Решение № 21517 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21517 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110135214 по описа за 2024 година

ЮЛ е предявило срещу К. Т. С. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че К. Т. С. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от 6364.63 лв., представляваща доставена топлинна енергия топлоснабден имот, находящ се на адрес: *************, аб. № ********* за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 775.37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., сумата от 67.04 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 12.16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 8098/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната 1 поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва наличието на облигационна връзка в ищеца. Посочва, че през процесния период ответницата е била собственик на ½ ид. ч. от имота, а не на 2/3 ид. ч. както се претендирало в исковата молба. Посочва, че през процесния период не е била във владение на имота. Моли съдът да отхвърли исковете.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развИ. след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 1376 от 19.06.2002 г., сключен между Ю Л и етажната собственост с адрес ***************, съгласно който е договорено ФДР да извърши услугата „топлинно счетоводство“.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е представено саморъчно завещание на З. И. Г. от 19.03.1996 г., съгласно което същият е завещал на К. Т. С. всички негови недвижими имоти, 2 пари и ценности, влогове, находящи се в пределите на Република България, като е представен и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 21.01.2000 г. Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 82 от 30.08.2001 г., том I, рег. № 1631, дело № 71 от 2001 г. се установява, че К. Т. С. дарява на сина си М. Л. С., 4/8 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда – апартамент № **, находящ се на адрес **************. В нотариалния акт е посочено, че дарителката К. Т. С. си запазвала безвъзмездно и безсрочно правото на ползване върху имота посочен в нотариалния акт. Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 116 от 19.12.2014 г., том I, рег. № 3324, дело № 108 от 2014 г. се установява, че К. Т. С. дарява на сина си М. Л.

С., своята собствена 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор ***************, с адрес **************, като в нотариалния акт е посочено, че върху ½ ид. ч. от имота предмет на сделката имало запазено безсрочно право на ползване в полза на К. Т. С.. По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот на възходящ № 192 от 21.12.2017 г., том I, рег. № 4027, дело № 179 от 2017 г. се установява, че М.

Л. С. дарява своята майка К. Т. С. със 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор

************************, с адрес

*****************. Представен е и нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот на възходящ № 63 от 09.12.2022 г., том II, рег. № 4633, дело № 248 от 2022 г. се установява, че М. Л. С. дарява своята майка К. Т. С. със собствената си 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****************, с адрес ***********. Представени са и решения от 13.05.2021 г. постановено по гр. д. № 33927/2020 г. по описа на СРС, 43 състав, решение от 13.06.2022 г. постановено по гр. д. № 11788/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.04.2017 г. постановено по гр. д. № 30445/2014 по описа на СРС, 51 състав, както и решение от 13.02.2017 г. по гр. д. № 15611/2012 г. по описан а СГС.

В настоящият случай се установява от представените нотариален акт за дарение на недвижим имот на възходящ № 192 от 21.12.2017 г., том I, рег. № 4027, дело № 179 от 2017 г. се установява, че К. Т. С. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. се е явявала собственик на ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, като по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 82 от 30.08.2001 г., том I, рег. № 1631, дело № 71 от 2001 г. на ответницата е учредено право на ползване за ½ ид. ч. от същия имот.

Действително по делото не са представени доказателства за погасяване на правото на ползване на ответника нещо повече съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 116 от 19.12.2014 г., том I, рег. № 3324, дело № 108 от 2014 г. изрично е посочено съществуването на учреденото вещно право по отношение на имота, но доколкото ответникът с нотариален акт № 192 от 21.12.2017 г. е придобил собствеността на ½ ид. ч. от процесния имот, като по делото не се установи, като дори не са наведени и твърдения, че придобитата идеална част е различна от частта върху, която вече е учредено право на ползване, то настоящият състав намира, че ответникът е придобил собствеността по силата на така посочения нотариален акт именно върху идеалната част, върху която е имал учредено право на ползване. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че от представения нотариален акт № 192 от 21.12.2017 г. е установено, че К. Т. С. е била собственик на ½ ид. ч. от процесния имот през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. Съгласно редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В т. 1 от 3 тълкувателно решение № 2от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153., ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. С оглед на гореизложеното собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда - етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на ОС на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Съгласно представения нотариален акт № 192 от 21.12.2017 г. се установява, че К. Т. С. е придобила собствеността върху ½ ид. ч. от процесния имот от така посочената дата. Наличието на последващи въводи на владение на К. Т. С., не обоснова извод, че същият не дължи претендираните суми от ищцовото дружество. При безспорно установеното качество на ответника на собственик на процесния имот, ирелевантен е фактът за фактическото владеене на имота. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ именно собственикът на имота, а не неговите фактически ползватели, каквито се явява трето за спора лице С.А.Г.в, има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, поради което за задължението отговоря собственика, като същият няма пречка впоследствие да претендира заплатените суми от лицето ползващо имота с оглед на вътрешните им правоотношения. Обстоятелството, че ответникът не е ползвал имота за процесния период с оглед на приложените протоколи издадено по изп. д. № ************* и № *********** по описа на ЧСИ С.Я. не променя качеството му на потребител или клиент на топлинна енергия за имота. Представената молба- декларация от 14.03.2000 г. от С.Г. също не е в състояние да промени горните изводи. На първо място така представената декларация не е в цялост, като не се установява дали същата е подписана от С.Г. или е открита служебно партида на негово име. Отделно от това дори да се приеме, че такава декларация е била подадена от това лице, то от представените по делото доказателства в т. ч. нотариални актове, както и от съдебните решения не се установява С.Г. въобще да е бил собственик на процесния имот, поради което в резултата на така подадената не може да се приеме възникването на облигационна връзка между ищеца и това лице.