Решение № 150 от 23.09.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. **********, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20251880100220 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от И. Н. М. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, чрез пълномощник, против Н. М. П. от гр.

С., ул. „...” № , ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че ищецът е едноличен собственик на УПИ VIII-1113 в кв. 76 по ПУП на гр. Своге с площ от 432 кв.м. В него се намира гараж, на който ответникът е индивидуален собственик. Ищецът посочва, че няма отстъпено право на строеж в полза П., който не притежава и право на собственост върху земята, откъдето прави извод, че липсва основание за съществуването на гаража в неговия имот. При така изложените фактически обстоятелства се иска от съда да осъди ответника да премахне гаража, както и да заплати на ищеца обезщетение за възпрепятстване на ползването на част от имота в размер на 60 лева месечно, считано от 04.04.2025 г. до окончателното премахване на гаража.

Предявените искове са с правно основание по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС) и по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник.

Оспорена е фактическата обстановка описана в исковата молба, като П. излага неговата версия за отношенията между страните. В заключение посочва, че предявените искове са изцяло неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени от съда.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема като обективна и компетентно изготвена. Пълномощниците на страните представиха и подробни писмени защити.

1

Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобрази приетите по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

От приложените по делото документи безспорно се установява, че към 1974 г. УПИ VIII-1113 е бил съсобствен, при равни права, между братята П. М.

С. и А. М. А. На 08.06.1976 г. е издадена виза за проектиране на гаража, като местоположението му е посочено на скицата. По делото е приложена молба за одобряване на строителни книжа, но няма данни архитектурен проект да е изготвен и внесен за одобрение, както и да е одобрен, включително да е издадено разрешение за строеж. С нотариално заверени декларации от 16.06.1976 г./ 16.11.1974 г. съсобственикът и съседите са дали съгласие на А. А. да построи гараж в съсобствения имот/съседния имот.

На 08.04.2015 г. А. А., син на А. А., продава гаража на ответника. На 21.08.2015 г. от Главния архитект на Община Своге е издадено удостоверение за търпимост. В него е прието, че масивният гараж е построен без одобрени строителни книжа през 1986 г., като същият е търпим строеж и не подлежи на премахване или забрана за ползване. Изслушано в открито съдебно заседание вещото лице заяви, че строежът е бил допустим по действащите правила към 1986 г., както и към днешна дата. В допълнение, според съда, той е бил допустим и по правилата действали от 1974 г. до 1986 г., тъй като нормативната уредба е била идентична. Изрично в тази насока е и издадената през 1976 г. виза за проектиране. За вещото лице 1986 г. е вероятна и възможна за изграждането на гаража. По делото не се събраха данни при изграждането на гаража, както и след това, да е имало възражения от другия съсобственик или от заинтересованите съседи.

През 2016 г. и през 2020 г. ищецът е закупил от А. А., останалата притежавана от него собственост върху имота, а през 2005 г. П. М. е продал на И. М. притежаваната от него собственост върху имота.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Незаконен е всеки строеж, за който собственикът не може да представи строителна документация и за който в общината не се съхранява такава.

Безспорно гаражът е такъв обект, но в случая той е изграден от собственика на земята, със съгласието на другия съсобственик. Съгласието на другия съсобственик е дадено с нотариална заверка на подписа, като същото е отразено и в Общия регистър на нотариалните удостоверявания.

Лицето изградило гаража е праводател и на ищеца, за притежаваната от последния част от правото на собственост, и на ответника – за гаража.

Собственикът не се нуждае от учредено право на строеж за да строи в собствения си имот, като е получил и съгласието на другия съсобственик, в изискваната форма. Следователно при погиване на гаража ответникът ще има право да го изгради отново. В този смисъл самото съществуване на гаража, според настоящия съдебен състав, не би могло да се приеме като пречка за упражняване на правото на собственост от ищеца, тъй като в случая се касае за ограничено вещно право върху чужд имот, което следва да се търпи от собственика. При условията на чл. 63, ал. 2 ЗС правото на строеж възниква и 2 без изрично волеизявление, щом се извърши прехвърляне, което изключва гаража от притежанието на дворното място. В случая правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху гаража, като ответникът има и правата по чл. 64 ЗС. С оглед на изложеното без правно значение е и обстоятелство, че гаражът е незаконен, още повече, че на място е налице свързано застрояване на два гаража, процесният и изградения в съседния имот. От част от свидетелските показания се установява, че гаражът не е поддържан и се руши, като това негово състояние би могло да се приеме като пречка за упражняване на правото на собственост, но искане в тази връзка не е отправено към съда.

По така изложените съображения, според съда, искът по чл. 109 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен. На отхвърляне подлежи и искът по чл. 59 ЗЗД, тъй като ответникът не ползва част от имота на ищеца без основание, т.е. не се е и обогатил неоснователно.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на Н. М. П. ще трябва да се присъдят направените по делото разноски, в общ размер на 507,68 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Отхвърля предявения от И. Н. М. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, срещу Н. М. П. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността – за задължаване на ответника да премахне масивен гараж със застроена площ от 25 кв.м., построен в северната част на УПИ VIII-1113 в кв. 76 по ПУП на гр. Своге.

Отхвърля иска предявен от И. Н. М. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, срещу Н. М. П. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, за заплащане на обезщетение в размер на 60 лева месечно, считано от 04.04.2025 г. до окончателното премахване на изградения в северната част на УПИ VIII1113 в кв. 76 по ПУП на гр. Своге масивен гараж със застроена площ от 25 кв.м.

Осъжда И. Н. М. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, да заплати на Н. М. П. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 507,68 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 3

4