й.Ш. притежаваните 2/3 ид. части от ½ ид. част от процесния имот.

С нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180, том IV, рег. № 6239, дело № 712 от 2008 г. Й.С.Ш. прехвърлила на И. Т. Н. собствеността върху притежаваната от нея ½ ид. част от имота. С две последователни сделки – договор за дарение, обективиран в нот. акт 57, том I, рег. № 668, дело № 52 от 2021 г. и договор за продажба, обективиран в нот. акт № 58, том I, рег. № 671, дело № 53 от 2021 г., И. Т. Н. прехвърля собствеността върху притежаваните 1/2 ид. части от имота на ответника С. Г. В..

Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице А.Ц., според което при посещение на място вещото лице установило наличие на ограда, разделяща процесното УПИ – оградна мрежа с метални колове. В изготвената от него скица площта, ползвана от ищците, с оглед поставената ограда, е 519 км.м., а останалата част от имота 436 км.м.. В процесната реална част, северната страна на имота, има изградена двуетажна страда с тухлени стени, плоча и покрив. Според вещото лице процесната реална част не отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен обект, тъй като няма необходимото лице. Не би отговаряла на изискванията и останала част от имота. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че изискванията на чл. 19 ЗУТ са 16 м. за лице, а при делба се допуска 1/5 отклонение, при което стават 12, 80 м. тъй като двата имота не отговарят на тези изисквания, УПИ не може да се раздели на две. Вещото лице посочва, че не са налице условията на чл. 19, ал.1, т.4 ЗУТ, тъй като не са налице специфични теренни и стопански условия, както и не е на главна улица, че да е приложимо изискването 14 м лице и 300 кв.м. площ, които като се редуцират с 1/5 да станат 11, 20 лице. Сочи, че имотът не се намира на главна улица, а теренът е равнинен. Главна улица е пътят, който отива за *******, а останалите улица са второстепенни, като процесната е разклонение на нея. Вещото лице пояснява, че лицето на имота е 23,58 м по план и както и да се раздели на две части не може да се получат изискуемите 12,80 м, с отстъп от 1/5, 11,79 м.

Съгласно приетото повторно заключение на СТЕ, изготвено от вещо лице Р. И., УПИ с номер XV от кв. 10 по плана за регулация на ****** е с площ по графични данни 954, 99 кв.м. и лице 23,58 кв.м., дължината на съществуващата ограда, представляваща лице на процесния имот е 23,65 м. Лицето на южната част, отделена от поставена ограда, измерена на място е 11,70 м, а на северната 11,95 м.

3

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентни и обосновани.

Изводите на двете вещи лица съвпадат по отношение на идентичните факти.

Събрани са гласни доказателства посредством обясненията на ответниците А. П. и П.

М. и показанията на свидетелите Д.К., В.Г., А.Ш., П.Д. относно упражняваната фактическа власт върху спорната част през годините.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове за установяване правото на собственост на ищците върху реална част с площ от 500 кв.м от парцел XV-134, в кв. 10, по плана на **********, одобрен със Заповед № III-145 от 22.02.1979 г., при съседи от север – **********, от юг ********, от изток – улица и от запад – *********, заключени между буквите АВСD на приложената скица с графично изображение на поставената междинна ограда и буквено означение на основание давностно владение, чрез присъединяване владението на общия им наследодател Г.Р.И., упражнявано в периода от 2005 г. 24.07.2021г. Претедираната реална част е индивидуализирана посредством препращане към скицата на л. 73 от делото на вещо лице Ц. по СТЕ – т. БВГДБ с площ 519 кв. м.

Съдът намира за необходимо да посочи във връзка със заявеното от ответната страна във връзка със заявеното от ищците право върху 500 кв .м и установеното, че площта е 519 кв.м., че поС.на е практиката на ВКС, че площта на имота не е негов решаващ индивидуализиращ белег – в този смисъл са например решение № 202 от 04.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г. на ВКС, I ГО; решение № 1171 от 22.12.2008 г. по гр. д. № 4521/2008 г. на ВКС, I ГО; решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 364/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 1459 16.12.2008 г. по гр. д. № 5090/2007 г. на ВКС, IV ГО. Границите на имота определят и площта, заключена между тях. Когато няма спор за границите на имота, решаваща е площта му, очертана от тези граници, а не отразената в документа за собственост.

Придобивната давност е способ за придобиване на права на собственост чрез фактическо упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време (5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение). Съгласно чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.

Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик - / ПП-6-74/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо съС.ие, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.

Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието 4 придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК/.

Следва да се има предвид, че по давностно владение могат да се придобиват такива вещи, който имат характеристиките на самостоятелни обекти, тъй като правните последици свързани с владението настъпват само при владение на вещи и на вещни права.