Разпореждане № 474 от 27.03.2024, Апелативен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 474 гр. Варна, 27.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Съдия:

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000364 по описа за 2023 година и съобрази електронни изявления, постъпили с вх.№ 2171/25.03.2024г., вх.

№2224/27.03.2024г. и вх.№ 2255/27.03.2024г в изпълнение на указания, дадени с разпореждане № 407/14.03.2024г, намира следното:

С обявено на страните решение № 68/06.03.2024 е приключило въззивно производство по претенция, предявена от „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ“ ЕАД и „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, действали съвместно като съдружници в ДЗЗД „ЕНЕРДЖИ

ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР“ срещу

„ГРАДСКИ

ТРАНСПОРТ“ЕАД, като след отмяна на частично прихващане е била присъдена горница над потвърдена частично осъдителна част от обжалвано първоинстанционно решение. С разпореждане № 433/20.03.24г. въззивният съд е разрешил издаване на изпълнителен лист за дължими в полза на единият съдружник „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД половини от присъдените общо суми.

Постъпили са и други две молби за издаване на изпълнителен лист за останалата част от сумите, присъдени с този въззивен съдебен акт, като наред с въззиваемия-ищец „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ“ АД, самостоятелно искане като негов процесуален субституент заявило и трето лице „БГ ИНВЕСТ КЕПИТЪЛ“ЕООД.

В изпълнение на правомощията си по чл. 404 ал.1 пр.2 ГПК да разглежда въпросите за изпълняемост на невлезли в сила нови въззивни осъждания и приравнени на тях потвърдени осъждания, въззивният съд е предприел служебно проверка за легитимацията на всеки от молителите.

Първоначално регистрираната с вх. № 1652/06.03.2024г молба на „БГ ИНВЕСТ КЕПИТЪЛ“ЕООД, чрез пълномощника адв. К., е уточнена с електронно изявление вх.№ 2171/25.03.2024г. и потвърдена с молба вх.№ 2255/27.03.2024г. като искане на заложен кредитор за снабдяването му с изпълнителен лист за заложено парично вземане, което му е било възложено по право за събиране в полза на залогодателя след пристъпването към изпълнение по особен залог върху процесното вземане, вписано по партидата на залогодателя „ЕНЕРЖДИ ЕФЕКТ“ЕАД. Този молител е представил заявления за вписване на договор за особен залог регистриран в ЦРОЗ с № 1

2019072201318 и регистрирана промяна, от които е видно, че залогодателя „ЕНЕРЖДИ ЕФЕКТ“ЕАД е учредил залог върху част от дълг, ненадхвърляща 1 513 694.76лв. от припадаща се на този съдружник част от 1 860 882.22лв. от фактурирано в размер на 3 721 764.44лв. с фактура №16/22.07.2016г. възнаграждение на изпълнителя по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., като първоначалния кредитор „Дизайн и строителство“ЕООД е цедирал правата си на молителя „БГ ИНВЕСТ КЕПИТЪЛ“ЕООД, който е признал и намаляване на обема на обезпечения дълг до 1 113 694.76лв. При служебна справка в ЕПЗЕУ – ЦРОЗ се установява, че новорегистрираният заложен кредитор е вписал пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество по този регистриран залог на 20.12.2023г. Въззивният съд е присъдил сборен остатък от две фактури, като само част от 1415732,36лв. от потвърдените и новоприсъдените 118 858,79лв. или само 1 534 591.15лв. могат да се отнесат към заложения дълг, респективно признатите права на залогодателя съвпадат само с 767 295.75лв.

(половината от сбора на присъдени и потвърдени суми по фактура №16/22.07.2016г.). До този размер на правата на залогодателя молителят може да се легитимира с твърденията си за възникнало в негова полза процесуално право като субституент на залогодателя да събира присъден дълг като заложено имущество по чл. 44а ал.2 ЗОЗ.

