Определение № 597 от 28.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597 гр. Благоевград, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно частно наказателно дело № 20261200601045 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава XXII НПК във вр. с чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. И. Я. - упълномощен защитник на подсъдимия Б. А. Ж., насочена срещу Протоколно определение от 03.09.2026 г., постановено по н.о.х.д. № 546/2026 г. по описа на Районен съд - Петрич, с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на действащата по отношение на Б. Ж. мярка за неотклонение ,,задържане под стража“ в по-лека такава.

Жалбоподателят счита процесното Протоколно определение от 03.09.2026 г., постановено по н.о.х.д. № 546/2026 г. по описа на Районен съд - Петрич, за неправилно и незаконосъобразно. Същият твърди, че съдът не е изложил достатъчно мотиви и е тълкувал превратно фактите по делото. Посочва, че до момента нито един съдебен състав не е приел да е налице опасност подсъдимият да се укрие, като в тази връзка се позовава на постоянния му адрес, чистото му съдебно минало и липсата на предходни криминални прояви. Според жалбоподателя съдът неправилно е акцентирал върху липсата на трайни семейни и трудови ангажименти, като твърди, че тези обстоятелства не следва да бъдат тълкувани в ущърб на подсъдимия, предвид неговата сексуална ориентация и етническа принадлежност.

Жалбоподателят оспорва и извода, че подсъдимият би могъл да повлияе на свидетелите или на пострадалото лице. Посочва, че свидетелите са служители на центъра за настаняване на малолетни и непълнолетни, както и полицейски служители, но съдът не е конкретизирал по какъв начин подсъдимият би могъл да им въздейства. По отношение на пострадалото лице сочи, че то вече е било разпитано по реда на чл. 223 НПК, а телефоните са иззети и по тях е извършена експертиза, поради което според него не е ясно по какъв начин и с какви действия подсъдимият би могъл да повлияе върху пострадалия.

Посочва се, че съдът необосновано е приел наличието и на втората предпоставка за 1 задържане под стража – реална опасност от извършване на престъпление. Според него съдът се е ограничил до общото твърдение за „високата степен на обществена опасност на инкриминираните престъпления“, без да изложи конкретни мотиви за наличието на такава опасност. Сочи се, че съдът е приел за установено наличието на обосновано предположение за извършване на престъпленията, въпреки че според защитата доказателствата по обвинението са разколебани, а по едното обвинение липсват доказателства. Твърди се, че с внасянето на обвинителния акт защитата е била лишена от възможността да постави този въпрос пред съда при разглеждането на мярката. Накрая жалбоподателят счита, че мотивите на съда, според които деянията засягат важни обществени отношения и представляват опасност с висок интензитет, създават впечатление, че съдът предварително е приел вината на подсъдимия. Според него това е недопустимо и поражда съмнение в безпристрастността на съдебния състав.

Жалбоподателят твърди, че съдът не е отчел обстоятелството, че досъдебното производство вече е приключило, поради което продължаването на най-тежката мярка за неотклонение не е необходимо с оглед на обезпечаване на разследването. Твърди, че съдът формално е посочил критериите по чл. 56, ал. 3 НПК, без да ги съобрази с конкретната личност и състояние на подсъдимия. В тази връзка жалбоподателят сочи и здравословните му оплаквания, както и обстоятелството, че не полага грижи за близък, като приема отчитането на липсата на семейство и деца като дискриминационно. Накрая определя като необоснован извода, че при по-лека мярка подсъдимият би могъл чрез мобилен телефон да извърши ново престъпление.

Прокуратурата на Република България не е взела становище по така подадената жалба.

Окръжен съд - Благоевград, след анализ на данните по делото, намира за установено следното:

Подсъдимият Б. А. Ж. е предаден на съд за извършени престъпления по чл. 155а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и по чл.159, ал. 6, пр.1 от НК.

С Определение № 241/05.06.2026 г. на Районен съд – Петрич, постановено по ч.н.д. № 360/2026 г., спрямо подсъдимия Ж. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Впоследствие защитата на два пъти е поискала изменение на мярката в по-лека. И двете искания са оставени без уважение (ч.н.д. № 412/2026 г. на РС – Петрич, в.ч.н.д. № 705/2026 г. на БлОС, ч.н.д. № 479/2026 г. на РС – Петрич, в.ч.н.д. № 853/2026 г. на БлОС).

Пред РС – Петрич е депозирано искане за изменение на взетата спрямо подсъдимия Б.

А. Ж. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава (с правно основание чл. 270 НПК).

С атакуваното пред настоящата въззивна инстанция Протоколно определение № 381/03.09.2026 г., постановено по н.о.х.д. № 546/2026 г. по описа на Районен съд - Петрич, съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на действащата по отношение на подсъдимия Ж. мярка за неотклонение ,,задържане под стража“ в по-лека 2 такава.

За да остави така подадената пред него молба без уважение, първоинстанционният съд е приел, че е налице реална опасност от укрИ.е и реална опасност от извършване на престъпление, които не могат да бъдат преодолени с по-лека мярка за неотклонение. Съдът се е позовал на липсата на трайни семейни и трудови обвързаности, мобилността на подсъдимия, тежестта на повдигнатите обвинения, начина на извършване на деянията и възможността при оставянето му на свобода да влияе върху пострадалия и други лица или да продължи инкриминираната дейност. Приел е също, че тримесечният срок на задържането не е неразумен или непропорционален, досъдебното производство е приключило в кратък срок и делото вече е внесено в съда. Поради това, съдът е счел, че единствено мярката „задържане под стража“ може да изпълни целите, предвидени в чл. 57 НПК.

