Протокол № 175 от 05.02.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 175 гр. Пазарджик, 05.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220201167 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

Жалбоподателя Й. С. Ш. - редовно призована не се явява. За нея се явява адв. А. У. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен, редовно призован.

За административно наказващ орган ОД на МВР Пазарджик- редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител.

АДВ.У.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от ОД на МВР Пазарджик, ведно с удостоверение за одобрен тип средство за измерване - 8 листа.

АДВ. У.: Запознат съм. Да се приемат.

1

Съдът по доказателствата счита, че следва да бъдат приети, те са относими, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като доказателства по делото писмо от ОД на МВР Пазарджик, ведно с удостоверение за одобрен тип средство за измерване - 8 листа.

АДВ. У.: Нямам искания. Моля да приключим делото.

Съдът, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. У.: Уважаеми г-н съдия, поддържам становището си, че тежестта на доказване в административно –наказателния процес е прехвърлена на АНО и същия несъмнено би трябвало да си организира защитата спрямо направените възражения. Ето защо аз съм считал, че уважаемият съд е възприел моето възражение тогава и е приел, че АНО не си е изпълнил задължението. Разбира се като съдът е изпълнил задължението си за разкриване на обективната истина, със служебно изискване на доказателства и е стигнал до събирането на това доказателство. В административнонаказателния процес доказването по ЕФ, процедурата ще определя като сложна и в нея следва да се доказва не са годността на АТСС и редица други процедурни изисквания, на които аз няма да се спирам. Оставям ги обаче като подлежащи на изследване от съдът и на доказване от АНО. Относно компетентността на АНО и съответно тя да бъде установена в настоящия процес- жалб. Й. Ш. има идентичен казус в РС Пловдив. По него беше постановено решение, което не уважава жалбата на г-жа Ш., като се позована на пространна практика, надявам се обаче на уважаеми съд да не съвпада становището с тази практика на РС Пловдив. Разсъжденията на РС Пловдив 2 бяха, че въпроса за изследването на компетентността и заявява следното - ЕФ е валиден, защото е издаден от компетентната ОДМВР. Аз разбира се обжалвах това решение и поставих въпроса на АС Пловдив –възможно ли е издател на ЕФ или който и да е административен акт да е ЮЛ? Моето становище е, че не може да бъде, както по основни постовати на административно-наказателния процес, така и по конкретни норми, приложими в случая. Една от тези норми по чл.37 ал.4 ЗАНН, където се посочва, че ЕФ се издават от компетентни служители на МВР, определени от съответните началници. Още по-конкретен е чл.90 изреч. 2-ро на Инструкция № 8121з749/2014г. на МВР и там е посочено, че ЕФ се издават от служители със съответната компетентност. Изцяло отпада съждението на РС Пловдив, че компетентността за издаване на ЕФ- същият да е издаден от ОД на МВР.

Съжденията на някои съдилища се позовават на Тълкувателно Решение №1/2014г. на ВАС, в което е посочено в мотивите му, че посочването и подписа на издателя на ЕФ не било част от императивното изискване. Първо ще кажа, че ние с г-жа Ш. оспорваме ЕФ и по несъответствие по формата, но не само по този въпрос. Т.е. дори да приемем постановките на това тълкувателно решение, че ЕФ не трябва да съдържа някакви реквизити.

Отворен е въпроса трябва ли винаги да е установен издателя? Нас не ни интересува, че законодателя е решил да не посочва кой е издателя на ЕФ, но подложеният на контрол акт следва да бъде установен неговият издател, обаче поради липсата на посочването на този издател не е проблем на г-жа Ш..

Поставил съм под въпрос към АС, връзка с това решение, което коментирах, че тълкувателното решение на което се позовава съдът е абсолютно неприложимо. Практиката показва, че след постановяване на това решение са приети изменения по ЗДвП, което обезсилва и обезсмисля това решение.

Практиката показва, че всички, които се позовават на това решение в смисъл, че същото следва да служи за отмяна на ЕФ, относно мобилните и статичните АТСС не следва да се прилага, тъй като е загубило значение. Считам, че това решение следва да бъде игнорирано, когато обсъждаме въпроса за компетентността и съдържанието на ЕФ. РС Пловдив не стигна до обсъждане на въпроса, които се надявам да бъде поставен от Вас. Дори да следваме логиката и да ползваме мотивите на тълкувателното решение там е посочено, че ЕФ бил някакъв особен административен акт, който съчетава функциите по установяване и наказване на административното нарушение. Позволил съм си 3 да цитирам действащото все още Тълкувателно Решение №10/1973г. на ВС, което изрично е посочено в т.14, че в един административен акт или орган не може да съчетава в себе си функциите по установяване и наказване. Ние сме поставени в тази хипотеза- имаме един акт, който едновременно установява нарушение и наказва. Защо в ЗДвП не било предвидено в съдържанието на фиша да се посочва неговият? Според мен става въпрос не за умишлено игнориране за основни принципи на наказателния процес, а именно по въпроса за компетентността на издателя, която е невъзможно да бъде установена. Мисля, че тази празнина е предвидено как да бъде запълнено с чл.

189, ал.14 от ЗДвП, която препраща към ЗАНН. Там вече, ако следваме общите принципи на ЗАНН и посоченият от мен чл.39, ал.4 и цитираната от мен инструкция, но там се сочи, че актовете за установяване и наказване на административно нарушение следва да съдържат издател и подпис с което пак стигаме до нашия случай, че не можем да установим кой е издател.

Ще посоча наличието на Решение № 1/2012г. на КС на Р България по КД № 10/2011г. Същото третира отмяната като незаконосъобразна и забраната да се обжалват определени НП и ЕФ. Действително на пръв поглед самият диспозитив не можем да го приложим към нашият казус, но в мотивите могат да бъдат ползвани се обсъжда идентичността между ЕФ и НП и то идентичност, която противно на някои решения на съдилища е налична още преди на влизане на ЕФ в сила. Ако прочетем мотивите на соченото решение на КС ще видим, че е нелогично два идентични акта, подлежащи на обжалване и налагащи идентични санкции да имат различен статут. Там е посочено, че ЕФ и НП са идентични по съдържание и няма логика да считаме, че по отношение на ЕФ не следва да бъдат спазени изискванията за НП и в частност наличие на компетентен издател, който пак казвам е различно от самите съждения дали посочването на този издател е част от императивното му съдържание, но независимо от това издателят трябва да бъде установен, но е нашия случай аз лично не можах да го установя.

Моля да ми дадете възможност да представя Решения на АС, които изводи са сходни с моите, за което моля да ми дадете срок.

Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на жалбоподателя да представи писмени бележки до 14.02.2025г. включително.

4

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,00 часа.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

5