Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26889 от 20.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 34362/2025
Вид
Определение № 26889
Подписан
20.06.2025
В сила
20.06.2025
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26889 гр. София, 20.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело № 20251110134362 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 122 ГПК.

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение, вх. № 713636/27.02.2025г. на СРС, заявителят „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал издаването на заповед за изпълнение срещу Д. Г. И. за суми, дължими по договор за кредит от 12.08.2023г., сключен с „ЮтеКредит България“ ЕООД, вземанията за които се твърди да са цедирани на заявителя.

По заявлението е образувано ч.гр.д. № 12229/2025г. на СРС, разпределено за разглеждане на І ГО, 173 състав. На основание чл. 411, ал. 1 ГПК съдът е извършил служебна справка за постоянен/настоящ адрес на длъжника-потребител, като е установено, че от 21.07.2000г. и към 12.03.2025г. същият е: област Я., община Е., село Г., ул.

„**********“ № 17. В тази връзка и на основание чл. 411, ал. 1 ГПК делото е прекратено с Определение № 11997/13.03.2025г. и, след влизане в сила на последното, делото е изпратено по подсъдност на местно компетентния да го разгледа Районен съд в град Е..

Делото е получено в Районния съд в град Е. с вх. № 1999/07.05.2025г. на същия, образувано е като ч.гр.д. № 241/2025г. по описа на РС-Е., като е разпределено за разглеждане на съответен съдия. При извършена справка в НБД „Население“ е установено, че настоящият адрес на длъжника е сменен на 07.04.2025г., като вече е: област София, Столична община, град София, ул. „************“ № 1. С Определение № 201/09.05.2025г. по ч.гр.д. № 241/2025г. на РС-Е., производството по делото е прекратено, като същото е изпратено за разглеждане обратно на Софийския районен съд. За да стори това Районният съд в град Е. е изтъкнал, че действително длъжникът-потребител, макар и към момента на постановяване на определението на СРС от 13.03.2025 година, с което делото е изпратено по подсъдност на РС – Е., да е бил с настоящ адрес в село Г., от 07.04.2025г. и към момента на постъпване на делото в Районния съд в град Е. /07.05.2025г./ вече е с настоящ адрес в град София. Тъй като производството за издаване на заповед за изпълнение се развивало едностранно, за местната подсъдност по чл. 411, ал. 1 ГПК съдът следял служебно, като правилото на чл. 119, ал.3 ГПК било приложимо само при исковото състезателно производство, каквото в случая не било е налице.

Настоящият съдебен състав намира, че прекратяването на производството по ч.гр.д.

№ 241/2025г. на РС-Е. и връщането на делото на Софийския районен съд е постановено в нарушение на Гражданския процесуален кодекс и при неправилно тълкуване и прилагане на нормите, определящи местната подсъдност на заповедните производства. Аргументите за това са следните:

На първо място, уредената в чл. 411, ал. 1 ГПК местна подсъдност на 1 заповедните производства се преценява еднократно и само към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Доколкото към 27.02.2025г. длъжникът е бил с настоящ адрес в село Г., то компетентен да се произнесе по заявлението е Районният съд в град Е., в чийто район попада село Г. /община Е./.

На второ място, промяната в регистрирания настоящ адрес на потребителядлъжник след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, с оглед изричната норма на чл.

120 ГПК, която е съответно приложима и в заповедното производство, не е основание за прекратяване и връщане/препращане на делото. Целта на заповедното производство е то да се развие и приключи сравнително бързо, което следва от стабилизирането на подсъдността след подаване на заявлението. В противен случай се стига до житейски неприемливото и процесуално недопустимото положение при всяка една последвала смяна на адреса на длъжника да се налага и прекратяване и препращане на образуваните срещу него дела, като по този начин може реално никога да не се стигне до приключване на производствата.

На трето място, възраженията на Районния съд в град Е. относно подсъдността на делото не са реализирани по предвидения за това процесуален способ. В случай, че съответният съдебен състав е приел да не е местно компетентен да разгледа делото, той е следвало да отнесе този въпрос за решаване пред Окръжния съд в град Я. чрез повдигане на спор за подсъдност.

При това положение липсва законово основание делото да се разглежда от Софийския районен съд, който не е местно компетентен. Производството следва да бъде прекратено, като пред Софийския градски съд, на основание чл. 122 ГПК, бъде повдигнат спор за местна подсъдност между Софийския районен съд и Районния съд в град Е..

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 34362/2025г. на Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.

ПОВДИГА пред Софийския градски съд спор за подсъдност между Софийския районен съд и Районния съд в град Е. относно това кой съд е местно компетентен да разгледа Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 71636/27.02.2025г. на СРС.

ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийския градски съд за произнасяне по така повдигнатия спор.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2