Окръжен съд - Благоевград, като взе предвид доводите, изложени в иницииращия настоящото производство документ и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на Глава XXII НПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Редът на чл. 270 НПК предвижда възможност за разглеждане на въпроса за изменение на мярката за неотклонение по всяко време на съдебното производство до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. При направено такова искане съдът следва да прецени данните по делото и да установи дали продължават да са налице предпоставките за прилагане на съответната мярка за неотклонение или са настъпили нови обстоятелства, които обосновават нейното изменение или отмяна. При това съдът следва да се съобрази с общите правила на НПК относно целите и предпоставките за прилагане на мерките за неотклонение.

Когато е наложена мярка „задържане под стража“, какъвто е и настоящия казус, съдът следва да прецени дали са отпаднали основанията за нейното продължаване – дали е разколебан изводът за наличие на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към престъплението и дали е отпаднала опасността той да се укрие или да извърши престъпление. При искане за изменение на мярката за неотклонение в по-лека съдът преценява нейната законосъобразност към момента на произнасянето. Обемът на произнасянето се определя от международните стандарти, включително Директива (ЕС) 2016/34, съображение 13 и чл. 4, както и от практиката на ЕСПЧ. Същевременно съдът не следва да се произнася по въпроса за вината, за да не нарушава презумпцията за невиновност, нито да извършва оценка на годността и достатъчността на събраните до момента доказателства.

Предпоставките за прилагане мярка за неотклонение ,,задържане под стража“ са уредени в чл. 63 НПК и същите намират приложение на общо основание в двете фази на наказателния процес, съответно подлежат на преценка от компетентния съд.

3

Относно наличието на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към престъпленията, за които му е повдигнато обвинение и е предаден на съд, първоинстанционният съд е приел, че не следва да се произнесе като по този въпрос е счел, че ще се произнесе с крайния си съдебен акт. Настоящата въззивна инстанция категорично не се съгласява с посоченото.

Следва да се повтори, че произнасянето на съда следва да обхваща преценка за наличието на всички фактори, релевантни както към първоначалното вземане на мярката за неотклонение, така и към нейното продължаване във времето. В частност, следва да бъдат обсъдени въпросите относно наличието на обосновано предположение, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, както и относно опасността да се укрие или да извърши престъпление.

С оглед на осигуряване както на минималния стандарт на чл. 5, § 4 от ЕКЗПЧОС, така и обезпечаване на правото на подсъдимия по чл. 6, § 1 от Конвенцията за разглеждане на делото от безпристрастен съд, при произнасянето си по въпроса за наличие на обосновано предположение, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, съдът не следва да взима отношение по въпроса за вината, както и да се произнася с оценка за годността на събрания доказателствен материал и неговата достатъчност.

В процесния случай, доколкото съдебното производство е едва в своята начална фаза и не е започнало съдебното следствие, контролиращият съд следва да изгради една прелиминарна преценка дали обвинението е подкрепено от доказателствата, събрани на досъдебната фаза.

В този смисъл за настоящия съд към момента не е налице разколебаване на съпричастността на подс. Ж. в извършване на инкриминираните деяния. До този извод съдът достига като съобрази събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и другите приложени по делото книжа. В частност, по делото са налични редица протоколи за разпити на свидетели и на обвиняем, протокол за доброволно предаване протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за претърсване и изземване, фотоалбум, кореспонденцията между подс. Ж. и пострадалия, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография, както и справка за съдимост (л. 108 от досъдебното производство).

Предвид фазата, в която се намира наказателния процес, предстои попълването на доказателствената маса. В допълнение следва да се посочи, че след последното разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение (31.07.2026 г.) не са събрани доказателства, които да разколебават обоснованото предположение за съпричастността на подсъдимия към деянията, за които му е повдигнато обвинение. Необходимо е да се уточни, че процесът по събиране и проверка на доказателства в централната фаза на наказателния процес дори не е започнал, съответно не е имало възможност приобщените в хода на досъдебната фаза доказателства да бъдат проверени и съответно опровергани от защитата, за което страните ще имат възможност в хода на съдебното следствие. Подозрението и съответно формалното и категорично установяване на вината на лицето не следва да се третират като идентични 4 понятия, поради което наличието на обосновано предположение не може и не следва да се отъждествява с безспорното установяване на авторството на деянието и неговата обективна и субективна съставомерност. В този смисъл настоящият състав, с оглед на събраните до момента доказателства, намира, че е налице обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия Ж. в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение (Решение № 466 от 04.10.2001 г. по н. д. № 402/2001 г., II н. о на ВКС).

Първоинстанционният съд е приел, че е налице реална опасност от укрИ.е. Като основание съдът е посочил липсата на трайни семейни и трудови ангажименти, както и обстоятелството, че подсъдимият е пътувал и работил в чужбина. Съдът допълнително е приел, че тежестта на престъпленията и строгостта на предвидените наказания, съчетани с липсата на трайни социални и битови обвързаности, както и с възрастта и мобилността на подсъдимия, обосновават висок интензитет на опасността той да се укрие. Като допълнително обстоятелство съдът е посочил и липсата на морално-волеви задръжки, като е приел, че всичко това създава риск от укрИ.е с цел затрудняване или осуетяване на наказателното производство.