Решение № 100 от 19.02.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Благоевград, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20251210100023 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца “И, с адрес гр.Спредставлявано от Б - управител чрез юрисконсулт А, против Н. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Бл, като е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр.основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. Г. П. с ЕГН **********, че същата дължи на “И, представлявано от Б сумата от 632,75 лв., от които: 557,16 лв. - главница, представляваща сбор от главница за периода 15.10.2024г. - 14.03.2024г. и 75.59 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 16.08.2024г. до 15.10.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата па завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3039/2024г., на Районен съд Благоевград.

Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 16.08.2024г., ищцовото дружество е сключило, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 503272, който договор е сключен при условията на ЗПФУР. Сочи се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се, 1 че съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Посочва се, че ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване, като потвърждаването става, като клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код, след това получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Сочи се, че преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговора се записва и по този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: [email protected]. Активиращият код е 2759.

Твърди се, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, като приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. и на Съвета от 23 юли 2014г.

Твърди се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Сочи се, че е предоставена снимка тип „селфи“ с личната карта, като е установено, че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответника е предоставил снимките. При сключване на договора е проведен видеоразговор. По време на него се извършва идентификация на заявителя. Сочи се, че телефонния номер, с който е регистриран вайбър профила е този, който е използван при сключване на договора.

Твърди се, че по този начин кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Твърди се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1300.00 лв., като съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се е задължил да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1300.00 лв. Твърди се, че Договорът за кредит е рефинансиран, поради което и съгласно чл.

2, ал. 2, т. 1 от него със сума в размер на 848.71 лв. се погасява предходен договор с кредитополучателя ответник, а именно договор № 493437 от 14.06.2024г. — рефинансирания договор. Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора няма останала сума за превод, като с настоящия договор е изцяло рефинансиран предходния.

Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 1300.00 лв. е разпредЕ. на 14 вноски, от които първите 13 са в размер на 92.86 лв.

2 и 14-та последна вноска в размер на 92.82 лв. за периода 15.09.2024г. - 10.10.2025г.. Сочи се, че е погасена главница в размер на 92.86 лв., с което изцяло е погасена вноската за 15.09.2024г., като по договора няма надлежно обявена предсрочна изискуемост. Сочи се, че поради това приложение следва да намери приложение т. 1 от ТР № 8 от 201 7г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВKC, съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата па входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Сочи се, че размера на вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо, като съгласно т. 2 от цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са ограничени падежирали от непадежирали вноски не е условие иска да бъде обявен за недопустим. Излага се, че с оглед процесуалните срокове към датата на постановяване на решението е почти сигурно според ответника, че претендираните вноски за главница са падежирали, поради което и въз основа на цитираното и задължително, тълкувателно решение, към момента на постановяване на решението следва да се уважи претенцията за главница съгласно настоящия иск за вноските за периода:

15.10.2024г. - 14.03.2024г. в размер на 557.16 лв.

Твърди се, че при изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора, като договорната лихва е уточнена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора. Твърди се, че е погасена част от договорната лихва за периода 16.08.2024г. - 15.09.2024г., поради което се претендира остатъка от договорна/възнаградителна лихва за периода 16.08.2024г. до 15.10.2024г. в размер на 75.59 лв. Сочи се, че периодът на претендираната договорна лихва е съобразен с обявената предсрочна изискуемост.

Излага се, че ищецът прави опит за доброволно уреждане на отношенията с ответника, но същите били безуспешни.

Твърди се, че ищцовото дружество е депозирало пред Районен съд Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 3039/2024г., по която е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото, който в законоустановения срок е депозирал възражение.

С разпореждане № 385/04.02.2025 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответницата по делото и връчен лично на нея на 06.02.2025 година, като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението на 06.03.2025 г. по делото е 3 депозиран писмен отговор по заявената искова молба, с която се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани, като се прави възражение за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и сключен при неспазване на нормите на ЗПК. Сочи се, че съгласно договорът за заем, същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заематели поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по - лош от „Редовен" или да представи банкова гаранция с бенефициер - заемодателят, за заемната сума, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора. Излага се, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 1306,14 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, с която неустойка падежното вземане нараства значително.

Навежда се, че преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението, при спазване на критериите заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Посочва се, че преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Излага се, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция, като на плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение: - за кредит от 1300,00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най- малко 4

1000,00 лева, т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума; - Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и юридически лица; - Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне 1000,00 лева, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Твърди се, че ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 26 от 179 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/945a1a57-6825-438f-9cbd-d1c74f056ccf