Протокол № 1126 от 17.07.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1126 гр. Пазарджик, 11.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220100919 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха: и на второ повикване в 10:07 часа се явиха:

Ищецът И. Х. К. – лично, и в качеството му на баща и законен представител на Е. И. К., се явява лично и с адв. Г., редовно упълномощена с пълномощно днес представено по делото.

Явяват се и двете ненавършили пълнолетие деца Х. И. К. и Е. И. К..

Ответницата В. Ц. Г., редовно призована, се явява лично.

Явява се социален работник в „Отдел за закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик – й д.

Явяват се допуснатите по делото свидетели.

АДВ. Г.: - Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.

ОТВЕТНИЦАТА (ЛИЧНО): - Да се гледа делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК се пристъпи към изясняване на спора от фактическа страна.

АДВ. Г.: - Поддържаме исковата молба и представените към нея 1 писмени доказателства. Водим трима души свидетели при режим на довеждане. За сега нямаме други искания.

ОТВЕТНИЦАТА (ЛИЧНО): - По тоя въпрос, не си давам правата аз на децата. С бащата не живеем заедно, две години вече става. Сега в момента живея в Б, не съм в Пазарджик. Не ходя да виждам децата, защото те не позволяват да имат контакт с мен – бабата и дядото. Много пъти съм опитвала, и на училището съм отишла, ама те не позволиха и на госпожите да разговарят децата с мен. Не им плащам издръжка. Ще им плащам издръжка.

Не работя. С нищо не се занимавам. Съпругът ми работи – имам втори съпруг. Имам трето дете. То е на шест месеца. Съпругът ми работи по къра, работи на хората, земеделска работа, в Б работи. Знам, че минимумът на издръжката е 195 лева на дете, ще я плащам. Не се отказвам от децата си, не си давам правата. Нямам против децата да живеят при бащата, искам да си седят там, ама това е, че искам контакт да имат с мен, да си ги гледам, да говоря с тях, да им подавам, да им купувам. И аз съм майка. Аз не ги деля от бабата, от дядото, от бащата – не ги деля, а те ги делят от мен. Аз много пъти съм им казала, аз не ги деля, да седят там, да, ама да идват при мен, пак ще ги пускам. „Не, не могат да идват“ при мен, не съм съгласна. Да си седят при бащата, ама те не позволяват да имат контакт с мен. Що искат да ги им плащам – то бабата е, 100% тя иска да заплащам, за пари, съгласна съм ще им давам. За двете деца, нормално, ще им плащам издръжка, но искам да си ги виждам, да им купувам, да им давам.

АДВ. Г.: - Моля да бъдат разпитани като свидетели Е И А и Р Х.а Аа. За третия свидетел, ще взема допълнително становище след изслушване на техните показания.

СЪДЪТ при условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпва към излагане на ДОКЛАДА си в следния смисъл:

Предявена е претенция с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права.

В подадената искова молба от И. Х. К., ЕГН: ********** от гр. П**, със съдебен адрес на призоваване: гр. Па*, АК Пазарджик адв. П. Г., кантора № 21 против В. Ц. Г., ЕГН: ********** от гр. * се твърди от ищеца, че през 2007 г. с ответницата били заживели на съпружески начала без да сключат граждански брак в домът на родителите му - Е. М Аа и Х. И. К., находящ се в 2 гр. П.. като от това съвместно съжителство се родили двете им деца - Х. И. К.

, ЕГН: **********, роден на 1* год. и Е. И. К. , ЕГН: ********** родена на * година. Твърди се, че първоначално съжителствали добре, с компромиси решавали възникналите проблеми, но след време ответницата напълно се дезинтересирала от ищеца и двете им деца. Изложени са твърдения, че през месец септември 2021 година подготвяли децата за първия учебен ден, когато ответницата ги била напуснала, като в момента синът им Х. К. бил ученик в VIII а клас, а дъщеря им Е. била ученичка в ІV а клас в Средно училище „*” в гр. Пазарджик. Твърди се, че ответницата заживяла на съпружески начала с мъж от с. Б, от което съжителство през месец декември 2022 година им се родило дете, като в момента тримата живеели в с. Б, обл. Пазарджик. твърди се още, че откакто били разделени през месец септември 2021 година ответницата не била идвала да види децата, нито била ходила в училището, за да се поинтересува как са те, учат ли се, нито им била купувала дрехи, обувки, подаръци за рождените им дни. Ищецът твърди, че той се грижел за всичко, за да бъдат децата добре облечени и нахранени, за всичко необходимо като училищни помагала - учебници, тетрадки, и всичко необходимо за училище, като бил подпомаган от родителите му. Сочи се, че двете им деца се учели много добре и били пълни отличници, имали си и личен лекар - д-р Л от болница „Здраве” в гр. Пазарджик. Твърди се още, че през 2022 година дъщеря им Е. се била разболяла и постъпила в болнично заведение в Пазарджик, където били питали къде е майката, защото искали да разговарят и с нея, но нея я нямало в България, и че същата била заминала да работи в Г. Твърди се, че откакто страните са разделени, ответницата не е идвала да види децата, както и, че се били разпространявали неверни слухове, че от страна на ищцеца не й се било разрешавало, което ищецът твърди, че не било истина, като заявява, че ако една майка наистина иска да види децата си тя щяла да намери начин да ги види. Ищецът твърди, че майката не била ходила в училището, където децата учат да се срещне с тях да види как са, добре ли са, имат ли необходимост от нещо, като през целия този период той се грижел за двете им деца, осигурявайки им всичко необходимо за нормален живот. Твърди, че дъщеря им Е. била изключително умна, участвала в изготвяне на училищни проекти, като той й осигурявал материална и морална подкрепа. Ищецът твърди, че работи в „О*” АД гр. София, З, като сезонен работник и освен това е и строителен работник, и през свободното си време 3 извършвал строителни работи на частно, поради което, тъй като имал достатъчно средства за издръжка на двете му деца не претендира издръжка за малолетните им деца, като излага становище, че в случай, че съдът прецени, че е наложително, то да бъде опредЕ. минималната издръжка за двете им деца, която ответницата следва да заплаща. Моли се съдът да постанови решение, с което предостави родителските права върху двете деца – Х. И. К., ЕГН: **********, роден на 1* год. и Е. И. К., ЕГН: ********** родена на * година, на ищеца, като техен баща и законен представител, и двете деца да живеят при него на адрес: гр. Пазарджик, ул *, ет. 3, ап. 18.

