Решение № 1829 от 09.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1829 гр. Пловдив, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330205027 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 5639978, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на С. С. Б., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш, от която да се провери датата на връчване на електронния фиш, поради което не може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за обжалването му. По делото е представена единствено справка от системата АИС-АНД, видно от която обжалваният електронен фиш е връчен на 19.07.2023г. и която дата страните не оспорват, поради което и съдът прие, че това е датата на връчване на фиша. Жалбата е подадена на дата 26.07.2023г. , 1 поради което и се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, с оглед на което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговото изменение по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 07.03.2021г. в 09,20 часа на в с. Ново село, на ул. Първа № 45, в посока запад-изток, при въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 77 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 37 км/ч. ЕФ е издаден срещу С. С. Б..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 80 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача, установената от АНО скорост се явява в размер на 77 км/ч.

От справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е жалбоподателят Б., което не се оспорва от него. По делото не е била подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с която да се посочи друго лице, което да е управлявало МПС-то.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, 2 при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

-нарушението да е установено с автоматизирано техническо средство от одобрен тип – в случая нарушението е установено с техническо средство TFR 1-M, представляващо мобилна (съгласно представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване) система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Съгласно Удостоверението за одобрен тип, срокът на валидност на устройството е до 24.02.2020г., която дата с оглед датата на издаване на удостоверението за одобрен тип – 24.02.2010г., отговаря на изискванията на чл. 30, ал. 1 от Закона за измерванията. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията обаче, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Отбелязване, че АТСС съответства на одобрения тип, се съдържа в Протокола за извършена проверка № 7-33-20/18.09.2020г., поради което и фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията е приложима за процесното АТСС и същото е било от одобрен тип към датата на извършване на нарушението. Ясно в електронния фиш е описано и АТСС, с което е бил извършен контролът – TFR 1 – M № 530;

- техническото средство да е вписано в регистъра на българския институт по метрология – същото е вписано под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство да е преминало през надлежна метрологична проверка – същото се установява от приложения по делото Протокол за премината последваща проверка след ремонт № 7-33-20/18.09.2020г.;

-надлежно да е съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява 3 мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Такъв е съставен, като в него изрично е посочено, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

В случая обаче не е спазено изискването при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС да бъде определено така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., като не е налице неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателя на посоченото място на нарушение.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.

На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият, видеонаблюдението е било осъществено в с. Ново село, от ул. 1-ва до ул. 45та, при посока на контролираните МПС от запад на изток. В протоколът е задраскано общото ограничение на скоростта, като според него и е имало наличен пътен знак за ограничение 40 км/ч на 100 метра разстояние от АТСС.

Видно от Протокола и от представеното статично изображение, 4 заснетият автомобил се е движил и е бил заснет в режим при приближаване на същия от АТСС.

За преценка на законосъобразността на осъщественото видеонаблюдение, съдът е изискал справка от Община Стамболийски за наличните пътни знаци на процесния участък. От писмо вх. № 84394/20.09.2023г., се установява, че на процесния пътен участък не са въведени допълнителни ограничения на скоростта на движение. При направени справки както в наличните в администрацията данни относно километрирането на републиканската пътна мрежа, така и при оглед на мястото, не се установява да е имало наличен пътен знак В26- 40 км/ч .

Нещо повече – след проверка в наличните архиви не се установява и да се съхранява информация относно това кога и от кого е бил поставен въпросният пътен знак. Доколкото Община Стамболийски се явява стопанинът на пътя и посоченото от нея опровергава посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредбата, то и не се установява по безспорен начин процесният пътен знак да е бил наличен към датата на извършване на нарушението.

С оглед на горепосоченото, в хода на процеса не се установи на мястото, където е бил осъществяван контрол, да е имало поставен знак ограничаващ скоростта, поради което и за жалбоподателя не е имало друго ограничение, освен общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От представения снимков материал, а и след служебно извършената справка от съда в приложението „гугъл мапс“ се установява такъв знак да има чак на следващото кръстовище, значително след завоя, на който е сниман автомобилът на жалбоподателя и на който завой и непосредствено след него този знак не е важал.

По изложените съображения, неправилно се явява наказването на дееца за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Посоченото обаче не може да доведе до цялостна отмяна на ЕФ, с оглед предвидените в ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да приложи закон за еднакво, същото или по-леко наказуемо нарушение, но при същите фактически положения. Обратното би знач ело нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в 5 наказателното постановление/електронния фиш законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН.

Точно такъв е процесният случай, тъй като приетите за установени в ЕФ факти сочат на извършено от жалбоподателя по-леко наказуемо нарушение, което се санкционира по чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП , доколкото при движение със 77 км/ч в населено място, жалбоподателят се е движил с превишение от 27 км/час над общото ограничение за скорост от 50 км/ч.

В случая съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че автомобилът му се е движил извън населено място. Видно от статичното изображение е, че има поставен надпис „Ново село“ на арка с керемиден покрив, която процесният автомобил вече е преминал, но и която се явява ирелевантна за правото, доколкото ограничението за скоростта при навлизане в населено място зависи единствено от поставен знак Д11 „Начало на населено място“ (аргумент от § 6, т. 49 от ЗДвП и чл. 54, ал. 5 от ППЗДвП). В случая такъв знак Д11 „Начало на населено място“ към датата на нарушението е ноторно известно, че има поставен п р е д и мястото на извършване на нарушението (преди завоя и преди арката с надпис „Ново село“), което се установи и след служебна справка в приложението „гугъл мапс“ и който факт жалбоподателят и процесуалният му представител не оспорват в хода на съдебното производство. Видно е както от представените от жалбоподателя снимки, така и от представената схема на участъка от Община Стамболийски (л. 12 от съдебното производство) и че около мястото на извършване на нарушението има и сгради. При така посоченото, задължението за водача на лекия автомобил е било след преминаването на табелата Д11 да се движи със скорост, не по-висока от 50 км/ч, което задължение не е било изпълнено, поради което и е налице административно нарушение за неспазване на общото ограничение за скорост.

Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9452235f-3b30-47ca-81f8-b30f66f3cce8