Решение № 109 от 26.03.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. П., 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230101057 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба от адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантората в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на М.

С. Т., ЕГН: ********** от с.П., общ.П., ул.П. № 4 и съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев.

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество има сключен договор за кредит и с предявения иск претендира да бъде прогласена нищожността на клауза от този договор, предвиждаща заплащането на неустойка, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на законоустановените норми, както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сума в посочен размер, представляваща недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по цитирания договор.

Към настоящото производство с Протоколно определение № 40 от 30.01.2024 г. на основание чл. 213 от ГПК е съединено и Гр.д. № 1058/2023 г. по описа на РС-П., образувано по искова молба на същия ищец срещу същия ответник.

Ищецът твърди, че е страна по:

1. Договор за кредит № 736516 от 17.09.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който следва да върне на дружеството сумата по кредита в размер на 1

1344,73 лева, при сума на получаване 1000 лева, при срок на кредита от 15 вноски, както и да заплати неустойка в размер на 1655,27 лева, разсрочена на 15 вноски. Сочи се в молбата, че на 19.10.2022 г. ищецът е заплатил по Договора за кредит първата погасителна вноска в размер на 200 лева, която е отнесена за 0 лева главница, 33,38 лева лихва и 166,62 лева неустойка. На 28.10.2022 г. ищецът заплатил по Договора сумата от 1070,84 лева, която отново спрямо погасителния план е отнесена: 1000 главница, 33,38 лева лихва по втора вноска и 37,46 неустойка, с което сключеният Договор е предсрочно погасен, а по него е заплатена сумата от 1000 лева главница, 66,76 лева лихва и 204,80 лева неустойка.

2. Договор за кредит № 772096 от 29.11.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който следва да върне на дружеството сумата по кредита в размер на 1801,68 лева, при сума на получаване 1500 лева, при срок на кредита от 21 вноски, както и да заплати неустойка в размер на 1642,32 лева, разсрочена на 21 вноски. Сочи се в молбата, че на 19.12.2022 г. ищецът е заплатил по Договора за кредит първата погасителна вноска в размер на 164 лева, която е отнесена за 0 лева главница, 23,36 лева лихва и 140,64 лева неустойка. На 26.12.2022 г. ищецът заплатил по Договора сумата от 1652,10 лева, която отново спрямо погасителния план е отнесена: 1500 главница, 23,36 лева лихва по втора вноска и 128,74 неустойка, с което сключеният Договор е предсрочно погасен, а по него е заплатена сумата от 1500 лева главница, 46,72 лева лихва и 269,38 лева неустойка.

Твърди, че така уговорената клауза за неустойка по договора за кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и защото противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на ЗЗП. Излага съображения, че процесната клауза е неравноправна такава, тъй като нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, в размер на 150 % от сумата по отпуснатия кредит, с което се нарушава освен принципа на добросъвестност и справедливост, но и със същата се цели неоснователно обогатяване. На следващо място твърди, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна, като с предвиждането на такива разходи посочени като неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като по този начин чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че уговорената неустойка по чл. 11 от Договор за кредит № 736516/17.09.2022 г., сключен 2 между М. С. Т. и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 655,27 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК и поради противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД; както и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да осъди „Сити Кеш“ ООД да заплати на М. С. Т., сумата от 204,08 лева, недължимо платена по недействителна неустойка по чл. 11 от Договор за кредит № 736516/17.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и да постанови решение, с което да приеме, че уговорената неустойка по чл. 11 от Договор за кредит № 772096/29.11.2022 г., сключен между М. С. Т. и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1642,32 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК и поради противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД; както и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да осъди „Сити Кеш“ ООД да заплати на М. С. Т., сумата от 269,38 лева, недължимо платена по недействителна неустойка по чл. 11 от Договор за кредит № 773096/29.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответното дружество в депозирания писмен отговор признава предявения иск по чл.26 от ЗЗД, като прави искане да не бъдат възлагани разноски, тъй като не е станал причина за завеждане на настоящето дело.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, от процесуалния представител е депозирана молба, с която моли за уважаване не предявените искове, като на основание чл.214 от ГПК прави искане за изменение на предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

От ответното дружество чрез процесуалния представител е депозирана молба, с която се оспорват предявените искове и се прави искане за тяхното отхвърляне като неоснователни.

В съдебно заседание проведено на 30.01.2024 г., по искане на процесуалния представител на ищеца с нарочни молба от същата дата, на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на претендираната неустойка, като е увеличил размера на същата до 225,69 по Договор за кредит 736516/17.09.2022 г., съответно е увеличил размер на претендираната неустойка до сумата от 271,16 лева по Договор за кредит № 772096/29.11.2022 г..

На ответното дружество са изпратени нарочни писмо за запознаване с изменения размер на исковата претенция, но от същото не са постъпили становища.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за 3 установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в казуса, че на 17.09.2022 г. и 29.11.2022 г., страните са сключили договор за кредит № 736516, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1 000 лв., със срок на погасяване до 18.12.2023 г., размер на погасителна вноска – 4 вноски по 33,38 лева и 11 вноски по 110,11 лева, с фиксиран лихвен процент 40,05 %, ГПР 48,32 % и общо задължение 1 344,73 лева, и договор кредит № 772096, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1500 лв., със срок на погасяване до 19.09.2023 г., размер на погасителна вноска – 3 вноски по 23,36 лева и 18 вноски по 96,20 лева, с фиксиран лихвен процент 40, 05 %, ГПР 49,61 % и общо задължение 1 801,68 лева

В чл. 5 и от двата цитирани договора е уговорено, че страните се споразумяват, договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от посочените: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца от падежа на последната редовна погасителна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 11 от процесните договори за кредит, ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 655,27 лева по Договор за кредит № 736516, която ще бъде заплатена разсрочено съгласно приложения погасителен план, а именно на 15 вноски. Така общо дължимата сума по кредита възлиза на сумата от 3 000 лева, а по Договор за кредит № 772096 дължи неустойка в размер на 1 642,32 лева, която ще бъде заплатена разсрочено съгласно приложения погасителен план, а именно на 18 вноски, като общо дължимата сума по кредита възлиза на 3 444 лева.

По делото са представени и всички приложения към договора за заем – 4 погасителен план и индивидуалния условия по договора (Приложение № 1).

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска по чл. 26 от ЗЗД, съдът намира следното:

Ищецът е предявил установителен иск за нищожност на неустойка по чл. 11 от Договор за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка, поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 и неравноправност – чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във връзка с чл.146, ал.1 от ЗЗП. В негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото наличието на сочените основания за нищожност на клаузата за неустойка.

Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е непарично. От неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят трудно би могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.