Решение № 136 от 16.02.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1774/2025
- Вид
- Решение № 136
- Подписан
- 16.02.2026
- В сила
- 16.02.2026
- Състав
- Велина Пенева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 136 гр. Стара Загора, 16.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20255530101774 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на ***г., в качеството си на заемодател, сключил с ответницата С. Т. Ч., в качеството й на заемополучател, Договор за кредит „Violeta“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в процесния случай бил 800.00 лева и по силата на този договор бил усвоен в пълен размер. С подписване на договора ищецът се задължил да заплаща текущото си задължение до 30дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Както изрично се сочело в чл.
1, ал. 1, т. 2 от договор преди сключването му на ищеца бил представен стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и, че кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, за което му била предоставена и тарифа. Към момента на депозиране на исковата молба, задълженията на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита били просрочени, а срокът на договора – изтекъл. Срокът на договора бил определен в чл. 4, ал. 1, т. 1 – една година, а съгласно чл. 4, ал. 2 влизал в сила от датата на неговото подписване, което означавало, че процесният договор бил изтекъл на дата 01.02.2023г. Наличието на неизплатени падежирали и изискуеми суми, както и изтичане на срока на договора обуславяли правния интерес от предявяване на осъдителни 1 искове в настоящото производство за заплащане на дължимите суми по договора.
Кредитният лимит бил усвояван по следния начин: на 08.02.2022г. – 100,00лв.; на 02.02.2022г. – 100,00лв.; на ***г. – 400,00лв. и на 04.02.2022г. 200,00лв.
Кредитополучателят извършил следните плащания, с които погасил сумите, както следва: на 31.03.2022г. – 60,00лв; на 05.04.2022г. – 50,00лв.; на 31.05.2023г. – 140,00лв., или като общо платени суми – 250,00лв. Задълженията по кредита за период 04.03.2022г. – 01.02.2023г., ведно с усвоения кредитен лимит възлизали в общ размер на 1326.57лв. По кредит „Виолета“ вноските не били анюитетни, а главницата се дължала в края на периода на договора, освен ако кредитополучателят не реши да се възползва от уговорения в договора 10-дневен гратисен период – без никакво оскъпяване, съгласно условието на чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора. Искането до съда е да постанови решение, с което на основание чл. 240, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1326.57лв., представляваща незаплатени суми по сключения между страните Договор за паричен заем „Виолета“ от ***г., явяваща се сбор от: главница в размер на 800,00 лв. - считано от крайния срок на договора 01.02.2023г.; договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора - 15% върху усвоената главница в размер на 78,86 лв. за периода от 01.06.2023г. до 01.02.2023г.; такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 133,83лв. за периода 01.06.2023г. до 01.02.2023г.; неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора в общ размер на 33,45лв., за периода 01.06.2023г. до 01.02.2023г.; неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1,2 и 3 от договора в общ размер на 129,03 лв., за периода 01.06.2023г. до 01.02.2023г.; начислени такси по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателя в общ размер на 99,12лв., за периода 01.06.2023г. до 01.02.2023г.; законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20, ал. 3 от договора в общ размер на 18,83лв. за периода 01.06.2023г. до 01.02.2023г., както и законна лихва за забава в размер на 222,30 лв. начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 800.00 лв. и за периода от 01.02.2023г.
/изтичане срока на договора/ до 04.03.2025г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното погасяване изчислена върху всяка от дължимите /присъдени/ суми.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца „Вива Кредит“ АД – гр. София не изпраща представител, а ответницата С. Т. Ч., редовно призована, не се явява и не се представлява.
2
От фактическа страна:
Налице по делото е Договор за кредит „Violeta” от *** г., сключен между ищеца „Вива Кредит“ АД – гр. София, в качеството на кредитодател и ответницата С. Т. Ч., в качеството на кредитополучател, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в максимален размер на 800 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.
Налице по делото са 4 бр. преводни нареждания, а именно: от *** г. за сумата от 400лв.; от 03.02.2022г. за сумата от 100лв.; от 04.02.2022г. за сумата от 200лв.; от 08.02.2022г. за сумата от 100 лв., от които е видно, че договорената сума от 800лв. е усвоена от кредитополучателя С. Т. Ч. на посочените дати.
