Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1134 от 13.12.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1412/2019
Вид
Решение № 1134
Подписан
13.12.2019
В сила
13.12.2019
Състав
ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА, НЕДЯЛКА ПЕНЕВА ПЕНЕВА, ДИАНА ИВАНОВА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12, ал.2 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-152 Година 2019, 13 декември гр.Бургас

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на осемнадесети ноември година две хиляди и деветнадесета, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело № 1412 по описа за 2019 година Производството е по чл.240, ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по молбата, подадена от „Бургас 2010“ АД гр.София, ЕИК *********, за отмяна на постановено неприсъствено решение № 1060/10.05.2019 г. по гр.д.8973/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, с което дружеството-молител е осъдено да заплати на Г.Щ.Х. *** 000 лв, представляваща дължимата част от получената от ответника наемна цена за притежавания от ищеца дял в съсобствения между страните недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ***, представляващ търговски обект с идентификатор ***, за периода 01.12.2013 - 25.07.2016 г., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от предявяване на исковата молба – 04.12.2018 г., до окончателното й изплащане; и с което решение молителят е осъден да заплати на Г.Щ.Х. деловодни разноски в размер на 2 148 лв. Твърди се, че при постановяване на атакуваното решение, БРС е допуснал съществени процесуални нарушения. На първо място се твърди, че молителят е бил лишен от възможността да участва в делото, тъй като преписите от исковата молба, приложенията към нея и призовките за насроченото съдебно заседание не са му били надлежно връчени поради неправилно прилагане на нормата на чл.47, ал.1 от ГПК, подробно изброени в молбата. Твърди се, че не отговаря на истината отразената от връчителя констатация, че дружеството „Бургас 2010“ АД гр.София от 3 години не се помещава на адреса, като се прилагат доказателства и са ангажирани гласни доказателства в подкрепа на това твърдение. Твърди се, че е налице ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и поради това, че изпратеното до ответника съобщение не са указани последиците по чл.238 от ГПК. Претендира се отмяна, на основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, на постановеното неприсъствено решението на БРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ангажирани са доказателства.

Ответникът по молбата и ищец в първоинстанционното производство - Г.Щ.Х. оспорва подадената молба като неоснователна с писмен отговор и в съдебно заседание - чрез процесуалния си представител. Посочено е, че исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника (молител в настоящото производство), на адреса му на управление, вписан в партидата му в Търговския регистър. Сочи се, че от отбелязването на връчителя се установява, че на адреса не е открита канцелария на ответното дружество или лице, съгласно да получи съобщението. Оспорват се твърденията на молителя за допуснати нарушения по връчването на исковата молба и приложенията към нея. Твърди се, че на ответника са били указани последиците по чл.238, ал.1 и по чл.239 от ГПК. Излагат се подробни съображения. Претендира се оставяне на молбата без уважение. Не са ангажирани доказателства.

Молбата е подадена против неприсъствено решение, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството по гр.д.8973/2018 г. по описа на Бургаски районен съд е образувано по исковата молба на Г.Щ.Х. ***, за осъждане на дружеството-молител „Бургас 2010“ АД да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв, представляваща дължимата част от получената от ответника наемна цена за притежавания от ищеца дял в съсобствения между страните недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ***, представляващ търговски обект с идентификатор ***, за периода 01.12.2013 - 25.07.2016 г., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от предявяване на исковата молба – 04.12.2018 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът, призован по реда на чл.50, ал.4, вр.чл.47 ГПК, не е изпратил представител, не е изразил становище по делото и не е ангажирал доказателства.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът е заявил, че желае постановяване на неприсъствено решение по спора.

С решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство, БРС е приел, че са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение, поради което е постановил такова, като на основание чл.235 ГПК е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца Г.Щ.Х., сума в размер от 10 000 лв, представляваща дължимата част от получената от ответника наемна цена за притежавания от ищеца дял в съсобствения между страните недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ***, представляващ търговски обект с идентификатор ***, за периода 01.12.2013 - 25.07.2016 г.; обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от предявяване на исковата молба – 04.12.2018 г., до окончателното й изплащане; както и деловодни разноски в размер на 2 148 лв.

В законовия срок ответникът е подал настоящата молба, с която е поискал отмяна на постановеното неприсъствено решение поради това, че не е бил надлежно призован по делото, поради което е бил лишен от възможността за участва в производството и да ангажира защитата си.

Страните не спорят, а се установява и от приложеното гр.д.8973/2018 г., и от извършената справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество, че в периода от 06.08.2014 г. до 11.07.2019 г., в частност – към момента на предявяване на иска и на изпращане на призовките и съобщенията до ответника – м.декември 2018 г. - м.април 2019 г., както и към момента на постановяване на неприсъственото решение, седалището и адресът на управление на ответника са били в гр.София 1324, Район Люлин, бл.808, вха.А, ап.5, като са били посочени и два телефона за връзка – *** и **********. Седалището и адресът на управление са променени, видно от отразяването в Търговския регистър, на 11.07.2019 г.

Видно от отразяването на призовкаря при СРС върху изпратените до ответника на адреса му на управление към този момент, призовка и уведомление, адресът е бил посетен няколко пъти. След посещение на 13.12.2018 г., 23.12.2018 г., 02.01.2019 г. и на 14.01.2019 г. за връчване на исковата молба и приложенията към нея, е отразено, че на адреса няма фирмени знаци и табели, а по сведение на Любомир Панчовски – „собственик на адреса, търсеното дружество не се помещава на адреса от 3 години“.

