Решение № 146 от 03.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300501713 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375; против решение № 1302/20,03,2025 г., постановено по гр. д. № 60/2024 г. на РС Пловдив, ХХІ гр. състав. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно и вместо това да отхвърли предявените искове за установяване недължимост на спорните суми.

Ответниците по жалбата С. Й. М., ЕГН **********; П. Г. К., ЕГН **********; и Т. Г. К., ЕГН **********; считат жалбата за неоснователна и искат потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1 от ГПК. Предявени от С. Й. М., ЕГН **********;

П. Г. К., ЕГН **********; и Т. Г. К., ЕГН **********; против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – София, ЕИК 131001375.

От съда се иска да се признае за установено, че ищците не дължат на 1 ответника суми по договор за банков кредит, сключен на 03,11,2006 г. с „Първа инвестиционна Банка“ АД, както следва: за ищцата С. М. – сумата от 2172,13 лв., представляваща главница; за ищците П. К. и Т. К. (съобразно наследствения дял по 1/2 за всеки от тях) –сумата от 1086,07 лв., представляваща главница, ведно със законните лихви върху посочените главници, считано от 09,05,2011 г., за които суми (ведно с други вземания в условията на солидарност) е издаден изпълнителен лист от 12,01,2010 г. по ч. гр. д. № 169/2010 г. на РС Пловдив в полза на „Първа Инвестиционна Банка“ АД (чийто правоприемник по договор за цесия е ответното дружество). Като основание за твърдението си за недължимост, ищците сочат изтекла погасителна давност по отношение вземанията по изпълнителния лист.

Ответникът заявява становище за неоснователност на предявените искове.

При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или недопустимост на атакувания съдебен акт.

По отношение правилността на решението проверката в настоящото производство е във връзка с посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните.

Не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.

Пред настоящата инстанция страните не спорят относно установените от РС факти, както следва:

За спорните вземания в полза на Първа „Инвестиционна Банка“ АД (чийто частен правоприемник въз основа на договор за цесия е ответното дружество) е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по ч. гр. д. № 169/2010 г. и изпълнителен лист срещу солидарно отговорни длъжници: ищцата С. К. (понастоящем М.) и Г. П. К. – поч. преди образуване на настоящото производство, чийто наследници по закон при равни права са ищците П. К. и Т. К.. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 102/2010 г. по описа на ЧСИ П..

Принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот на длъжниците. Извършена е публична продан в периода от 22,02,2011 г. – 22,03,2011 г., постъпилите от проданта средства са разпределени в полза на взискателя, но са недостатъчни за погасяване на изпълняваните вземания.

През 2012 г. и 2014 г. са извършвани справки за имущественото състояние на длъжниците, но не са предявявани искания и не са извършвани изпълнителни действия.

През м. април 2017 г. и м. юни 2017 г. с разпореждания на съдебния 2 изпълнител са насрочени описи на движими вещи на длъжниците, фактически такива не са извършвани.

През м. септември 2018 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника Г. К., третите задължени лица са уведомили съдебния изпълнител, че по сметките липсват средства.

През 2020 г. ответното дружество е предявило искане за конституирането му като взискател в изпълнителното производство въз основа на договор за цесия.

С постановление от 01,06,2020 г. съдебният изпълнител е констатирал, че са изминали две години (без да конкретизира периода), в които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, и на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е постановил прекратяване на изпълнителното производство.

По искане на взискателя (молба от 29,04,2020 г.) въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело – 734/2020 г. по описа на ЧСИ П., по което са предприемани редица изпълнителни действия.

Пред настоящата инстанция не се оспорва правилността на формирания от РС извод, че поради бездействието на взискателя в продължение на две години (от приключване на проданта – 29,03,2011 г., до 29,03,2013 г.) е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК срок и образуваното през 2010 г. изпълнително производство е прекратено по силата на закона. Не се спори и относно това, че до прекратяването на изпълнителното дело давност не е текла поради висящността на изпълнителния процес.

Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, приети с ППВС № 3/18,11,1980 г., образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.

Следователно започналият след издаване на изпълнителния лист давностен срок по отношение на спорните вземания е прекъснат с молбата за образуване на първоначалното изпълнително производство от 2010 г., след което давностният срок по отношение на процесните вземания е бил спрян по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство и това спиране има действие до прекратяването му по силата на закона – до 29,03,2013 г.

Отмяната на ППВС № 3/18,11,1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, има действие занапред – считано от постановяване на тълкувателното решение от 26,06,2015 г.

Повдигнатият с въззивната жалба спор е относно извода на РС за липса на изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността в периода след 26,06,2015 г. Според жалбоподателя, давностният срок е прекъсван нееднократно: с 3 разпорежданията на ЧСИ от 15,06,2017 г. и от 19,06,2017 г. за насрочване описи на движими вещи (макар и постановени по прекратеното поради перемпция изпълнително дело), както и с предявената от ответното дружество (като правоприемник на първоначалния взискател) молба от 29,04,2020 г. за образуване на ново изпълнително производство, по която е образувано изпълнително дело № 734/2020 г. на ЧСИ П. и исканията за налагане на запор върху банкови сметки – с молби от 28,06,2021 г. и от 13,09,2023 г.

Възраженията на жалбоподателя въззивният съд приема за неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяване-то на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като изрично се сочи, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. С посоченото тълкувателно решение се разяснява още, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

В случая в периода от 29,03,2013 г. до 29,03,2018 г. е изтекъл необходимият за погасяване на вземанията давностен срок, в който нито взискателят е проявил необходимата процесуална активност, нито са осъществени валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността.

Постановените разпореждания на ЧСИ от 13,04,2017 г., 15,06,2017 г. и от 19,06,2017 г. за насрочване описи на движими вещи не съставляват такива действия.

Същите са постановени по инициатива на съдебния изпълнител, като данни тези разпореждания да са съобщени на взискателя и същият да е внесъл необходимите за извършване на изпълнителните действия такси и разноски. Липсват данни тези разпореждания да са съобщени и на длъжниците, и най-вече – липсват данни да са предприети каквито и да е фактически действия в опит за осъществяване на насрочените описи.

Следователно разпорежданията за насрочване не могат да се приемат за валидни изпълнителни действия, водещи до извод за прекъсване на погасителната 4 давност. Така до 29,03,2018 г. същата е изтекла и спорните вземания са погасени.

Предприетите впоследствие – през 2020 г. и след това, процесуални действия на взискателя и на съдебния изпълнител са такива след погасяване на вземанията, поради което нямат значение за изтеклата вече давност.

При това положение следва да се приеме, че предявените искове са основателни – към датата на предявяване на исковата молба е изтекъл необходимият за погасяване на вземанията давностен срок, поради което претенциите за установяване липсата на задължения са основателни. Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

В полза на въззиваемите следва да се присъдят претендираните разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за производството пред ПОС, които се констатираха в размери, както следва: за С. М. – 500 лв.; за П. К. – 400 лв. и за Т. К. – 400 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1302/20,03,2025 г., постановено по гр. д. № 60/2024 г. на РС Пловдив, ХХІ гр. състав.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – София, ЕИК 131001375; да заплати на С. Й. М., ЕГН **********; сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляващи деловодни разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – София, ЕИК 131001375; да заплати на П. Г. К., ЕГН **********; сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляващи деловодни разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – София, ЕИК 131001375; да заплати на Т. Г. К., ЕГН **********; сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляващи деловодни разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5