Решение № 4292 от 23.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4292 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100506281 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 13.12.2024г., постановено по гр.д. № 43402/2022г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, е уважен предявеният от Л. Б. И. срещу Н. П. Г. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като е признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик, на основание наследствено правоприемство, покупко – продажба и дарение на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 5120.5714.350.1 по КККР на село Негован, Столична община, одобрени със Заповед № РД – 18916/23.01.2012г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо сградата: няма данни, с адрес на сградата: село Негован, район Нови Искър, ул. ****, разположена в ПИ с идентификатор 5120.5714.350, със ЗП от 50 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда по доказателствен акт за собственост е жилище със ЗП 50 кв.м., състояща се от стая, кухня, хол и антре; както и на поземлен имот с идентификатор 5120.5714.350 по КККР на село Негован, Столична община, одобрени със Заповед № РД – 18-16/23.01.2021г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо ПИ: от 29.03.2021г., с адрес на 1

ПИ – село Негован, район Нови Искър, ул. ****, с площ 789 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 350, кв. 26, парцел трети, при съседи - имоти с идентификатори: 5120.5714.357, 5120.5714.351, 5120.5714.349, който поземлен имот съгласно доказателствен нотариален акт съставлява дворно място в село Негован, Столична община, район Нови Искър, с площ 750 кв.м. от кв.26 по плана на село Негован, при граници: УПИ IV – 351, УПИ VIII -356, УПИ II 349 и улица и на основание чл. 108 от ЗС ответницата Н. П. Г. е осъдена да предаде на Л. Б. И. владението върху описаните недвижими имоти – сграда с идентификатор 5120.5714.350.1 и поземлен имот с идентификатор 5120.5714.350. Със същото решение е уважен предявеният от Л. Б. И. срещу Н. П. Г. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като ответницата е осъдена да заплати сумата от 4 200 лева – обезщетение за лишаване от ползването на двата имота за периода от 01.09.2021г. до 01.08.2022г. /сумата от по 381 лева на месец общо за двата имота/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 10.08.2022г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответницата Н. П. Г., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа релевираното правоизключващо възражение, че ответницата е придобила процесния имот въз основа на изтекла в нейна полза 10 годишна придобивна давност. Излага възражения срещу активната материална легитимация на ищцата, основани на твърдения за нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗС при продажбата през 2012г. на част от поземления имот. Конкретно сочи, че няма данни съсобственикът да е предложил на другите съсобственици да купят съответната идеална част от същия. Освен това, не били ангажирани доказателства купувачът по този договор да е изплатил пълния размер на продажната цена. Навежда твърдения, че нейната майка е инвалид и физически е невъзможно да се е явила пред нотариуса и да се подпише, поради което оспорва положения подпис за продавач в нотариален акт № 29 от 2012г. По тези съображения счита, че наследодателят на ищцата не е придобил правото на собственост върху процесните имоти, респективно същата не се легимитира като собственик въз 2 основа на твърдяното законово наследствено правоприемство. Сочи, че покупко-продажбата от 2021г. също била извършена без да са спазени изискванията по чл. 33 от ЗС, поради което оспорва действителността на същата. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение в цялост, като по отношение на претенцията по чл. 59 от ЗЗД се твърди неоснователност поради обусловеността й от предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Въззиваемата Л. Б. И. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Поддържа, че релевираните възражения по чл. 33 от ЗС са недопустими, доколкото ответницата не твърди да има правото или да е наследник по закон на лице с право да иска изкупуване. Аргументира становище, че неизпълнението на купувача да заплати уговорената продажна цена поражда право за продавача да развали договора, но не обосновава извод за нищожност на сделката. Излага, че релевираното възражение за нищожност на сделката поради неподписването на договора от продавача е недоказано.

Счита за недоказано и възражението на ответницата за придобиване на процесните имоти въз основа на давностно владение. По отношение на претенцията по чл. 59 от ЗЗД поддържа становище за основателност, включително и досежно определения от съда размер на дължимото обезщетение при условията на чл. 162 от ГПК и при съобразяване на неблагоприятните последици по чл. 161 от ГПК. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение в цялост.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

В първоинстанционното производство са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните релавантни обстоятелства: че процесният поземленият имот съставлява дворно място в село Негован, район Нови Искър, Столична община, с идентификатор 3

*** по КККР на село Негован, Столична община; че в имота е построена сграда, за която на 17.05.2005г. е издадено удостоверение за търпимост, която сграда е еднофамилна, със ЗП от 55 кв.м., състояща се от стая, кухня, хол, антре, идентична с имот в КККР с идентификатор ***; че от 01.09.2021г. до предявяване на иска, ответницата Н. Г. упражнява фактическа власт върху имота; че С.К.П. е починал на 16.11.2003г., като е оставил за свои наследници по закон – преживяла съпруга В.Н.П. и К.С.П. – син; че Б.Г.И. е починал на 23.09.2018г., като е оставил за свои наследници по закон – И.К. И. – преживяла съпруга, и две деца – Д. Б. И. и ищцата Л. Б. И..