Отразено е, че на жилищната врата е залепено уведомление, но в 14-дневния срок лицето не се е явило да получи съдебните книжа. На 06.02.2019 г. съдът е разпоредил ответникът да бъде уведомен по телефона – на посочените в Търговския регистър два номера. Видно от съдържащото се в кориците на делото сведение от деловодител при БРС, на първия посочен в ТР номер – *** е установено, че това е телефон на хотел „Бургас“, който няма нищо общо с ответното дружество, а на втория номер – ********** не е осъществен контакт. С разпореждане от 08.02.2019 г. съдът е приел, че исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника при условията на чл.47, ал.1 и чл.50, ал.4 от ГПК.

По повод връчване на препис от молба от ищеца (вх.№ 50913/11.12.2018 г.), до ответника отново е изпратено съобщение и отново, след посещение на адреса на 19.12.2018 г., 30.12.2018 г., 07.01.2019 г. и 21.01.2019 г., призовкарят е отразил, че на адреса няма фирмени знаци и информационни табели, а по сведения от собственика – Любомир Панчовски, „дружеството не се помещава на адреса от 2015 г.“. Отново е извършено залепване на уведомлението и след изтичане на 14-дневния срок, съдът е приел, че книжата са редовно връчени при условията на чл.47, ал.1 и чл.50, ал.4 от ГПК. На 19.03.2019 г. до ответника е изпратена призовка за насроченото за 08.05.2019 г. открито съдебно заседание. Адресът е посетен от призовкаря на 25.03.2019 г. (понеделник), на 31.03.2019 г. (неделя) и на 08.04.2019 г. (понеделник), и е отразено, че „няма офис, няма служители“, а „по сведение на Какъров – собственик на ап.5, фирмата не обитава адреса“. Отразено е, че е извършено залепване на вратата на ап.5 и в 14-дневния срок не се е явил никой, за да получи книжата.

В съдебното заседание на 08.05.2019 г., за което е прието, че ответникът е редовно призован на основание чл.47 и чл.50, ал.4 от ГПК, процесуалният представител на ищеца е заявил, че желае постановяване на неприсъствено решение по спора и такова е постановено от съда.

От разпитаните във въззивното производство двама свидетели се установява, че вписаният в ТР адрес на управление на ответното дружество всъщност е жилище, собственост на Любомир Панчовски до м.февруари, а след това – на св.Иван Какъров. Установява се, че в това жилище е живяла (със св.Панчовски) св.Димитрова, която е имала сключен договор за счетоводни услуги с ответното дружество, поради което този адрес е бил посочен и като адрес на управление на дружеството (както и на още няколко фирми, обслужвани от същата свидетелка).

Свидетелката твърди, че докато е живяла на адреса, се е намирала почни непрекъснато на него, с малки изключения, когато й се е налагало да излезе по работа („в НАП, в банки и т.н.“). Твърди, че след като апартаментът е бил продаден от Панчовски на св.Какъров, тя се е разбрала с последния да получава пощата си на същата пощенска кутия, на която твърди, че е имало обозначение (табела) с името на „Бургас 2010“. Твърди, че в нито в периода преди продажбата на апартамента, нито след това, не е намирала никакви залепвани уведомления за ответното дружество на вратата, нито такива в пощенската кутия, нито някой е търсил дружеството по телефона, за който признава, че е посочен в ТР като телефон за контакти с ответника. Свидетелят Какъров също твърди, че от момента, в който се е нанесъл да живее в закупения от него апартамент (началото на м.март 2019 г.), никой не е търсил ответното дружество на този адрес, нито е намирал залепвани уведомления (с изключение на едно – от съдебен изпълнител), нито е намирал нещо в пощенската кутия. Признава, че със св.Димитрова са имали уговорка тя да ползва пощенската кутия на апартамента докато си намери нов офис. Твърди, че на пощенската му кутия няма табели или обозначения.

При така събраните доказателства, съдът намира молбата за отмяна на неприсъственото решение за неоснователна и недоказана.

На първо място съдът приема, че са налице елементите на фактическия за постановяване на неприсъствено решение - на страните са указани обстоятелствата по чл.239, ал.1, т.1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства.

Съдът приема за недоказано твърдението на молителя – ответник по иска, че не са му били надлежно връчени преписът от исковата молба и приложенията към нея, както и призовката за съдебното заседание.

Съгласно чл.12, ал.2 от ТЗ, адресът на търговеца е адресът на управление на дейността. Под "управление на дейността" не е въведено задължението дейността на дружеството, чрез евентуално ангажирани служители, да се извършва на същия адрес. Водещо е, до посочения от търговеца апартамент да има достъп и да има обозначение на фирмата, за да е видно, че използва жилището и като адрес на търговеца.

В настоящия случай, както се посочи по-горе, от показанията и да двамата разпитани във въззивното производство свидетели става ясно, че табела или друго обозначение на фирмата на ответното дружество на вратата на апартамента не е имало поставено. Нееднозначни са показанията на двамата свидетели досежно наличието или не на обозначение (табела) с името на ответното дружество, на пощенската кутия на апартамента.

При всички случаи е налице хипотезата на чл.50, ал.4 от ГПК, както е приел и първоинстанционният съд – адресът е посочен в ТР като адрес на управление на дружеството, и не е намерено лице, което да е съгласно да получи съобщението до дружеството. Нещо повече – собственикът на имота е заявил на два пъти, че такова дружество на адреса не се помещава. Ето защо правилно връчването на книжата е извършено на основание чл.50, ал.4, вр.чл.47 от ГПК, като следва да се отбележи, че са недоказани твърденията на молителя, че не е отразено извършване на залепване на уведомленията.