Решение № 1628 от 23.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1628 гр. Пазарджик, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220102975 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от Е. А. Т., ЕГН- ******** от гр. П., ул.

„А.С.“№ ***, ет.*, ап.**, обл. П*к, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК- 200599406, със седалище и адрес на управление – гр. София, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н..

Съгласно изложеното в подадената искова молба, на 26.06.2024 г. между Е. А. Т., с ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 200599406 е сключен договор за потребителски кредит № 1361595 (ДПК).

По силата на този договор “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД предоставил в заем на Е. А. Т. сума в размер на 5000.00 лв., които тя следвало да върне на 18 месечни вноски всяка в размер на 375.00 лв., при лихвен процент записан в договора от 23.33 %, годишен процент на разходите от 49.66 %. и обща сума за погасяване в размер на 6 750.00 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за потребителски кредит № 1361595 „Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството на 1 предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.“ Клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит № 1361595 не е индивидуално уговорена, тъй като договора за потребителски кредит е предоставен директно в този вариант за сключване. Сочи се, че впоследствие в същия момент, в който Е. А. Т. сключва договор за потребителски кредит № 1361595 с “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е предоставен на нея за сключване договор за гаранция (поръчителство) с Multitude Bank p.l.c, като е обяснено, че договора за гаранция е задължителен за да се отпусне заемната сума по договора за потребителски кредит в размер на 5000.00 лв.

С договора за предоставяне на гаранция съгласно чл. 1.5 от него „Договор, сключен между Гаранта и Клиента, по силата на който Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за Потребителски кредит, включително и от Общите условия, които са неразделна част от този Договор (наричан по- долу “Договора”). Съгласно чл. 1.6 от договора за гаранция е предвидена Такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер от 5300.00 лв., дължима от Клиента за предоставената гаранция. Таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер от 5300.00 лв. е разсрочена също на 18 месечни вноски с дата на първо плащане: 26.07.2024 г. и краен срок за издължаване на таксата – 18.12.2025 г., по подобие на месечните вноски по договора за потребителски кредит. Твърди се, че таксата за 2 предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер от 5300.00 лв. е включена също в електронната платформа на “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, където излизало, че по договора за потребителски кредит № 1361595 Е. А. Т. дължи общо сумата в размер от 12 050.00 лв., от които 6 750.00 лв. по договора за потребителски кредит и 5 300.00 лв. по договора за гаранция.

Чрез няколко парични плащания в електронната платформа на “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, където Е. А. Т. е имала възможност да плаща парични суми тя е започнала да погасява задълженията си по договора за потребителски кредит. По сключения договор за гаранция с Multitude Bank p.l.c. Е. А. Т. е изплатила на “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД парична сума в общ размер на 5 062.20 лв., от които тя е установила, че с по-голяма част от тях е погасено задължението и по договора за предоставяне на гаранция. От съдържанието на клаузите на договора за потребителски кредит № 1361595 и договор за гаранция и двата от 26.06.2024 г. се налага извода, че е налице значително неравновесие на правата на потребителя и търговците. Макар отношенията между “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, Multitude Bank p.l.c и Е. А. Т. да са регламентирани от отделни договори, счита се, че налага изводът, че се касае за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор очевидно се цели заобикаляне на закона и по-точно на забраната за уговаряне допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Клаузите по договорите следва да се тълкуват в посока, че ангажиментът към гаранта (поръчителя) е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Възнаграждението за гаранта (поръчителя) обаче не е включено в предвидения по договора за потребителски кредит ГПР, а ако бъде изчислена стойността й с този разход ще надвиши многократно максималния допустим размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Впоследствие чрез 3 плащанията на Е. А. Т. към “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД се установява, че плащането на тази такса е приоритетно, дори преди основното задължение по кредитното правоотношение, от което недвусмислено се налага извод, че неговата пряка и непосредствена цел е да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация, което като последица води до неоснователно обогатяване за кредитора. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК е въведен максимален размер на ГПР, който не може да бъде по-висок от 5-кратния размер на законната лихва по просрочените задължения в левове и валута, а според ал. 5 клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни.

Възнаграждението за гаранта (поръчителя) в размер на 5300.00 лв. представлява допълнително възнаграждение за кредитора и е следвало да бъде калкулирано в ГЛП и ГПР, а не включването му заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и прави договора за потребителски кредит недействителен на основание чл.

21 от ЗПК. В договор за потребителски кредит № 1361595 не е посочен точен размер на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително 4 разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В договора за потребителски кредит, който е сключила Е. А. Т. с “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е посочен размер на ГПР от 49.66 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които тя ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включено дължимото възнаграждението за гаранта (поръчителя) в размер на 5300.00 лв. Това противоречи с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.

22 от ЗПК. Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва Е. А. Т. да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора за потребителски кредит трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя Е. А. Т. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяванетопо кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като не спазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по[1]нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП.

5

Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Поради което договор за потребителски кредит № 1361595 не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен. Съгласно Решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело С-714/ 23 (т. 93 от мотивите) разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“. Също според Решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело С-714/ 23 (т. 45 и т. 46 от мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие са предвидени разходи, които са задължително условия за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя. Т. е. дължимото възнаграждението за гаранта (поръчителя) в размер на 5300.00 лв. е следвало да бъде калкулирано в ГПР по договора за потребителски кредит. Това задължение не е включено в ГПР, което води до заобикаляне и противоречие със закона на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на договора за потребителски кредит № 1361595, сключен на 26.06.2024 г. между Е. А. Т., с ЕГН: ********** и “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е в размер на 5000.00 лв. и всичко заплатено над посочената сума се явява платено от Е. А. Т. на “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД при начална липса на основание. Е. А. Т. е заплатилa парична сума в общ размер от 5 062.20 лв. на “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД чрез парични плащания посредством възможност за електронно 6 разплащане в електронната платформа на “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД и чрез банкови преводи и парични преводи чрез Изипей АД до “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Поради което ако се установи, че договор за потребителски кредит № 1361595 е недействителен, “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД следва да върне 62.20 лв. на Е. А. Т., които тя е платила в повече. Налице е фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание. Е. А. Т. е платила сума в размер на 62.20 лв. в повече по договора за потребителски кредит.