Решение № 5457 от 26.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5457 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100509943 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 9798 от 23.05.2024 г., постановено по гр.д. № 34665/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 156-и състав, Т. Т. Т. е осъден да заплати на Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, във вр. чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 1000,00 лева – частична претенция от такава в размер на 58787,44 лева, представляващи регресно вземане за изплатено обезщетение за неимуществени вреди на И.П.Д. по преписка (именува „щета“) № 210030/18.01.2017 г. за настъпило ПТП на 05.01.2017 г., около 10:15 ч. в гр. София, ж. к. „Младост“ 3, ул. „Б.А.“ в двора на база на дружество с фирма „Комета 3“, като Т. Т. Т. е управлявал автомобил „Нисан Патрол“, рег. № ******** без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и сумата от 65,21 лева – частична претенция от такава в размер на 5304,29 лева, представляващи регресно вземане за изплатено обезщетение за имуществени вреди на И.П.Д. по преписка (именува „щета“) № 210030/18.01.2017 г. за настъпило ПТП на 05.01.2017 г., около 10:15 ч. в гр. София, ж. к.

„Младост“ 3, ул. „Б.А.“ в двора на база на дружество с фирма „Комета 3“, като Т. Т. Т. е управлявал автомобил „Нисан Патрол“, рег. № ******** без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 21.06.2023 г. (датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане, като са отхвърлени регресните искове по основание в частта за вземането за разноски в хода на изпълнителното производство, както и в частта за сумите от 76,81 лева и 400,00 лева, представляващи деловодни разноски за исковото производство по гр. д. № 83384/2017 г. по описа на СРС, III Г. О., 87-ми състав и гр. д. № 4329/2018 г. по описа на СГС, I Г. О., 5-ти състав.

Със същото решение Т. Т. Т. е осъден да заплати на Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, във вр. чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 2000,00 лева – частична претенция от такава в размер на 73002,49 лева, представляващи регресно вземане за изплатено обезщетение за неимуществени вреди на Й.Х.Т. по преписка (именува „щета“) № 210031/18.01.2017 г. за настъпило ПТП на 05.01.2017 г., около 10:15 ч. в гр. София, ж. к. „Младост“ 3, ул. „Б.А.“ в двора на база на дружество с фирма „Комета 3“, 1 като Т. Т. Т. е управлявал автомобил „Нисан Патрол“, рег. № ******** без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и сумата от 1000,00 лева – частична претенция от такава в размер на 9249,25 лева, представляващи регресно вземане за изплатено обезщетение за имуществени вреди на Й.Х.Т. по преписка (именува „щета“) № 210031/18.01.2017 г. за настъпило ПТП на 05.01.2017 г., около 10:15 ч. в гр. София, ж. к.

„Младост“ 3, ул. „Б.А.“ в двора на база на дружество с фирма „Комета 3“, като Т. Т. Т. е управлявал автомобил „Нисан Патрол“, рег. № ******** без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 21.06.2023 г. (датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане, като са отхвърлени регресните искове в частта за вземането за разноски в хода на изпълнителното производство, както и в частта за сумата от 458,97 лева, представляващи деловодни разноски за исковото производство по гр. д. № 28941/2017 г. по описа на СРС, I Г.

О., 31-ви състав.

С постановеното решение на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл.

37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Т. Т. Т. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 569,13 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. К. К., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът, чрез назначения му особен представител, твърди, че в нито едно от приложените по делото съдебни решения не е изследван и доказан въпросът за часа на извършеното ПТП. Сочи, че съдът неправилно е приложил материалния закон по отношение на възражението за погасителна давност, като поддържа, че последната тече от деня на откриване на дееца. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.

Въззивната жалба е подадена от назначения на ответника особен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, като с оглед възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, особеният представител на ответника не дължи държавна такса, поради което въззивната жалба е допустима.