Претендират се разноски. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по тази претенция не е представила писмен отговор, но в днешното съдебно заседание се явява лично и заявява, че няма да оспорва упражняването на родителските права, местожителството на децата при техния баща, но желае да й се осигури възможност за лични контакти с децата. Заявява готовност да заплаща издръжка за тези деца. Не е посочила доказателства.

Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК е уважил доказателствените искания на ищцовата страна, като в днешното съдебно заседание за изпълнение на процедурата по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт се явяват и двете ненавършили пълнолетие деца. Представен е и социален доклад.

Съдът УКАЗВА на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените факти и обстоятелства обосноваваща нейните претенции, на ответницата, че следва да докаже своите възражения.

Съдът УКАЗВА на двете страни в производството, че съгласно установената трайна и непротиворечива практика, в производство с искане за упражняване на родителските права, съдът е длъжен, дори и да не направено такова искане, служебно да разреши и другите въпроси свързани и произтичащи от предоставяне упражняването на родителските права, а именно местожителството на децата, режимът на лични контакти с другия родител, както и дължимата издръжка. В настоящия случай, претенции с такова съдържание не са заявени в молбата, но с оглед посочената съдебна практика, съдът е длъжен да се занимае и да разгледа тези въпроси, които ще намерят разрешение при постановяване на съдебния акт по същество.

4

АДВ. Г.: - Нямаме възражения по доклада. Моля да се приеме и социалният доклад от Отдел за Закрила на детето. Моля да се разпитат свидетелите, които посочихме.

ОТВЕТНИЦАТА (ЛИЧНО): Нямам възражния по докада.

В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ЧЛ. 15, АЛ. 1 ЗЗДт, СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДВЕТЕ НЕНАВЪРШИЛИ

ПЪЛНОЛЕТИЕ ДЕЦА, в присъствие на представител – социален работник в „Отдел за закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.

Пазарджик.

ДЕТЕТО Х. И. К.: В момента живея на ул. * в Пазарджик. Ходя на училище, добре се уча. Шестици имам в училище. В училище „*“ уча. Баба ми, дядо ми и баща ми се грижат за мен. Не се виждам с майка си. Тя иска да ни вижда, да, ама ние не искаме. Майка ми не е идвала откакто ни е напуснала у нас или в училище. Не съм се срещал с нея, сега за първи път я виждам от две години. Не ме е търсила по телефона, сигурен съм.

ДЕТЕТО Е. И. К.: - Живея в Пазарджик. В дома на баба ми, баща ми и дядо ми. Уча се добре в училище. Обичам и да си играя повече.

ИЗСЛУШВАНЕТО НА ДЕЦАТА Х. И. К., и Е. И. К. ПРИКЛЮЧИ.

ДВЕТЕ НЕНАВЪРШИЛИ

СЪДЕБНАТА ЗАЛА.

ПЪЛНОЛЕТИЕ

ДЕЦА

НАПУСНАХА

Съдът, счита, че следва да се допуснат поименно, поисканите свидетели от страна на ищеца, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА по делото да бъдат разпитани като свидетели Е И А и Р Х.а Аа.

СЪДЪТ

СВИДЕТЕЛИ.

ПРИСТЪПИ

КЪМ

РАЗПИТ

НА

ДОПУСНАТИТЕ

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО

СЛЕДВА:

Е И А: – на 19 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, И. е мой вуйчо.

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

5

СВ. Е А: Искам да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.