Приложени като доказателства по делото са още Общи условия към договор за предоставяне на финансова услуга “Violeta”, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и Справка – погасителен план по договор за паричен заем № ***/*** г.
С протоколно определение от 26.11.2025г. съдът, на основание чл. 232 от ГПК е прекратил производството в частта за следните искови претенции: Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 33.45лв. за периода 01.06.2022г. до 01.02.2023г.; Неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал.
1, 2 и 3 от Договора в общ размер на 129.03лв. за периода от 01.06.2022г. до 01.02.2023г.;
Начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от Кредитополучателя в общ размер на 99.12лв. за периода 01.06.2022г до 01.02.2023г.; Законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл.
20 ал. 3 от Договора в общ размер на 18.83 лв. за периода 01.06.2022г. до 01.02.2023г., поради оттегляне на иска в тази част.
Прието по делото е заключение на вещото лице с което се поправя предходно заключение на съдебно-счетоводна експертиза, като видно от заключението е, че усвоената по процесния кредит сума възлиза в общ размер от 800 лв. Кредитополучателят е извършил плащания по кредита, които възлизат на сумата в общ размер на 250лв. Вещото лице сочи в съдебно заседание, че на стр. 7 от експертизата, на въпрос 3 е посочена незаплатена главница, която е претендирана – в размер на 800лв., дължима от датата на падежа по Договор за кредит „Violeta” от ***г. - сключен за срок от 1 година /чл.4, ал.1, т.1/.
Неизплатеният размер главница се дължи от дата 01.02.2023г. - края на срока на договора и е равен на претендирания в исковата молба. Незаплатени от ответника са и следните начислени суми: 78,86лв. - дог. лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгл. чл.4, ал.1, т.2 от Договора - 15% върху усвоената главница за периода от 04.03.2022г. до 01.02.2023г. претендирана; 133,83лв. - такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на 3 договора в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, начислявана ежедневно и дължима в края на всеки 30-дневен период от усвояване на главницата за периода от 04.03.2022г. до 01.02.2023г. - претендирана; 33,45лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес /чл.15, ал.4, 5 и 6/, за периода от 01.06.2022г. до 01.02.2023г. - непретендирана; 129,03лв. - неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит /чл.15, ал.1, 2 и 3/, за периода от 01.06.2022г. до 01.02.2023г. - непретендирана; 99,12лв. - такси по чл.20 ал.4 от договора за ограничаване на негативни последици при просрочие, съгл. тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателя за периода от 01.06.2022г. до 01.02.2023г. непретендирана; 18,83лв. - законна лихва за забава, начислена върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесет дневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл.20, ал.3 от договора, за периода от 01.06.2022г. до 01.02.2023г. - непретендирана; 33,45лв. - неустойка за непредоставяне на удостоверения за липса на задължения 0,5%( нула цяло и пет десети процента) от общия размер на усвоената и непогасена главница - за периода от 01.06.2022г. до 01.02.2023г. – непретендирана. Сочи също, че мораторната лихва върху остатъчната непогасена главница /800,00лв./ за периода от 01.02.2023г. до 04.03.2025г., която е равна на законната лихва, изчислена като ОЛП обявен от БНБ, в сила от 1-ви януари, съответно от 1-ви юли на текущата година +10 процента - съгл. чл.20, ал.3 от договора е 221,34лв., при 222,30лв. претендирана.
Въпреки, че вещото лице е посочило размер на мораторната лихва от 221,34лв., след служебно извършена справка с ел. калкулатор за законна лихва се установява, че за посочения период – от 01.02.2023г. до 04.03.2025г. мораторната лихва върху непогасената главница от 800лв. възлиза на сумата от 222,30 лв., каквато всъщност е претендираната от ищеца сума за мораторна лихва.
От правна страна:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника. От същия не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в откритото съдебно заседание по делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – със съобщение, връчено на 17.04.2025г. Освен това съдът намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представени документи, не са представени документи от ответната страна в насока удовлетворяване на предявените искове.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният от „Вива Кредит“ АД – гр. София иск, против 4 ответницата С. Т. Ч. да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски общо в размер на 1100лв.- 562,42евро. /250 лв. държавна такса, 400 лв. възнаграждение за вещо лице и 450 лв. адвокатско възнаграждение/.