Въззивникът ищец в законоустановения срок е подал насрещна въззивна жалба срещу постановеното решение в отхвърлителната му част. Поддържа, че разноските за заплатено адвокатско възнаграждение и държавни такси са свързани с определяне размера на обезщетението, поради което същите се обхващат от размера на регресната претенция. В насрещната въззивна жалба е изложено и становище за неоснователност на подадената от особения представител на ответника въззивна жалба. При изложените съображения моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и да уважи изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на насрещната въззивна жалба със становище за нейната недопустимост поради това, че е подадена извън преклузивния срок и становище за нейната неоснователно.

Предпоставките за подаване на насрещна въззивна жалба са: постановено решение, от обжалването на което имат интерес насрещните страни, наличие на подадена редовна и допустима въззивна жалба от насрещната страна, висящо въззивно производство и погасено право на самостоятелно обжалване. Срокът за подаването на насрещна въззивна жалба по смисъла на чл. 263, ал. 2 ГПК е двуседмичен, считано от получаване на препис от жалбата на първоначалния въззивник. Ето защо, противно на доводите за недопустимост на подадената насрещна въззивна жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок от насрещната страна по въззивната жалба – чрез юрисконсулт К.Я. с пълномощно по делото, като е платена съответната държавна такса, поради което насрещната въззивна жалба е редовна и допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

По въззивната жалба на въззивника ответник:

Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба, подадена от Гаранционен фонд срещу Т. Т. Т. при твърдения, че ищецът е заплатил на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ в качеството му на компенсационен орган е заплатил на пострадалите при реализирано на 05.01.2017 г., около 10:15 ч. в гр. София, ж. к.

„Младост“ 3, ул. „Б.А.“ в двора на база на дружество с фирма „Комета 3“ обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Правото на Гаранционния фонд след изплащане на обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за причинените имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл. 288, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.), да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, регламентирано с разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) е аналогично на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.). Съгласно практиката основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на Гаранционния фонд за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица. (решение № 2 от 02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г., II т. о., решение № 15 от 04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г., II т. о. и др.) Уредбата на това право в новия Кодекс на застраховането не е различна от тази по отменения КЗ по отношение на включените предпоставки, като разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ е ясна и непротиворечива и тя постановява, че след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви (Определение № 1152 от 28.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 362/2023 г., II т. о., ТК).

Следователно основателността на предявената искова претенция е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1/ ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2/ за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3/ деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България и 4/ делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП.

В настоящия случай видно от Решение № 130555/03.06.2019 г., постановено по гр. д.

№ 83384/2017 г. по описа на СРС, 87-ми състав, Гаранционен фонд е осъден да заплати на И.П.Д., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, във вр. чл. 558, ал. 5 КЗ сумата от 2920,36 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило на 05.01.2017 г. в гр. София ПТП и изразяващи се в направени разходи за лечение след ПТП за периода 06.01.2017 г. до 13.01.2017 г. Също така Гаранционен фонд е осъден да заплати и сумата от 800,00 лева – разноски по делото. В решението е отразено, че същото е поставено при участието на трето лице-помагач Т. Т. Т. на страната на ответника Гаранционен фонд.

С Решение № 5708/26.07.2019 г., постановено по гр. д. № 4329/2018 г. по описа на СГС, I Г. О., 5-ти състав, че Гаранционен фонд е осъден да заплати на И.П.Д. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 40000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от средна телесна повреда от ПТП настъпило на 05.01.2017 г. по вина на водача Т. Т. Т., при управление на автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № ********, като претенцията отхвърлена в частта до пълния предявен размер от 50000,00 лева. В решението е посочено, че същото е поставено при участието на трето лице-помагач Т. Т. Т. на страната на ответника Гаранционен фонд.

3

Видно от Решение № 7235/28.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1607/2019 г. по описа на СГС, I Г. О., 7-ми състав, Гаранционен фонд е осъдено да заплати на Й.Х.Т., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 50000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, вследствие на ПТП с автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № ********, настъпило на 05.01.2017 г., който бил без задължителна затраховка „ГО“, като иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер на 60000,00 лева – частично от 100000,00 лева. В решението е посочено, че същото е поставено при участието на трето лице-помагач Т. Т. Т. на страната на ответника Гаранционен фонд.