Определение № 3947 от 25.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3947 гр. Варна, 25.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500985 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С. С., срещу определение №3125/11.03.2025г., постановено по гр.д. №5666/2024г. на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на страната по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №267 от 23.01.2025г. чрез намаляване по размер на присъденото адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита на ищеца при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв.

Определението се оспорва като неправилно като се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото.

Позовавайки се на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, както и на конкретно сочена съдебна практика, жалбоподателят счита, че посочените в Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда. Оспорва се и начисляването на ДДС върху служебно определяното адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и по същество уважаване на искането чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размер от 150 лева.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен. Предмет на обжалване е съдебен акт, чиято обжалваемост е предвидена в закона – чл.248, ал.3, във вр. чл. 258 ГПК.

При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от адвокат М. М. – пълномощник на ищцата Е. Р. е подаден писмен отговор, в който е обосновано подробно становище за неоснователност на частната жалба.

1

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се съобразява решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г., в което е прието, че националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в приетата от ВАдвС Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, респективно от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, което препраща към тази наредба (в този смисъл е и определение № 4497/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV г. о., определение № 741 от 25.03.2024 г. по т. д. № 537/2023 г. ВКС, II т. о., и др. ). Посочените в същата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, като съдът следва да съобрази вида и количеството на свършената работа, фактическата и правна сложност на делото и възмездния характер на адвокатския труд, изискващ справедливо възнаграждение, без да се допуска дискредитиране на труда на адвоката и поставянето му в зависимост само от пазарни механизми.

Касае се в случая за предявен осъдителен иск за присъждане на сумата от 500 лева, дадена по сключен между страните на 09.08.2022 г. договор за предоставяне на поръчителство, за който се твърди, че е нищожен на основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Липсват твърдения, посочени и представени доказателства, че предсъдебно ищцата – потребител е отправила искане за връщане на неоснователно дадените суми на ответното дружество. С подадения отговор на исковата молба ответникът е признал иска по основание и размер, съответно същият е разгледан в едно открито съдебно заседание, без участие на страните (представени са аргументирани писмени становища), респ. без доказателствен процес, процесуални усложнения и устни прения по делото. С постановеното по делото решение съдът е уважил в цялост така предявения иск. Съобразявайки тези конкретни фактически положения, създадената трайна и непротиворечива съдебна практика по отношение налаганото от небанкови финансови институции - кредитодатели кредитиране при изисквано от кредитополучателя - потребител възмездно поръчителство, влизащо в противоречие с императивни законови правила, за които съдът следи служебно, съдът намира, че в случая делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Поради това определянето на адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа от 400 лева се преценява като прекомерно. При съвкупната преценка на относимите фактори съдът приема, че с оглед цената на иска и извършената от адвоката работа сумата от 300 лева е достатъчна, за да овъзмезди действията, извършени в хода на съдебното производство.

Оказването на безплатна правна помощ не е освободена доставка по ЗДДС, както неоснователно се настоява от жалбоподателя, защото регистриран по ЗДДС адвокат е данъчно задължено лице като извършващо независима икономическа дейност срещу възнаграждение (чл. 3 ал.1 и ал.2 от ЗДДС). Дали възнаграждението е платимо от упълномощителя или е определено и възложено от съда за оказаната безплатна правна помощ е ирелевантно, защото получаването на възнаграждение определя доставката като възмездна и ДДС се дължи на датата на данъчното събитие (чл. 25 ал.4 от ЗДДС).

По тези съображения частната жалба се преценява като частично основателна.

Атакуваният съдебен акт следва да бъде частично отменен и по същество решението 2 да бъде изменено в частта на разноските чрез намаляване на присъденото в полза на адвоката на ищеца адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3125/11.03.2025г., постановено по гр.д. №5666/2024г. на Районен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлена молбата на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №267 от 23.01.2025г. чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита на ищеца при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв от 400 лева (без ДДС) на 300 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК решение №267 от 23.01.2025г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. №5666/2024г. по описа на ВРС, в частта му за разноските като намалява по размер определеното на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия - Пловдив със съдебен адрес гр. П., бул. „П. ш.“ № **, ет. *, ап. *, за предоставена в полза на ищцата Е. Й. Р. безплатна адвокатска помощ от 480 лв. (с вкл. ДДС) на 360 лева (триста и шестдесет лева) с включен ДДС.

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение №3125/11.03.2025г., постановено №5666/2024г. на Районен съд – Варна, в останалата му обжалвана част. по гр.д.

Определението не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3