Решение № 2076 от 27.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2076 гр. Плевен, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430100774 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б. Т. против К. М. П., ЕГН **********, с адрес: ****, в която се твърди следното : след издадено Разпореждане№ 1143 от 24.01.2025 по ч.гр.д. № 6110/2024 г. по описа на ПлРС се предявява настоящият иск на основание чл.422 от ГПК, като се твърди следното : на 12.09.2019год. ответникът сключил Договор за потребителски кредит № 356200 с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноска по 315.02 лв. в срок до 27.10.2019г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на 1 услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 356200 на 12.09.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл.10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл.33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на 2 предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Ответникът К. М. П., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, 3 ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Заявява се, че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС) Ответникът К. М. П., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение ответника К. М. П., че дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК **** сумите : главница в размер на 300 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 15.02лв. за периода от 12.09.2019г. до 27.10.2019г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 56.87лв. за период от 27.10.2019 г. до 15.10.2024 г., лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендират се направените по делото разноски, вкл. за проведеното преди това заповедно производство.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения особен представител адв.В.И. от ПлАК, който оспорва изцяло исковете, като е навел подробни доводи. Заявява, че не са налице доказателства за валидно сключен облигационен договор между страните по делото; че са налице неравноправни клаузи, поради което не се дължи претендираната от ищеца лихва; цесията не е надлежно съобщена на длъжника.

В о.с.з. ищецът не изпраща представител, представен е списък на разноските във вр. с претенцията за присъждане на такива.

В о.с.з. ответникът се представлява от адв.В.И., който оспорпва изцяло исковете и поддържа изложеното в писмения отговор.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и 4 правна страна:

Исковете са допустими, като по същество основателен се явява искът за претендираната главница, а исковете за лихва са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

Видно от приобщеното по настоящото дело ч.гр.д. ****. по описа на ПлРС е, че по същото е издадена Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответната страна за сумите, предмет на настоящата искова молба.

По делото, вкл. от приетото заключение на Вл К.Т. , се установява наличие на облигационна връзка между ответника, като кредитополучател, и СИТИ КЕШ ООД, като кредитодател, по силата на сключения договор за паричен заем на 12.09.2019год., по силата на който предоставеният от горното дружество на ответника кредит е в размер на 300лв. Размерът на ГПР съгласно договора е 48,63 %.

По делото се установява, че вземането към ответника е прехвърлено на ищцовото дружество по силата на договор за цесия от 05.04.2021год. – приложен на л.12 и сл. от делото. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия – пълномощно, приложено на л.18 от делото, но не са представени доказателства уведомяването да е извършено надлежно спрямо ответника – приложеното уведомително съобщение / л.34 от делото/ е без данни за реалното му връчване на адресата. Наведените доводи досежно липсата на надлежно съобщаване на цесията на длъжника са състоятелни, но не се отразяват на изхода на делото, т.к. следва да се приеме, че уведомяваонето за цесията е извършено с връчване на исковата молба, а в случая от страна на отвеника не са извършени никакви плащаия на задълженията по договора за кредит. От приетото и неоспорено от страните заключение на Вл К.Т., л.112 и сл. от делото, се установява, че процесният договор за кредит е сключен по правилата на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Има информация, за това че кредитополучателят К. М. П., ЕГН ********** е преминал през онлайн процедура, като е получил ясна, точна и пълна информация преди подписване на Договор №356200/12.09.2019г. на СИТИ КЕШ ООД, получил е телефонно обаждане за последващи уточнения, и е получил на предоставената от него електронна поща **** - СЕФ, общи условия и договор. От приетото и 5 неоспорено заключение на ВЛ В.В., л.101 и сл. от делото, се установява, че с разписка за извършено плащане №2000000189932814/12.09.2019г. от „Сити Кеш” ООД е направен превод към EasyPay чрез системата за електронни разплащания **** в размер на 300,00 лв. в полза на К. М. П., ЕГН ********** с основание „заем съгл. дог. 356200”. ВЛ дава заключение, че размерът на ГПР по процесния договор, с включени главница в размер на 300,00 лв., договорна лихва в размер на 15,02 лв., такса експерсно разглеждане в размер на 160,98 лв. и дължими такси по Тарифата в размер на 248,61 лв., е 127 649,59%. От заключението се установява, че ответникът не е извършвал плащания по Договор за паричен заем Кредирект № 356200/12.09.2019 г., сключен между „Сити Кеш” ООД, ЕИК **** /Заемодател/, нито към „СИТИ КЕШ“ООД, ЕИК ****, нито „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ****, след сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет 6 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ако този допълнителен разход за начислена неустойка се включи в ГПР, последният би надхвърлил законово определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителя в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ В.В. се установява, че ГПР е в размер 127 649,59 %.