Макар и допустима, молбата за издаване на изпълнителен лист на субституента е неоснователна. За разлика от правото на иск, което овлаственият от специалния закон заложен кредитор упражнява лично в хипотеза на процесуално застъпничество, съвместно със залогодател-титуляр на спорно материалното право (Решение № 50175 от 21.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1837/2021г., I т. о.), правото за снабдяване с титул за принудително изпълнение не може да се реализира пряко от субституент. Правилата на изпълнителния процес изключват лично легитимиране на субституента, тъй като листът следва да отразява материалното право на взискателя, така както е установено в изпълняемото съдебно решение. Затова, в качеството си на пристъпил към изпълнение заложен кредитор, молителят би могъл да поиска само снабдяване на залогодателя с изпълнителен лист, ако той с бездействието си осуетява извънсъдебното удовлетворяване на заложния кредитор. Собствено право да получи изпълнителен лист, издаден в полза на залогодателя срещу заложния длъжник кредиторът няма, тъй като законът предвижда друг ред за реализиране на правата му върху принудително събиран дълг, даден за обезпечение по особен залог. Правилото на чл. 10 ал. 2 от ЗОЗ гарантира лично право на принудително изпълнение на заложния кредитор, което се упражнява без изпълнителен лист и въз основа само на извлечението от ЦРОЗ той може да стори това по реда на ГПК като поиска образуване на изпълнително производство за събирането на заложеното вземане (Решение № 269 от 19.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2996/2018 г., IV г. о., ГК). Само при наличие на различни изпълнителни титули, обявени пред съответен орган на принудително изпълнение от заложния длъжник (ако е бил уведомен по реда на чл. 34 т.2 ЗОЗ) ще може да се разреши конкуренцията между изпълнителния лист, ползващ залогодателя и извънсъдебното изпълнително основание на заложния кредитор, след като се съобрази очакван резултат от вече очертан по реда на чл. 36 ал.1 ЗОЗ спор между 2 залогодателя и новия заложен кредитор относно изискуемостта на обезпеченото вземане като условие за реализиране на заложното право(воден по т.д. 83/2024г на ВОС), респективно се зачете обезпечителна мярка, забраняваща на молителя „БГ ИНВЕСТ КЕПИТЪЛ“ЕООД да продължава извънсъдебното удовлетворяване от заложеното имущество (допусната с обезпечителна заповед от 18.01.2024г. по ЧГД 468/2024 г. по описа на СГС,ГО I-3 състав). Такъв спор не може да няма преюдициален характер за правата на субституента (Определение № 50451 от 25.10.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1832/2022 г., II т. о., ТК), но в настоящото производство, ограничено до формална проверка от външна страна на изпълняемостта на съдебен акт тези въпроси не могат да бъдат решавани. Затова не следва да се разглеждат и всички възражения на залогодателя, описани в становище вх.№ 1748/08.03.2024г и 2224/27.03.24, оспорени от молителя с финалното му изявление.

Затова молбата на действащия като процесуален субституент заложен кредитор „БГ ИНВЕСТ КЕПИТЪЛ“ЕООД, за издаване на изпълнителен лист в негова полза за присъдена на ищеца залогодател „ЕНЕРЖДИ ЕФЕКТ“ЕАД част от 767 295.75лв. със съответни лихви (половината от сбора на присъдени и потвърдени суми по фактура №16/22.07.2016г.) ненадхвърляща заложени по договор за особен залог сума не следва да се уважава.

Втората молба, първоначално предявена с вх.№ 1729/08.03.2024г. и допълнително мотивирана със становища вх.№ 1748/08.03.2024г и 2224/27.03.24 срещу искането на другия претендент, е подадена чрез адв. П. от въззиваем „ЕНЕРЖДИ ЕФЕКТ“АД , чието изпълняемо материално право е било предмет на делото (като половината от спорното лихвоносно вземане, припадаща се на участника в гражданското дружество - изпълнител по договора за изработка). Пълномощникът на молителя е снабден с права да получава ценности (л. 109), обявената промяна в наименованието на молителя е настъпила след приключване на съдебно дирене в настоящата инстанция.

Искането е допустимо.

