Решение № 265948 от 30.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 30.09.2021 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …………... разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.д.

№16562 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №215891 от 12.09.2019г., постановено по гр.дело №46662/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, се намалява на основание чл.30, ал.1 ЗН универсалното завещателно разпореждане на Д.Н.Х., с ЕГН **********, починал на 09.04.2013г., извършено със саморъчно завещание от 14.03.2005г., с което завещава цялото си имущество в полза на Т.Б.Х., с ЕГН **********, като възстановява запазената част на К.Д.Х., с ЕГН **********, в размер на 1/4 ид.част от наследството на Д.Н.Х., с ЕГН **********, починал на

09.04.2013г.. С решението се допуска на основание чл.69, ал.1 от ЗН да бъде извършена делба между Н.Д.Х., с ЕГН **********, К.Д.Х., с ЕГН **********, и Т.Б.Х., с ЕГН **********, на следния недвижим имот, представляващ жилище №36, находящо се в жилищна сграда - блок №1/205 Б2 – 375, вход ******, в ж.к.„Младост-3“, в град София, състоящо се от две стаи и кухня, с площ от 67.34 кв.м., заедно с припадащите се избено помещение №36 и 2.259 % ид.части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху мястото, при съседи: сз – С.Д.; ВЖФ ап.37; си - двор; юи – фуга; отгоре – мазета; отдолу – П. Н.; на избеното помещение: Х ет. – сз – ВЖФ; си – коридор; юи – двор; юз – фуга; при следните квоти: 1/8 ид.част за Н.Д.Х., с ЕГН **********;

1/8 ид. част за К.Д.Х., с ЕГН **********; 6/8 ид.част за Т.Б.Х., с ЕГН **********. С решението е осъден К.Д.Х. на основание чл.77 ГПК да заплати в полза на Софийски районен съд, държавна такса за производството по иска по чл.30, ал.1 ЗН в размер на 80.00 лв..

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Т.Б.Х., чрез адв.Н.П., с която се обжалва решение

№215891 от 12.09.2019г., постановено по гр.дело №46662/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, като са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт като постановен в противоречие на събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че погрешен е изводът на първоинстанционния съд, че ответницата не е ангажирала доказателства досежно възражението й, че предявеният от К.Д.Х. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на универсално завещателно разпореждане на Д.Н.Х., с ЕГН **********, починал на 09.04.2013г., извършено със саморъчно завещание от 14.03.2005г., и възстановяване на накърнена запазена част е погасен по давност. Поддържа се, че трайно установената съдебна практика приема, че обявяването на саморъчното завещание по реда на чл.27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество, поради това се счита, че това е моментът, от който започва да тече срока на погасителната давност на иска по чл.30, ал.1 ЗН. Излага се, че по делото е приет като доказателство заверен препис от процесното саморъчно завещание от 14.03.2005г. на Д.Н.Х., с ЕГН **********, починал на 09.04.2013г., което не е оспорено нито по съдържание, нито по авторство, в който документ се съдържа информация не само относно съдържанието на завещанието, но и относно молителя, датата на обявяване и датата на вписването му в Службата по вписванията. Сочи се, че лицето, по чието искане е обявено процесното саморъчно завещание е Т.Б.Х., който факт е изрично отбелязан от нотариуса. В тази връзка се твърди, че изводът на първоинстанционния съд за липсата на доказателства за лицето, което е поискало обявяване на завещанието, е неправилен и не кореспондират на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че от датата на обявяване на процесното саморъчно завещание – 11.06.2013г. е започнал да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност

/по аргумент на чл.110 ЗЗД/ и същият е изтекъл преди датата на подаване на исковата молба в съда – 16.07.2018г., поради което се налага извода, че предявеният от К.Д.Х. иск по чл.30, ал.1 от ЗН е погасен по давност и като такъв се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В писмени бележки се излагат допълнителни аргументи в смисъл, че въпросът относно намаляването на завещанието и възстановяването на запазената част като преюдициален рефлектира върху квотите, при които е допусната делбата на процесния имот. Твърди се, че доколкото предявеният от К.Д.Х. иск за намаляване на завещанието до размер, необходим за възстановяване на запазената му част от наследството на общия наследодател, е неоснователен, то същият не притежава дял от допуснатия до делба имот и по отношение на него следва да се отхвърли иска за делба. Поддържа се, че делбата на съсобствения между страните имот следва да се допусни при квоти: 7/8 ид.ч. за Т.Б.Х., и 1/8 ид.ч. за Н.Д.Х.. По изложените съображения във въззивната жалба се прави искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното първоинстанционно съдебно решение и да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли предявения от К.Д.Х. срещу Т.Б.Х. иск по чл.30, ал.1 от ЗН, както и се допусне извършване на делба по отношение на процесния недвижим имот, при квоти: 7/8 ид.ч. за Т.Б.Х. и 1/8 ид.ч. за Н.Д.Х..

