Решение № 231 от 10.12.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Видин, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА СТ. КАМЕНОВА в присъствието на прокурора М. П. К. като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20251300200549 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, издадено и изпратено от Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing, adresse Hauptstraße1, А-7540 Güssing/, Австрия, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № BH GS /03/246000285116/24 на Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing, adresse Hauptstraße1, А7540 Güssing/, Република Австрия, постановено на 07.01.2025г., влязло в сила на 11.02.2025г., с което на Н. К. С., родена на *********г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- град Видин, ж.к „*********“ *********, е наложена финансова санкция в размер на 995 евро.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура, заяви че не оспорва чуждото решение и моли да бъде признато и допуснато неговото изпълнение.

Засегнатото лице Н. К. С., редовно призована, не се яви в с.з. и не е взела становище по делото.

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените 1 по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане на финансова санкция е на държава- член на Европейския съюз- Австрия и се отнася за деяние, което представлява нарушение /управление на МПС с превишена скорост/ на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.

Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., Н. К. С., родена на *********г., с ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес- град Видин, ж.к „*********“ *********.

Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжен съд Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИАРКОРНФС.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение визира конкретиката на решението, която се допълва и от приложеното към преписката на издаващата държава уведомление до засегнатото лице, с което е наложена финансовата санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, за което е постановено 2 решението. Решението е влязло в сила. Видно от представеното удостоверение, решението е постановено от несъдебен орган по отношение на действия, които се преследват като правонарушения, съгласно законодателството на издаващата държава. Засегнатото лице е имало възможност да отнесе делото до съд с компетентност по наказателни дела.

Производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване. Решението е било връчено на засегнатото лице на 13.01.2025г. Към удостоверението е приложено уведомление до засегнатото лице, в превод на български език, за извършеното нарушение и наложената санкция.

Представеното удостоверение, ведно с приложението към него, е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Предвид изложеното, Съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен.

Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/ съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция.

Решението е постановено 07.01.2025г. Служебно известно е, че на тази дата курсът на Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 995 евро в български лева е 1946,02 лева.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение № BH GS /03/246000285116/24 на Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing, adresse Hauptstraße1, А7540 Güssing/, Република Австрия, постановено на 07.01.2025г., влязло в сила на 11.02.2025г., с което на Н. К. С., родена на *********г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- град Видин, ж.к „*********“ *********, е наложена финансова санкция в размер на 995 евро, с равностойност в български лева- 1946,02 лева.

Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок, който за ОП Видин тече от днес, а за засегнатото лице- от узнаването.

ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.

СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС.

УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по 3 изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Видин, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА СТ. КАМЕНОВА в присъствието на прокурора М. П. К. като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20251300200549 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, издадено и изпратено от Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing, adresse Hauptstraße1, А-7540 Güssing/, Австрия, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № BH GS /03/246000285116/24 на Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing, adresse Hauptstraße1, А7540 Güssing/, Република Австрия, постановено на 07.01.2025г., влязло в сила на 11.02.2025г., с което на Н. К. С., родена на *********г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- град Видин, ж.к „*********“ *********, е наложена финансова санкция в размер на 995 евро.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура, заяви че не оспорва чуждото решение и моли да бъде признато и допуснато неговото изпълнение.

Засегнатото лице Н. К. С., редовно призована, не се яви в с.з. и не е взела становище по делото.

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените 1 по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане на финансова санкция е на държава- член на Европейския съюз- Австрия и се отнася за деяние, което представлява нарушение /управление на МПС с превишена скорост/ на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.

Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., Н. К. С., родена на *********г., с ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес- град Видин, ж.к „*********“ *********.

Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжен съд Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИАРКОРНФС.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение визира конкретиката на решението, която се допълва и от приложеното към преписката на издаващата държава уведомление до засегнатото лице, с което е наложена финансовата санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.