Въпреки установените служебно данни за претенция на заложен кредитор, пристъпил към изпълнение върху заложено вземане (частично съвпадащо с изпълняемите суми по невлязло в сила ново въззивно осъждане и приравнено на него потвърдено осъждане за сборни лихвоносни главници), съдът не намира пречка за легитимация на носителя на материалното право с титул за принудително изпълнение. От една страна, само по себе си оповестеното в регистъра пристъпване към изпълнение лишава залогодателя от разпоредителна власт, но не и от процесуални права да защитава легитимацията си по свой изпълнителен титул (Решение № 50175 от 21.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1837/2021 г., I т. о.). От друга страна, според уговорка със заложния кредитор, изрично вписана в договора за спогодба от 10.07.2019г.(приложен към становище № 2224/27.03.2024г.) именно залогодателят има задължение да предяви иска за заложеното вземане срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ЕАД и да удовлетвори заложния кредитор от сумите, които получи по своята банкова сметка. Тази уговорка в сделката, породила обезпеченото вземане (противопоставима и на цесионера като основание на придобития обезпечен дълг, обявено в заявлението за първоначално вписване на залога и в договора за цесия, представени от 3 другия молител) налага искането на титуляра на правата за снабдяване и с изпълнителния лист да се третира като добросъвестно съдействие на заложния кредитор, което не изключва удовлетворяването му по договорения между страните ред без съдебна принуда.

По изложените по-горе съображения за спецификата на настоящото производство съдът не обсъжда допълнително посочените от този молител доводи срещу легитимация на заложния кредитор като цесионер и претенции на други лица върху обезпеченото със залога вземане на първоначалния кредитор. Изисканата служебно от съда справка относно проведено обезпечително производство се оказва ненужна.

Формалната легитимация на ищеца като носител на установени от въззивния съд парични вземания изисква допълнително да се прецизират правата на молителя, ограничени до половината от сумите, присъдени общо, но в равни квоти на двамата въззиваеми, както за потвърденото присъждане на части от главница и лихви, така и за присъдена от въззивния съд горница.

Съдът намира за необходимо да изиска от молителя „ЕНЕРЖДИ ЕФЕКТ“АД, допълнително само заплащане на таксата, която не е внесена авансово, поради което и на основание чл.406, във вр. с чл.404, т.1 ГПК РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по първоначално регистрираната с вх. № 1652/06.03.2024г и уточнена с вх.№ 2171/25.03.2024г. и вх.№ 2255/27.03.2024г молба на „БГ ИНВЕСТ КЕПИТЪЛ“ЕООД, в качеството му на заложен кредитор, вписал пристъпване към изпълнение по особен залог регистриран в ЦРОЗ с № 2019072201318 за снабдяването му с изпълнителен лист за заложено парично вземане за присъдено с въззивно решение № 68/06.03.2024 в полза на залогодателя „ЕНЕРЖДИ ЕФЕКТ“ЕАД срещу заложен длъжник „Градски транспорт“ ЕАД вземане, съответно на част от 767 295.75лв. със съответни лихви (половината от сбора на присъдени и потвърдени суми по фактура №16/22.07.2016г. за възнаграждение на изпълнителя по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г.) ненадхвърляща заложен размер от 1 113 694.76лв.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, съобразно правилата, установени в чл.407, ал.1 ГПК вр. чл. 274 ал.1 т.2 ГПК, с частна жалба в двуседмичен срок, който тече за молителя „БГ ИНВЕСТ КЕПИТЪЛ“ЕООД от датата на връчване на препис от настоящото разпореждане на адв. К. като електронен документ чрез ЕПЕП.

ДА СЕ ИЗДАДЕ, при условие на представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на дължимата от 5 лв по сметка на Апелативен съд – Варна, изпълнителен лист в полза на молителя „Енерджи ефект“ АД с ЕИК 175052275 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христо Ботев“ 57, като съдружник в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ с БУЛСТАТ 176931269 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христо Ботев“ 57 за дължимите от „Градски транспорт“ ЕАД, 4

ЕИК: 103003668, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Тролейна“48, суми по подлежащи на принудително изпълнение въззивни потвърдителен и нов осъдителен диспозитиви(по решение № 68/06.03.2024), както следва :

892 060.27 лв.(осемстотин деветдесет и две хиляди и шестдесет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща половината от общо 1 784 120,55лв., представляващи дължимия остатък от главница за общо възнаграждение на изпълнителя, включващо: А) част от 1415732.36 лева с ДДС от стойността на фактура №16/22.07.2016г. и Б) част от 368388.19 лева от стойността на фактура №20/01.10.2016г., ведно със законната лихва върху този сборен остатък, считано само от 21.12.2019г. до окончателното му изплащане;