Определение № 120 от 15.01.2026, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Стара Загора, 15.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20265530100079 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът Е. С. с административен адрес гр.Стара

Загора, ... е предявил иск за установяване на вземането му по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 325/26.08.2025 г. по ч. гр. д. № 408/2025 г. по описа на Районен съд - Тополовград.

След като се запозна служебно с материалите по ч.гр.д. № 408/2025 г. по описа на Районен съд – Тополовград, съдържащи се в ЕИСС, съдът констатира, че не са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК

Предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. В т. 5а и 10а от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС е прието, че правото на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК съществува при наличието не само на общи, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Сред тях са и връчената на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение и събиране на посочени в съобщението от връчителя данни, че длъжникът не живее на адреса. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в сегашната й редакция от ДВ, бр. 100/2019 г., която обуславя допустимостта на този иск от наличието на тези две процесуални представки. Само при кумулативното им наличие за заявителя възниква правен интерес от такъв иск срещу длъжника, 1 поради което на общо основание исковият съд следва да прецени и тяхното наличие, без да е обвързан в тази насока от преценката на заповедния съд.

В случая заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, защото не се е явил в съда да я получи в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК след залепване на уведомление на адреса му (чл. 47, ал. 5 ГПК).

Връчителят не е намерил данни адресатът да не живее на този адрес, респ. не е посочил такива в съобщението. При липса на подадено срещу тази заповед възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същата е влязла в сила и въз основа на нея следва да се издаде исканият изпълнителен лист в заповедното производство (чл. 416 ГПК).

Изложеното налага извода, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иск за установяване на вземането по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради което предявеният установителен иск се явява недопустим. Затова, на основание чл.130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната и производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ административен адрес гр.Стара Загора, ... поради недопустимост на иска. с

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 79/2026 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението може да се обжалва от ищеца в едноседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 2