Решение № 66 от 11.07.2024, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 11/2023
- Вид
- Решение № 66
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 18.07.2026
- Състав
- Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 66 гр. Враца, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря Веселка Кр. Н.а като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Търговско дело № 20231400900011 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове: с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ срещу Г.
ФОНД - гр. София и с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС"" АД. Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумите.
Постъпила е искова молба от Г. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Г. ФОНД - гр. София, със седалище и адрес на управление: *** и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС"" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. И. Д. и Р. С. Б..
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2018 г., около 09,35 ч., Й. П. управлявала лек автомобил „Киа Сийд", с peг. № А *** МС, по главен път I-4, с посока на движение от гр.
Варна към гр. София. По същото време, по този път, но в противоположната посока, се придвижвала колона от превозни средства, като първи в колоната бил товарен автомобил „Ман 26414 ФНЛЦ" с peг. № РВ *** ВХ, следван от автобус на „Глобал Биомет" ЕООД. По назад в колоната се придвижвал и лек автомобил „Порше Панамера", с peг. № СА *** ХМ. В района на км. 39 + 200 от път I-4, в землището на с. Голец, платното за движение се състояло от по една пътна лента за движение във всяка посока, като те били отделени с т. нар. двойна смесена линия „М5" - откъм лентата, по която се придвижвала колоната от превозни средства била начертана единична непрекъсната линия, а откъм лентата по която се придвижвал лекият автомобил „Киа Сийд" била начертана единична прекъсната линия.
1
Въпреки, че тази маркировка сигнализирала забрана за извършване на изпреварване от страна на водачите на превозните средства, движещи се в посока към гр. Варна, водачът на лекия автомобил „Порше Панамера" предприел точно такава маневра в посочения участък от пътя, с цел да изпревари автобуса на „Глобал Биомет" ЕООД. При навлизането си в лентата за насрещно движение, обаче, въпросният водач не отчел опасно късата дистанция до движещия се правомерно в противоположна посока лек автомобил „Киа Сийд".
Забелязвайки навлязлото в нейната лента за движение и приближаващо я МПС „Порше Панамера", за да избегне сблъсък с него, Й. П. задействала спирачките на управлявания от нея автомобил „Киа Сийд". Поради задействането на спирачната система, лекият автомобил „Киа Сийд" изгубил напречна устойчивост, което пък предизвикало неконтролируемо отклонение на автомобила в лява посока. При това отклонение, управляваното от Й. П.
МПС навлязло в насрещната пътна лента и последвал кос сблъсък между предните леви части на движещия се в тази лента товарен автомобил „Ман 26414 ФНЛЦ" и лекия автомобил „Киа Сийд". Вследствие на ПТП-то, товарният автомобил „МАН" се установил върху пътния банкет от дясната му страна, като се обърнал на лявата си страна. Лекият автомобил „Киа" пък се завъртял в обратна на направлението си посока и застанал с предната си част в посоката на пътя, водеща към гр. Варна. Автомобилът „Порше Панамера", с който било извършвано непозволеното изпреварване, не спрял на мястото на произшествието и продължил своето движение в посока към гр. Варна. При катастрофата били причинени множество телесни увреждания на Й. П. и тя била откарана за лечение с линейка към гр. Ловеч. По пътя към болничното заведение, обаче, П. загинала вследствие на получените травматични увреждания. Междувременно, пристигналите на мястото на произшествието полицейски органи съставили приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5 от 23.01.18 г., в който била отразена и смъртта на П.. По случая също така било образувано и досъдебно производство от Окръжна прокуратура Ловеч. Към момента на настъпване на горепосоченото ПТП, отговорността за вреди, свързани с притежаването и използването на лекият автомобил „Порше Панамера" с peг. № СА *** ХМ, била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, въз основа на издадена от Дружеството застрахователна полица със срок на действие от 16.01.2018 г. до 16.01.2019 г.. С оглед на това, на 20.10.2022 г. била предявена от името на Г. М. писмена претенция към Дружеството за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на смъртта на нейната дъщеря Й. П.. Същевременно, предвид факта, на липса на влязъл в сила заключителен акт на прокуратурата и на съда, чрез които да бъдат потвърдени идентифициращите белези (марка, модел, номер на рама и peг. номер) на автомобила „Порше Панамера", на същата дата (20.10.2022 г.) била предявена, от името на Г. М., писмена претенция с аналогично искане и към Фонда, в качеството му на лице, отговарящо за вреди, причинени вследствие от управлението на неидентифицирани превозни средства.
След изтичането на предвидения в чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, нито Дружеството, нито Фондът заплатили каквото и да било обезщетение в полза на ищцата. На водача на автомобила „Порше Панамера" било забранено да навлиза в насрещната пътна лента на 2 посоченото място, поради което същият нарушил чл. 63, ал. 2, т. 5 от Правилника за прилагане на закона за движението по пътищата. Нарушил и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, конкретно, задължението, при изпреварване, чрез навлизане в насрещната пътна лента, да не създава опасност или пречки за движещите се по нея превозни средства. Нарушил и разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, конкретно задължението, по време на изпреварване на друг автомобил, да се убеди, че ще може, движейки се с безопасна скорост, да завърши изпреварването за кратко време. Фактът, че Й. П. била принудена да задейства спирачките на автомобила си, за да избегне сблъсък, означавал, че лицето управлявало автомобил „Порше Панамера" е предприело изпреварване при недостатъчна за безопасното извършване на подобна маневра видимост. Следователно, в такава хипотеза поведението на последния водач би се намирало в разрез с разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 43, т. 1 от ЗДвП. Всяко едно от посочените по - горе нарушения на правилата за движение по пътищата, както самостоятелно, така и в своята съвкупност, се намирало в пряка причинно следствена връзка с реализираното на 23.01.2018 г. ПТП и причинената при него смърт на Й.
