Определение № 26864 от 24.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26864 гр. София, 24.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело №

20261110106731 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „А П...“ ЕООД срещу „Д К ....“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на възнаграждение за доставени стоки и извършени услуги и за обезщетение за забава, като единият от исковете за обезщетение за забава е предявен при условията на евентуалност.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, поради което следва да бъдат приети.

Произнасянето по исканията на страните за допускане до разпит на свидетели следва да бъде отложено за първото открито съдебно заседание с оглед изясняването на спорните между страните факти и преценката за необходимостта от събирането на гласни доказателства. За процесуална икономия на страните следва да бъде указано да доведат поисканите свидетели в първото заседание, за да могат да бъдат разпитани, ако съдът допусне гласните доказателства.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2026 г. от 10:25 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с 1 отговора на исковата молба документи.

ОТЛАГА произнасянето по исканията на страните за допускане до разпит на свидетели за първото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните с оглед процесуална икономия да доведат поисканите от тях свидетели в първото открито съдебно заседание, които ще бъдат разпитани, ако след изясняване на спорните факти съдът допусне събирането на гласни доказателства.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът „А П...“ ЕООД твърди, че в рамките на търговските отношения между страните е доставил на ответника „Д К ....“ ЕООД стоки и е извършил услуги за обект „Аквапарк София“.

Поддържа, че е доставил 875 броя флотатори за зазимяване и е извършил услуга по зазимяване на басейн, на обща стойност 10 995 лв. с ДДС, за които е издал фактура № 0000001417/28.01.2025 г. с краен срок за плащане 07.02.2025 г. Твърди, че е доставил оборудване и препарати за поддръжка на басейни на обща стойност 5 620,92 лв. с ДДС, за които е издал фактура № 0000001475/09.06.2025 г. с краен срок за плащане 09.06.2025 г., както и препарати за поддръжка на басейни и услуга по запролетяване на плувен басейн на обща стойност 4 775,22 лв. с ДДС, за които е издал фактура № 0000001498/15.07.2025 г. с краен срок за плащане 15.07.2025 г. Излага, че фактурите са изпратени на ответника по електронна поща на датите на издаването им, но стойността им не е заплатена.

Твърди, че с електронно писмо от 09.06.2025 г. е поканил ответника да плати първата фактура, а на 07.11.2025 г. му е изпратил по електронна поща и с куриер покана за плащане на трите фактури в 14-дневен срок, получена на адреса на управление на ответника на 10.11.2025 г.

Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 937,12 евро, с левова равностойност 21 391,14 лв., представляваща общата неплатена стойност по трите фактури, ведно със законната лихва от 13.03.2026 г. до окончателното изплащане. Претендира и сумата от 1 377,56 евро, с левова равностойност 2 694,27 лв., представляваща обезщетение за забава, от което 851,37 евро върху сумата по фактура № 0000001417/28.01.2025 г. за периода 07.02.2025 г. – 13.03.2026 г., 302,49 евро върху сумата по фактура № 0000001475/09.06.2025 г. за периода 09.06.2025 г. – 13.03.2026 г. и 223,70 евро върху сумата по фактура № 0000001498/15.07.2025 г. за периода 15.07.2025 г. – 13.03.2026 г. При условията на евентуалност спрямо този иск моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за забава в размер на 513,47 евро, с левова равностойност 1 004,27 лв., върху общата главница за периода 10.11.2025 г. – 13.03.2026 г. Претендира разноски.

Ответникът „Д К ....“ ЕООД оспорва предявените искове. Твърди, че между страните са съществували трайни търговски отношения във връзка с изграждането на комплекс за спорт и атракции „Аквапарк София“, обективирани и в договор за доставка и монтаж на оборудване и аксесоари за изграждане на плувни басейни и водни атракциони от 20.09.2023 г., като е заплатил на ищеца издадени през 2023 г. и 2024 г. фактури на обща стойност 691 884 лв. Поддържа, че ищецът не е изпълнил изцяло поетите задължения по доставка, монтаж, пускане в експлоатация и поддръжка на четири термопомпи за отоплителната инсталация на обекта. Излага, че една от термопомпите, предназначена за детски басейн, е дефектирала и обледявала, поради което преустановила работа, а въпреки извършените посещения и уведомяването на ищеца не била заменена. Счита, че поради съществените недостатъци ищецът дължи възстановяване на платената 2 цена на термопомпата в размер на 16 431,60 лв. с ДДС, равностойни на 8 401,34 евро. Въз основа на твърдяното неизпълнение на насрещните задължения на ищеца моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявените искове:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове, като искът по т. 3 е предявен при условията на евентуалност спрямо иска по т. 2, както следва:

1. Иск с правно основание чл. 286, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 937,12 евро, с левова равностойност 21 391,14 лв., представляваща възнаграждение за доставени стоки и извършени услуги по фактури № 0000001417/28.01.2025 г., № 0000001475/09.06.2025 г. и № 0000001498/15.07.2025 г., ведно със законната лихва от 13.03.2026 г. до окончателното изплащане;

2. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 377,56 евро, с левова равностойност 2 694,27 лв., представляваща обезщетение за забава, от което 851,37 евро върху сумата по фактура № 0000001417/28.01.2025 г. за периода 07.02.2025 г. – 13.03.2026 г., 302,49 евро върху сумата по фактура № 0000001475/09.06.2025 г. за периода 09.06.2025 г. – 13.03.2026 г. и 223,70 евро върху сумата по фактура № 0000001498/15.07.2025 г. за периода 15.07.2025 г. – 13.03.2026 г.;

3. При условията на евентуалност спрямо иска по т. 2 – иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 513,47 евро, с левова равностойност 1 004,27 лв., представляваща обезщетение за забава върху общата главница за периода 10.11.2025 г. – 13.03.2026 г.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

По иска за главница в тежест на ищеца е да докаже възникването и съдържанието на договорните правоотношения между страните във връзка с процесните доставки и услуги; извършването и приемането на доставките и услугите, за които са издадени трите процесни фактури; уговорения размер на възнаграждението; настъпването на неговата изискуемост и размера на непогасеното вземане.

По главния иск за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на всяко от главните парични задължения, настъпването на изискуемостта им на посочените във фактурите дати, периодите на забавата и размера на претендираното обезщетение.

По евентуалния иск за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главното парично задължение, отправянето и получаването от ответника на поканата за плащане на 10.11.2025 г., периода на забавата и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си срещу дължимостта на претендираните суми, включително недостатъците при изпълнението на насрещните задължения на ищеца, връзката им с процесните вземания, както и погасяването на установените задължения чрез плащане, прихващане или друг предвиден в закона способ.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

3

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

УКАЗВА на страните, че могат да използват процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4