Решение № 1 от 03.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300502425 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК във вр.с чл.439 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК-***против решение № 353/04.07.2024г.,постановено по гр.д.№ 52/24г.по описа на АРС,3-ти гр.с.,с което е признато за установено,че Н. А. С.,ЕГН-**********,***не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,ЕИК-***,със седалище ***,като погасени по давност следните вземания, обективирани в изпълнителен лист от 27.09.2010г.,издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по ч.гр.д.№ 14365/2010г. по описа на РС – Пловдив и цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а именно: 11 873,25лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.03.2007г. и договор за поръчителство от 15.03.2007г., 3018,27 лв. – лихви за периода от 15.01.2009г. до 21.09.2010г. и разноски.Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно по изложени във въззивната жалба съображения и пререшаване на спора съобразно изложеното в жалбата и събраните доказателства.Претендира се юрск.възнаграждение,прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.

Въззиваемата страна- Н. А. С.,ЕГН-********** е изложила доводи за неоснователност на жалбата в писмен отговор.Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана да обжалва решението страна,поради което се явява процесуално допустима.

1

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл.269,изр.2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата,доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба,както и не се твърди конкретно нарушение на процесуалните правила,обосноваващо служебно събиране на доказателства.

Пред АРС е предявен иск от Н. А. С. против „ЕОС Матрикс“ЕООД с правно основание чл.439 от ГПК.

Твърденията на ищеца са за издаден против него и друг длъжник изпълнителен лист в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД,която впоследствие цедирала вземанията си по него на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,а последното дружество от своя страна цедирало вземанията на ответника по делото.Срещу ищеца през м.октомври 2023г.било образувано от ответника изп.дело № 1012/23г. по описа на ЧСИ П.Н.,рег. № 911 в КЧСИ,като за същото вземане преди това било образувано друго изп.дело № 4/11г.на ЧСИ М.К.,рег. № 823.Поранното дело било прекратено с постановление на ЧСИ от 05.02.2021г.на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,като последното валидно изпълнително действие спрямо ищеца по това дело било от 17.07.2017г.Според ищеца от тази дата до датата на образуването на изп.дело № 1012/23г. са изтекли повече от пет години,поради което вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.

Доводите на ответника са,че давността не е изтекла.До 26.06.2015г. давност за вземанията не била текла по аргументи от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. по описа на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022г. по тълк. дело № 3/2020г. по описа на ВКС,ОСГТК,а след тази дата-26.06.2015г.били подавани молби с искания за предприемане на конкретни изпълнителни действия и давността била прекъсната – наложен бил запор на банкова сметка от 12.07.2017г. и запор върху трудово възнаграждение на ищеца при „АМБИ-АБ“ ООД на 17.07.2017г.След тези дати също били подавани молби с искания за прилагане на конкретни способи – молба за налагане на заповед от 16.06.2020г., молба с искане за справки, налагане на запори и насрочване на опис на движими вещи от 12.03.2021г.,молба за изпълнителни действия от октомври 2022г.Исканията за прилагане на определени изпълнителни способи сами по себе си прекъсвали давността независимо от това дали действията по реализирането им са предприети от ЧСИ или предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя.

Не е спорно между страните,че е издаден изпълнителен лист от 27.09.2010г.по ч.гр.д.

№ 14365/2010г. на ПдРС и въз основа на него са образувани две изп.дела: изп.дело № 4/11г. на ЧСИ М. К.,прекратено с постановление на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК от 05.02.21г.и изп.дело № 1012/23г.на ЧСИ П. Н.,образувано по молба на ответника като взискател от 2023г.

По делото са представени части от изп.дело № 1012/23г.,както и цялото изп.дело № 4/11г.От двете дела се установява,че с изп.лист от 27.09.2010г.,издаден на основание заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 14365/2010г.са осъдени М. Т. А. като длъжник кредитополучател и Н. А. С. като поръчител солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумите:11873,25лв.главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.03.2007г. и договор за поръчителство от същата дата,сумата от 3018,27лв.лихва,дължима за периода 15.01.09г.-21.09.10г. и лихва върху главницата,считано от 21.09.10г.до изплащане на вземането.

