Определение № 58 от 24.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Варна, 23.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000016 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 - ро ГПК, образувано по частна жалба вх. № 27768/14.11.2023г. на Л. Л. К., подадена чрез процесуалния й представител адв. А. Г. от ВАК, срещу определение № 4237/08.11.2023г., постановено по в.ч.т.д. № 1857/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е върната подадена от жалбоподателката частна жалба вх. № 261736/05.04.2023г. срещу разпореждане № 21433/28.05.2010 г. по ч.гр.д. № 7836/2010г. по описа на Районен съд– Варна, 21-ви състав, за допускане незабавно изпълнение на издадена по същото дело Заповед № 4645/28.05.2010 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК и производството по делото е прекратено.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на определението по съображения, че в случая не е налице връчване на заповедта за изпълнение в смисъла, вложен от законодателя, тъй като получаването на преписи от цялото изпълнително дело № 522/2014г., образувано въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, не представлява надлежно връчване на заповедта за незабавно изпълнение. Твърди се също, че атакуваният съдебен акт противоречи на вече приетото от районния съд, при администриране на частната жалба, че последната е подадена в срок. Иска се отмяна на 1 преграждащото определение и връщане делото на окръжния съд с указания за произнасяне по частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Същата е редовна и надлежно администрирана от окръжния съд и подлежи на разглеждане по същество.

Насрещната страна „Юробанк България“ АД не се е възползвала от възможността за подаване на отговор по жалбата и не изразява становище.

Съставът на въззивния съд, като обсъди съображенията и доводите на жалбоподателката във връзка с изложените оплаквания и провери дА.те по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

На 05.04.2023г. във ВРС са подадени от Л. Л. К., чрез процесуалния й представител адв. А. Г. от ВАК, частната жалба вх. № 261736/05.04.2023г., възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед за изпълнение и молба по чл. 420 ГПК за спиране на принудително изпълнение. С частна жалба вх. № 261736/05.04.2023г. се обжалва разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед № 4645/28.05.2010г. за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена в полза на „Юробанк България“ АД срещу Л. Л. К., по ч.гр.д.

№ 7836/2010 г. по описа на Варненски районен съд, 21-ви състав.

При постъпване на посочените сезиращи документи във Варненски районен съд, се установява, че ч.гр.д. № 7836/2010г. по описа на същия съд е унищожено на 18.01.2019г., поради изтичане на срока за съхранение, предвиден в Правилника за администрация в съдилищата, за което е съставен протокол за унищожаване № 396/14.01.2019г. Това е наложило изпълнение на процедурата по чл. 80, ал. 5 от ПАС за възстановяване на делото, като е образувано ч.гр.д. № 4452/2023г. Преценката на спазването на едномесечния срок по чл. 419 ГПК за подаване на частна жалба вх. № 261736/05.04.2023г. е направено от администриращия жалбата районен съдия въз основа на преписи от отделни документи от изп. дело № 20148510400522/2014г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, Район на действие– СГС.

След образуване на въззивното производство, съдебният състав, който е 2 следвало да изпълни задължението си за самостоятелна проверка за допустимост на частната жалба- чл. 267, ал.1, изр. първо във вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, без да е обвързан от извода на администриращия жалбата районен съдия, е изискал за послужване копия по цялото изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по процесната заповед за изпълнение, първоначално заведено като изпълнително дело № 872/2010 г. по описа на ЧСИ Р.М., а впоследствие- прехвърлено на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие СГС.

Въз основа на пълната преписка по изпълнителното дело е констатирано, че изпратените до длъжника Л. Л. К. призовки за доброволно изпълнение, към които е приложена заповедта за изпълнение, са върнати в цялост, но на адв. Р.Й. в качеството й на изрично упълномощен процесуален представител на длъжника са връчени, по нейна молба, преписи от цялото изпълнително дело, придружен с писмо с изрично посочване на страните по него, както и дА., че то е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение. Въз основа на тези констатации е направен извод, че процесната заповед за незабавно изпълнение е връчена на 13.12.2022г., когато са получени всички документи от изпълнителното дело, а от този момент е започнал да тече срокът по чл.

419, ал. 1 ГПК, който е пропуснат от длъжника.

Определението е правилно.

За реда за връчване на заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК се прилагат общите правила на процесуалния закон за връчване на книжа и съобщения.

В случая, получаването на преписи от всички документи по изпълнително дело 20148510400522/2014г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, Район на действие– СГС, е поискано с молба от 28.11.2022 г., подадена в кантората на съдебния изпълнител от адв. Р.Й.- с надлежно учреден мандат за процесуално представителство съгласно предоставено от длъжника Л. Л. К. пълномощно. Адвокатът е бил упълномощен от длъжника не само да получи преписи от документи, но и за "извършване на всички необходими действия по изпълнителното дело". Копие от изпълнителното дело, включващо и Заповед № 4645/28.05.2010г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена в полза на „Юробанк България“ АД срещу Л. Л. К., 3 по ч.гр.д. № 7836/2010 г. по описа на Варненски районен съд, 21-ви състав, е изпратено от ЧСИ на адреса, посочен от упълномощения адвокат, чрез куриерска фирма „Спиди ” АД, с препоръчана пратка с обратна разписка.

Получаването на документите на посочен в молбата адрес, от процесуалния представител на длъжника в изпълнителното производство, на дата 13.12.2022г., е удостоверено с обратна разписка.

От посоченото следва, че приложимите разпоредби от Част Първа, Гл.

VI от ГПК за удостоверяване на връчване по пощата, чрез пълномощник, са спазени. Документите са получени от надлежно упълномощен процесуален представител на длъжника по см. на чл. 39 ГПК, на посочен от адвоката адрес, изпратени са за връчване по реда по чл. 42, ал. 1 изр. 1, предл второ ГПК, чрез лицензиран оператор за предоставяне на пощенски услуги по ЗПУ , с препоръчана пратка с обратна разписка, а връчването е удостоверено по правилото на чл. 44, ал. 2, изр. последно ГПК- с подписване на обратната разписка от получателя адв. Р. Й. и връчителя по чл. 42, ал. 1 ГПК- служител на лицензирана фирма, на която законът изрично признава правото за връчване на съдебни книжа по ГПК.

При посочения начин на получаване на документите от изпълнителното дело, извод за липсващо фактическо връчване на заповедта за изпълнение, по отношение на която се установява без съмнение, че е приобщена към изпълнителното дело, (видно от изисканата преписка), е нелогично да се извлече само от обстоятелството, че документът не е връчен самостоятелно, а заедно с преписи от всички документи по изпълнителното дело.

След като по безспорен начин е установено, че е осъществено формалното връчване на заповедта за изпълнение на адресат– пълномощник на длъжника по заповедта за изпълнение, и не се установяват от прегледа на документите по делото от външна страна нарушения на приложими разпоредби за връчване на съдебни книжа по ГПК, то срокът по чл. 419 ГПК е започнал да тече от датата, удостоверена в обратната разписка- 13.12.2022г. и е изтекъл на 13.01.2023г. Следователно, частната жалба вх. № 261736/05.04.2023г., която е подадена след изчитане на преклузивния едномесечен срок по чл. 419 ГПК, е процесуално недопустима и подлежи на връщане, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, а образуваното по нея частно въззивно производство следва да бъде 4 прекратено.

Така мотивиран, ВнАпС, ТО, IIІ- ти състав, намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди с оглед съвпадението на правните изводи на двете съдебни инстанции за недопустимост на производството, образувано по просрочената частна жалба, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4237/08.11.2023г., постановено по в.ч.т.д. № 1857/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5