Въззиваемите страни – ищци – Н.Д.Х. и К.Д.Х., не депозират писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Н.А., вземат становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. В представена писмена защита се излагат доводи в смисъл, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е законосъобразно, постановено при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Посочено е, че първоинстанционният съд в постановения съдебен акт правилно е уважил предявеният от К.Д.Х. иск по чл.30, ал.1 от ЗН, след което е определил кръга на лицата, между които да се извърши делбата и частта на всеки съделител изцяло в съответствие с действащите материалноправни разпоредби на закона към момента на откриване на наследството. Молят съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно съдебно решение.

Предявен е от К.Д.Х. срещу Т.Б.Х. иск по чл.30, ал.1 от ЗН, обективно съединен с предявен иск от Н.Д.Х. и К.Д.Х. срещу Т.Б.Х., с правно основание чл.69, ал.1 от ЗН, във фазата по допускане на делбата.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалноправни норми и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че ответницата въпреки указаната й с изготвения доклад по чл.146 от ГПК доказателствена тежест не е доказала възражението си за изтекла петгодишна погасителна давност за предявяване от К.Д.Х. на иска по чл.30, ал.1 ЗН, като е посочено, че липсват доказателства за лицето, обявило процесното саморъчно завещанието на

11.06.2013г., поради което е прието, че по делото не е установен факта, че ответницата - Т.Б.Х. е манифестирала намерението си да приеме наследството и да се ползва от него. Този извод е обоснован, тъй като е прието, че по делото не е установено дали обявяването на завещанието е станало по молба на Т.Б.Х. или по молба на друго заинтересовано лице, тъй като не е представен по делото съставения от нотариус протокол за обявяване на саморъчно завещание. По тези аргументи първоинстанционият съд е приел, че предявеният от К.Д.Х. срещу Т.Б.Х. иск по чл.30, ал.1 от ЗН е основателен и следва да се уважи, като се намали универсалното завещателно разпореждане, извършено от наследодателя - Д.Н.Х., със саморъчно завещание от 14.03.2005г., с което е завещал цялото си имущество в полза на ответницата и се възстанови запазената част на ищеца в размер на 1/4 ид.част от наследството на Д.Н.Х.. След като е уважил предявеният иск по чл.30, ал.1 от ЗН първоинстанционният съд е разгледал иска за делба по чл.69, ал.1 от ЗН като е проследил подробно наследственото правоприемство по отношение на всеки от съделителите, приел е, че процесният недвижим имот е съсобствен между страните и е допуснал до делба същия, при квоти: 1/8 ид.част за Н.Д.Х.;

1/8 ид. част за К.Д.Х.; 6/8 ид.част за Т.Б.Х.. Настоящият състав намира, че обоснованите крайни изводи на първостепенния съд в частта досежно уважаването на иска по чл.30, ал.1 от ЗН и относно определянето на квотите на съсобственост между посочените съделители противоречат на събраните по делото доказателства, определени са при неправилно приложение на материалния закон – ЗН, като изложените в този смисъл доводи във въззивната жалба са изцяло основателни.

По иска с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН съдът приема следното:

За да бъде надлежно упражнен иска по чл.30, ал.1 ЗН завещанието респ. дарението, чиято отмяна или намаление се иска, следва да е валиден и действителен акт. В конкретния случай от данните по делото се установява, че със саморъчно завещание от 14.03.2005г. наследодателят - Д.Н.Х., е завещал на съпругата си - Т.Б.Х. цялото си движимо и недвижимо имущество. Д.Н.Х. е починал на 09.04.2013г., оставяйки за наследници по закон - ищците - Н.Д.Х. и К.Д.Х. – синове, и съпруга - Т.Б.Х. – ответницата по делото. Така направеното по аргумент на чл.16, ал.1 ЗН завещателно разпореждане е общо /универсално/, действително и валидно и е породило правните си последици в насока, че лицето, в чиято полза е направено, в случая съпругата на наследодателя - Т.Б.Х., е единствен наследник на цялото имущество, останало след смъртта на Д.Н.Х.. След като е налице универсално завещателно разпореждане в полза на един от преките наследници по закон – в случая преживялата съпруга, то това разпореждане на наследодателя изключва останалите наследници по закон от наследството. Децата на наследодателя, като лица от кръга на лицата по чл.28 ЗН, не могат да получат онзи дял от наследството, който Закона за наследството брани и съставлява тяхната запазена част, без успешно проверен иск по чл.30, ал.1 ЗН, която норма постановява, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Следователно ищецът, който се явява наследник с право на запазена част - чл.30 във вр. с чл.28, ал.1 от ЗН, има право да поиска от съда да бъдат намалени/отменени/ завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от наследството. Искането за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно постестативно/преобразуващо/ право. Чрез упражняване от наследника по закон на иска по чл.30, ал.1 от ЗН се търси защита и се реализира субективното му потестативно право на възстановяване на накърнена запазена част от конкретно наследство в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания - дарения или завещателни разпореждания. Този иск се погасява с изтичане на общия давностен срок по чл.110 ЗЗД, като възражение в този смисъл е направено своевременно от ответницата и съдът дължи произнасяне по него. С разясненията на ППВС 7-73, т.3 б."г" е прието, че моментът, от който този срок тече в случаите на искане за отмяна на дарение е датата на смъртта на наследодателя, а в останалите случай- на искане за отмяна или намаление на завещателни разпореждания това е момента на упражняване правата по завещанието.