Въз основа на изпълнителния лист кредиторът-„Банка ДСК“ ЕАД е образувал изп.дело № 4/11г.при М.К.,като с молбата за образуване на изп.дело от 12.04.13г.е направил 2 искане за налагане на запор върху дружествени дялове и вземания на длъжника Н. А. С..На 25.04.2012г. е сключен договор за цесия,като „Банка ДСК“ ЕАД е цедирала вземанията си спрямо ищеца на „ОТП Факторинг България“ ЕООД.Впоследствие новият взискател е отправял искания за налагане на запор върху тр.възнаграждения и банкови сметки на длъжника С.,като последното валидно изп.действие по това изп.дело спрямо ищеца е от 17.07.17г.,когато запорното съобщение е получено от работодателя на ищеца „АмбиАБ“ООД.Изп.дело се е перемирало с изтичането на двегодишния срок от последното валидно изп.действие,което е констатирано с постановлението за прекратяване на изп.дело от 05.02.21г.на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Съответно вдигнати са запорите върху банковата сметка и трудовото възнаграждение на ищеца.Ответникът твърди,че и след тази дата са подавани молби с искания за прилагане на конкретни способи – молба за налагане на заповед от 16.06.2020г.,молба с искане за справки,налагане на запори и насрочване на опис на движими вещи от 12.03.2021г.,молба за изпълнителни действия от октомври 2022г.

Тук следва да се отбележи,че въззивната инстанция намира за основателни доводите на ответника,че за прекъсване на давността е достатъчно взискателят да направи искане за прилагане на определен изпълнителен способ,без значение дали ЧСИ е предприел действия по реализирането му или не.Първостепенния съд е стигнал до същия извод,за което е изложил подробни мотиви,които се споделят от настоящата инстанция.Но неправилно ответникът счита,че подаваните след 17.07.17г.молби от взискателя по изп.дело № 4/11г. с искания за прилагане на конкретни способи,прекъсват давността по отношение на ищеца.Това е така,защото тези искания на взискателя касаят другия длъжник-М. А..Както правилно е отбелязал и районния съд,макар М. Т. А. и Н. А. С. да са солидарни длъжниципървият кредитополучател,вторият-поръчител,те са обикновени другари и действията на кредитора спрямо единия от тях във връзка със спиране и прекъсване на давността не се ползват спрямо другия длъжник по арг. от чл.125,ал.1 от ЗЗД.Както молбата от 16.06.2020г.,така и останалите две молби-от 12.03.21г. и от 28.09.22г.не прекъсват давността за ищеца по делото,доколкото с тях е поискано извършването на изпълнителни действия спрямо другия солидарен длъжник М. А..Спрямо Н. С. обаче не е отправено искане за прилагане на изп.способи.Ето защо действително последното валидно изп.действие спрямо ищеца е това от 17.07.17г.

С оглед постановките на ТР № 3/28.03.22г.по тълк.д.№ 3/2020г.на ОСГТК на ВКС следва да се приеме,че погасителната давност не тече,докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,образувани до приемането на 26.06.2015г.на ТР №2/26.06.15г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС,каквото е е изп.дело № 4/11г.,т.е. новата погасителна давност е започнала да тече спрямо С. от 26.06.15г.и е била прекъсната последно с наложения запор върху тр.възнаграждение на ищеца при работодателя му „Амби-АБ“ ООД.Следващите искания на взискателя за прилагане на конкретен изп.способ по това дело обаче не се отнасят до ищеца С. и съответно не прекъсват давността по отношение на него.

Следващото прекъсващо давността спрямо С. валидно изпълнително действие е молбата на „ЕОС Матрикс“ЕООД от 30.08.2023г.за образуване на изп.дело № 1012/23г. по описа на ЧСИ П.Н.,в която се съдържа искане за прилагане на изпълнителен способ – запор на банкови сметки.Между тези две посочени искания за предприемане на изпълнителни действия- 17.07.2017г.и 30.08.2023г.е изтекъл петгодишният давностен срок за вземанията с начален момент 17.07.2017г. по аргумент от т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,ОСГТК, ВКС,до какъвто извод е стигнал и районния съд.

Поради горното обжалваното решение е правилно и законосъоразно и като такова следва да се потвърди.

Разноски:

При този изход на спора разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата 3 страна за въззивното производство.Претендираните разноски са в размер на 800лв.за адв.възнаграждение пред ПдОС съобразно представения ДПЗС и списък на разноските и следва да се присъдят в този им размер,като се остави без уважение възражението за прекомерност на същите,доколкото те са под минимума,определен с НМРАВ №1/04г.и отговарят на фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от изложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 353/04.07.2024г.,постановено по гр.д.№ 52/24г.по описа на АРС,3-ти гр.с.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК-***,*** да заплати на Н. А. С.,ЕГН********** сумата в размер на 800(осемстотин)лв.направени разноски за адв.възнаграждение във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4