Решение № 669 от 12.05.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Велико Търново, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110102371 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът излага твърдения, че е сключил с ответника рамков договор за електронни съобщителни услуги ***** и приложения към него, с уговорени в тях услуги и са закупени устройства на изплащане. Сочи се, че за период 19.12.2022г.- 03.02.2023г. ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер 32,80 лв., представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по партида М6868806, сума 1105,99лв. по партида М7007176 за периода 04.01.2023г.- 21.02.2023г., от които 146,94лв.-неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 390,53лв.-суми за устройство на изплащане, 568,52лв.-неустойки. Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 152,19лв. Ищецът твърди, че за горепосочените си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1659/2024г. на ВТРС, срещу която длъжникът депозирал възражение. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производството.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В съдебно заседание ответникът заявява, че оспорва размера на исковите претенции. Не 1 оспорва това, че е сключил договор с ****, но твърди, че договорът е следвало да бъде сключен за минимална такса. Не оспорва доставяне на услугите от страна на „**** за процесния период. Оспорва претендираните неустойки.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 09.04.2022г. между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за електронни съобщителни услуги ****

За периода *****по посочен тарифен план и месечна абонаментна такса 39,99лв. за срок от две години, а с приложение №1 от 07.09.2022г. с месечна абонаметна такса 22,99лв за срок от две години.

С договор за продажба на изплащане от 20.12.2022г. е закупено устройство **** с първоначална вноска в размер на 16,98лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план.

По делото са представени фактури издадени в периода 19.12.2022г.-26.01.2023г., в които са начислени суми за предоствани електронни съобщителни услуги в общ размер 146,94лв., сумата 390,53 лв.-суми за устройства по договор за продажба на изплащане и сумата 568,52лв.-неустойки при прекратяване на договора.

На 28.05.2024г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника К. С. С.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.гр.д.

№1659/2024г. на Великотърновски районен съд против длъжника К. С. С. за заплащане на сумата от 1 138.79 лева - главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 152.19 лева – мораторна лихва за периода от 03.01.2023 г. до 27.05.2024 г., както и сумата от 75.82 лeвa, представляваща направените по настоящото дело разноски, от които 25.82 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника и след дадени от съда на заявителя указания, последният предявил настоящите положителни установителни искове.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общия размер на задълженията на ответника ,начислени пр ищеца е 1138,79лв., като от тях стоността на начислените неустойки възлиза на 568,52лв., а стойността на начислените задължения за улуги и лизингови вноски е обкщо 570,27лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г П. Х, който е племенник на ответника. Разпитан, свидетелят заяви, че бил заедно с ответника, който е негов чичо, в офиса на ищцовото дружество при сключване на договора. От там обяснили на ответника, че имало договор с ниска абонаментна такса. Предоставили му телефон, но свидетелят каза, че не е погледнал дали чичо му подписва договор за лизинг. Впоследствие се оказало, че в договора била включена и кабелна телевизия,а ответникът нямал 2 необходимост от това ,защото преди това имал договор с друг оператор за кабелна телевизия.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжника е подал възражение по чл.414 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване дължимост на вземания за стойността на месечните абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период, за лизингови вноски и за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.

Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, ч е ищецът и ответника са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По силата на договора за електронни съобщителни услуги от 09.04.2022г. и приложения към него ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове за предоставените телефонни номера. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договорите съответната месечна абонамента такса. Уговорената в договора абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, поради което съдът приема, че същата се дължи независимо от това дали абонатът реално ги е потребил. В настоящото производство от страна на ответника не оспори сключването на договора за електронни съобщителни услуги, запознаването с Общите условия, поради което съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорът за мобилни услуги валидно е обвързвал страните по него и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по този договор за отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати. В случая ищецът е изпълнил задължението си 3 да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, като към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за заплащането им, поради което съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата 179,74 лв.,включваща предоставени електронни съобщителни услуги за процесния период. Неоснователни са наведените от ответника възражения.

Събраните гласни доказателства установиха, че ответникът е сключил процесния договор ,като свидетелят Христов е бил заедно с ответника при сключване на договора.

Относно сумата от 390,53 лева за незаплатени лизингови вноски исковата претенция също е основателна. Мобилното устройство е предоставено съобразно подписания между страните договор за продажба на изплащане, предмет на исковите претенции и е получено от клиента, което е удостоверено от подписа му под договора. Условията за предоставяне на устройството, продажната цена и начинът на плащане, както и придобиването на устройството се съдържат в приложените договори за продажба на изплащане, в които е уговорено заплащане на 23 месечни лизингови вноски / за срока на договора/ в посочения размер при фактурирането на месечните сметки на абоната съобразно договора за предоставяне на мобилни услуги. Видно от приложените фактури ответникът не е заплатил лизингови вноски в общ размер от 390,53 лева. Няма доказателства ответникът да е възразил пред оператора относно тази стойност, както и няма доказателства, че е платил начислените суми, представляващи дължими лизингови вноски, което води до извод за основателност на исковата претенция за неизплатени лизингови вноски, включени в процесните фактури.

По иска за установяване дължимост на претендираните от ищеца неустойки.

Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва.

В случая, в процесния договор е уговорена клауза за неустойка за предсрочното му прекратяване, като нейният размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти такси. Уговорена по този начин отговорността на потребителя при предсрочно прекратяване на договора не съвпада с обема на главното му задължение по него. Същият не дължи всички абонаментни такси за първоначално предвидения срок, а отговорността му е ограничена до трикратния им размер. Така уговорена неустойката не нарушава принципите на добросъвестността и на забраната за неоснователното обогатяване и съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и същата може да породи действително вземане за кредитора, стига обаче да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на страните. Необходимо условие за възникването й е прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на първоначално определения срок било то по инициатива на потребителя, било поради нарушение на задълженията му по индивидуалния договор.

Фактът на прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на първоначално 4 определения срок е относим /релевантен/ към възникване на вземането за неустойка. Видно от съдържанието на неустоечната клауза задължителен елемент от фактическия й състав е предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, а не е достатъчно да е налице само нарушение на задълженията на потребителя. В тази връзка в съдържанието на неустоечната клауза ясно и недвусмислено е посочено, че това вземане се дължи в случай на прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния му срок и че се дължи за всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване. Този начин на уговаряне на неустойка кореспондира с действащите между страните ОУ и уреденото в тях право на мобилния оператор едностранно да прекрати договора при неизпълнение на задължението на абоната за плащане на ползваните мобилни услуги. Следователно без предсрочно прекратяване на договора за ищеца не може да възникне вземане за неустойка в уговорения размер. Прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора, както е в случая, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87 ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. За да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то следва да достигне до ответника /арг. чл. 14 ал. 1 ЗЗД/. По делото нито се твърди от кога ищецът счита договора за предсрочно прекратен, нито кога е отправил нарочно волеизявление за развалянето му респ. кога то е получено от абоната. Не е ангажирал и доказателства в тази насока, поради което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати процесния договор преди изтичане на срока му, а само предсрочното му прекратяване води до възникване на уговорената между страните компенсаторна неустойка.