Ищцата извежда активната си материална легитимация по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС с твърдение за осъществяване на следните деривативни придобивни основания: законово наследствено правоприемство, договор за дарение и договор за покупко-продажба. По делото е представен нотариален акт за дарение от 22.02.1975г., с който К.М. е надарил сина си С.К.П. със следния недвижим имот: дворно място с площ от 780 кв.м., съставляващо парцел III-437, кв. 26, по плана на с. Негован – София, заедно със застроената върху дворното място едноетажна жилищна сграда с площ от 55 кв.м. След смъртта на С.П. на 16.11.2003г. правото на собственост върху процесните имоти е преминало въз основа на законово наследствено правоприемство в патримониума на преживялата му съпруга В.П. и сина му – К.П.. С договор за покупко-продажба от 22.02.2012г., обективиран в нотариален акт № 29, рег. № 2186, нот. дело № 28/2012г., В.П. и К.П. са продали на Б.Г.И. ½ ид. част от правото на собственост върху дворно място, находящо се с. Негован, Столична община, ул. ****, представляващо по скица УПИ III-350, кв. 26, по регулационния план на с. Негован, с площ от 750 кв.м., като е уговорено заплащането на прадажна цена от 22 000 лева. В договора е посочено, че преди подписване на нотариалния акт продавачите са получили сумата от 12 000 лева, а купувачът е поел задължение да заплати остатъкът от 10 000 лева в срок до 30.05.2012г. След смъртта на Б.И. на 23.09.2018г. собствеността върху описания имот е преминал в патримониума на неговите наследници по закон по чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН – преживяла съпруга – И. И. /при квота от 4/12 ид. части предвид прекратяването на съпружеската имуществена общност – чл. 28 от СК/, дъщеря - Л. И. /при квота от 1/12 ид. част/ и дъщеря – Д. И. /при квота от 1/12 ид. част/. Видно от представения 4 договор за покупко-продажба от 30.08.2021г., обективиран в нотариален акт № 107, том 5, рег. № 13343, дело № 818 от 2021г., В.П. и К.П. са продали на ищцата Л. Б. И. следния свой собствен недвижим имот, придобит въз основа на законово наследствено правоприемство от С.П., а именно: сграда с идентификатор ***, по КККР на село Негован, Столична община, разположена в имот с идентификатор ***, със застроена площ от 50 кв.м., заедно с ½ ид. част от мястото, в която е построена сграда, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***.

С нотариален акт за дарение от 01.09.2021г., обективиран в нотариален акт № 117, том 5, рег. № 13520, дело № 828 от 2021г., И.К. И. и Д. Б. И. са дарили на ищцата Л. Б. И. притежаваните от тях общо 5/12 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***. по КККР на село Негован, Столична община.

Ответницата е оспорила активната материална легитимация на ищцата с възражения за нищожност на деривативното придобивно основание на нейния наследодател и на сключения от нея договор за покупко-продажба, както и с доводи за ненастъпване на вещно-прехвърлителния ефект на договора за дарение от 2021г.

Настоящият съдебен състав счита, че наведеното възражение за неспазване на императивните изисквания относно предпоставките, при които съсобственик може да продаден своята част от имота на трето лице /нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗС/, е без връзка с конкретно установените по делото факти. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. В случая ответницата нито твърди, нито установява, че към 22.02.2012г. процесният поземлен имот е бил притежаван в съсобственост от посочените в договора за продажба купувачи – В.П. и К.П., както и от трето лице. Напротив, от представените доказателства се установява, че В.П. и К.П. са единствени законни наследници на С.П. – собственик на процесния поземлен имот, и след неговата смърт те са придобили въз основа на законовото наследствено правоприемство правото на собственост върху целия поземлен имот и изградената в него едноетажна 5 сграда. Следователно, не е установена основната предпоставка за приложимост на условието по чл. 33, ал. 1 от ЗС – съсобственост между лицето, което се е разпоредило възмездно със своята част от имота, и трето лице. Освен това, следва да се има предвид, че единствено съсобственикът, респективно неговите наследници по закон, имат правен интерес да оспорват придобивната сделка, но само при условие, че е предявил срещу прехвърлилия бивш съсобственик иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване /в този смисъл е решение по гр.д. № 627/2012г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/.

Интересът да оспори с иск сделката, в която не е участвал, произтича от правото му на изкупуване. Ако то не бъде заявено, отпада и правният интерес на съсобственика да я оспорва. В този смисъл са и решение № 296 от 15.07.2011г. по гр.д. № 179/2010г. по описа на ВКС, Четвърто ГО и решение № 302/28.11.2012г. по гр.д. № 1597/2011г. по описа на ВКС, Трето ГО. В случая ответницата нито твърди, нито установява да била съсобственик в процесния имот към 22.02.2012г. /датата на сключване на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 29, дело № 28/2012г./ или към 30.08.2021г.