П.. Следователно, налице били всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Фондът изплащал обезщетения за неимуществени вреди вследствие на смърт, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, тъй като съществувала вероятност да остане недоказано, че автомобилът, с който е било причинено ПТП-то от 23.01.2018 г. е „Порше Панамера", с peг. № СА *** ХМ, и вместо това да се приеме, че ПТП-то е настъпило по вина на водач на неидентифицирано превозно средство, ищцата иска като главен и първи по ред да бъде разгледан предявения срещу Фонда иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. В случай, че иска срещу Фонда бъде отхвърлен, претендира съдът да разгледа и уважи евентуалния иск срещу Дружеството с правно основание 432, ал. 1 КЗ. Към датата на застрахователното събитие (23.01.2018 г.) отговорността за вреди, свързани с притежаването и използването на лекия автомобил „Порше Панамера" с peг. № СА *** ХМ, била застрахована от Дружеството, въз основа на сключена с последното задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият бил отговорен, имало право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Ето защо, в случай, че ПТП-то било реализирано в резултат от допуснатите от водача на застрахования автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата описани по - горе), в рамките на предявения евентуален иск било налице основание за ангажиране на отговорността на Дружеството за заплащане на обезщетение за претърпените от Г. М. неимуществени вреди, вследствие на причинената при ПТП-то смърт на нейната дъщеря Й. П.. Справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от Г. Г. М. бил в размер на 30 000 лв.. Г. М. претърпяла и продължавала да търпи силни душевни болки и страдания в резултат от внезапната и нелепа смърт на своята дъщеря Й. П.. Ищцата посрещнала изключително тежко новината за смъртта на дъщеря си. Загубата на дете, независимо от неговата възраст, била най-голямата и тежка психическа травма, която един родител можел да понесе. Тя била несравнима с каквото и да е друго нещастие и болката от нея оставала за цял живот. Между ищцата и 3 починалата съществувала изключително силна емоционална връзка, присъща на отношенията между майка и дъщеря. Двете регулярно си помагали и се подкрепяли една друга както в морален, така и в материален план. След смъртта на Й. П., Г. М. се затворила в себе си и вече не била същият човек, каквато била преди. Понастоящем след като изминали близо 5 години от произшествието, ищцата все още не преживяла смъртта на своята дъщеря и продължавала да скърби за нея. Занапред щяла да продължи да изпитва душевни мъки и страдания поради нелепата и трагична загуба на Й. П.. Тя щяла да бъде лишена от обичта, моралната и материалната подкрепа, които получавала от своята дъщеря. Предвид гореизложеното, моли за постановяване на решение, с което: на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, да бъде осъден Г. Ф. - гр. София да заплати в полза на Г. Г. М. обезщетение в размер на 30 000 лв., за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило на 23.01.2018 г. ПТП, в резултат от което е причинена смъртта на нейната дъщеря Й. И. П., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; при условията на евентуалност, в случай, че искът срещу Г. ФОНД - гр. София бъде отхвърлен, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъде осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС"" АД да заплати в полза на Г. Г. М. застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в размер на 30 000 лв., за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 23.01.2018 г. ПТП, в резултат от което е причинена смъртта на нейната дъщеря Й. И. П., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника Г. фонд е подал писмен отговор. Ответника заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Г. фонд вече бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 22210169/20.10.2022 г., уведомили ищцата, че няма основание за изплащане на претендираното обезщетение. Събитието настъпило на 23.01.2018 г., а исковата молба била депозирана в съда на 24.01.2023 г., следователно вече изтекла предвидената в чл. 197 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 378, ал. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 110 от Закона за задълженията и договорите пет годишна погасителна давност считано от датата на ПТП, в който срок се погасявало правото на пряк иск по застраховка "Гражданска отговорност", поради което претенциите, произтичащи от настъпилото ПТП, понастоящем били погасени по давност. Липсвали доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него. В исковата молба се твърдяло за вляза в сила присъда срещу лице, но такава не била приложена по делото, поради което ответника не можел да вземе становище по основателността на иска. Оспорва изцяло твърдения от ищцата механизъм, въпреки че бил официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализирал удостоверително изявление 4 на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същия нямал и материална доказателствена сила за съда. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си - решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. на ВКС. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата Й. И. П., която вероятно: управлявала увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което било в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда - нарушение на чл.137а от ЗДвП; употребила алкохол непосредствено преди настъпване на процесното ПТП. Вина за процесното ПТП имал единствено водачът на застрахованото при предпочитания ответник дружество - л.а. Порше Панамера, рег. № СА***ХМ, поради което ГФ не бил пасивно легитимиран ответник по делото и искът срещу Фонда бил недопустим. Досежно размерите на предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди, искът бил завишен, тъй като не отговарял на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП 23.01.2018 г.. Претендира разноски.
Разпечатката съдържа 18 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94508ae0-c15d-4c76-8b63-121e622d636f