Решение № 1831 от 21.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1831 гр. Русе, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20234520101907 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 415 във вр. чл. 422 от ГПК за установяване на парични задължения по договор за продажба на ел. енергия при общи условия /ОУ/.

Претенцията на ищеца Е.ОН България Продажби”АД-Варна се основава на твърдения, че ответникът е потребител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 42 от Закона за енергетиката за електроснабден имот в гр.Русе с посочени адрес, клиентски номер и абонатен номер. Като такъв той се явявал краен клиент и дължал цена за доставената електрическа енергия.

Налице било неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на същата за периода от 16.08.2021 г. до 14.02.2022 г., за който период били издадени 7 броя данъчни фактури. Общата стойност на задължението била 213,80 лв., а тъй като ответника бил в забава се дължала лихва за забава в размер на 18,54 лв. от падежа на всяко от задълженията по седемте фактури до 14.10.2022 г. Претендирали сумите по реда на заповедното производство по приложеното ч.гр.д № ***/2022 г. по описа на РРС, като била издадена заповед за изпълнение, като сумите били присъдени ведно със законната лихва върху главницата от 24.10.2023 г. когато било подадено заявлението и разноските. Заповедта обаче била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, поради което били дадени указания за установяване на 1 задълженията по исков ред, което се претендира по настоящото производство.

Претендира и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът Н. Д. С. е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначен му е особен представител - адв. Х. от АК Русе, която е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска като счита, че ищецът не е доказал качеството на потребител/клиент на ответника и поради това искът следва да се отхвърли.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С подадено на 24.10.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът е претендирал ответника да му заплати 213,80 лв. неплатена цена за доставена ел.енергия в периода от 16.08.2021 г. до 14.02.2022 г. за електроснабден имот в гр.Русе с абонатен номер и адрес: аб.

№ *** гр. Русе, ул. *** 2 и аб. № *** гр. Русе, ул. *** 5, офис 7 за клиентски № *** и 18,54 лв. - лихва за забава от периодите с начало 45 дни след фактурирането на периодичните задължения на ответника до 14.10.2022 г. – дата, предхождаща тази на подаване на заявлението по образуваното ч.гр.дело № ***/22 г., ведно със законната лихва върху главницата и разноските. По същото ответникът не била открит по постоянен и настоящ адрес и книжата били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което съдът дал указания за установяване на задължението й по исков ред, поради което е предявен и иска по настоящото производство. За дължимите за периода суми ищецът е издал 7 бр. фактури за доставена ел енергия за имота с горепосочения адрес. По делото обаче не са представени каквито и да било доказателства, че ответникът е клиент на ищеца и му дължи заплащане на доставената за имота енергия, вкл. и след като във връзка с оспорването на особения представител на ответника бяха дадени такива указания. На първо място не са представени доказателства за това, че между страните по делото е сключен договор при условията на чл.117, ал.1 от ЗЕ. В исковата молба ищецът твърд, че ответникът е клиент по смисъла на пар.1, т.42 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. В сегашната си редакция ЗЕ не съдържа такава разпоредба, а пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ уреждат съвсем други отношения. Вероятно става въпрос за стара редакция на закона, която предвижда, че "Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с 2 топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си“. Тази разпоредба не е действаща към момента, но освен това не са представени доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на имота, а в приложените към исковата молба констативни протоколи като титуляр е посочен едноличен търговец, фирмата на който съдържа личното и фамилно име на ответника, но дори и по отношение на него по делото няма доказателства за този търговец/актуално състояние/ и такива, че е собственик или ползвател на имота. Следва да се има предвид и това, че съгласно сега действащата нормативна уредба - пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди“. Видно е, че легалното определение е различно, но при тълкуването на разпоредбата във вр. с чл.117, ал.1 от ЗЕ е видно че за да възникне договорна облигационно-правна връзка между ищеца и клиент е необходимо или клиентът да е собственик и да „ има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа“ – т.1 и/или „да е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3“ – т.3. В случая по делото няма представени доказателства нито посоченият ответник да е собственик или ползвател на посочения имот, нито да е сключил договор за електроснабдяване на същия с ищеца. С оглед на това предявеният иск се явява недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.ОН България Продажби”АД-Варна, ЕИК 103533691 иск – да се признае за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането му срещу Н. Д. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Русе, УЛ.*** 14, бл.1, вх.1, ет.1, ап.1, общ. Русе, обл. Русе в размер на 213,80 лв. - неплатена цена за доставена ел.енергия в периода от 16.08.2021 г. до 14.02.2022 г. за електроснабден имот в гр.Русе с абонатен номер и адрес: аб. № *** гр. Русе, ул. *** 2 и аб. № *** гр. Русе, ул. *** 5, 3 офис 7 за клиентски № *** и за 18,54 лв. - лихва за забава върху главницата до 14.10.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №***/22 г. по описа на РРС.

………………………………………………………………………

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4