Определение № 2059 от 02.08.2021, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2059 гр. Бургас , 02.08.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20212120103412 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод молба на Ч. Г. ИВ. и АЛ. ИВ. ИВ., с която се моли съдът да утвърди постигнато между тях споразумение по чл.127, ал.1 от СК.

Според чл.127, ал.1 от СК компетентен да се произнесе по искането е районният съд по настоящия адрес на детето.

Съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, като мотивите за това са следните:

На 14.05.2021 г. Ч. Г. ИВ. и АЛ. ИВ. ИВ. подават молба за развод по взаимно съгласие, по която е образувано гр. дело № 3355/2021 г. по описа на БРС. В молбата те твърдят, към момента на сезирането на съда и двамата живеят в гр. Бремен, Германия, където живеят и децата им И. и Г.. Тъй като те са родени преди сключване на брака, съдията – докладчик е разделил производството по делото, като цитираното дело продължава по молбата за прекратяване на брака, а по молбата, касаеща предоставяне упражняване на родителски права по отношение на децата, издръжката им и режима им на лични контакти с родителите, е образувано настоящото дело.

В споразумението за развод родителите изрично посочват, че местоживеенето на двете деца ще бъде при тяхната майка в гр. Бремен, Германия.

Служебно известен факт на съда е, че по гр. дело № 3355/2021 г. по описа на БРС е постановено решение за развод на 05.07.2021 г., в сила от същата дата. В проведеното по това дело съдебно заседание на 22.06.2021 г. страните не са се явили, тъй като по същото време „трайно пребивават“ в Германия, където работят, поради което са били представлявани от адвокат.

1

С определение № 1798/16.07.2021 г. съдът насрочи открито съдебно заседание на 02.08.2021 г., тъй като процесуалният представител на молителите в молба от 15.07.2021 г. твърди, че децата живеят в България при баба си и дядо си. С това определение е изискан социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Бургас. На 26.07.2021 г. по делото постъпва информация от дирекцията, че не може да изготви доклад, тъй като родителите и децата (по думи на процесуалния им представител) се намират в Германия и предстои да се завърнат в България „евентуално на 11.08.2021 г.“

След като страните по делото, макар и български граждани, към момента на сезиране на съда, на 14.05.2021 г., имат обичайно местопребиваване в друга държава членка, произнасянето по искането по чл. 127, ал. 1 от СК попада в приложния обхват на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., който определя международната компетентност по делата за родителската отговорност.

Приложима в случая е разпоредбата на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., според която съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран, при спазването на условията на членове 9, 10 и 12. Обичайното местопребиваване на детето в дадена държава се преценява не само от физическото м у присъствие на нейна територия, но и от останалите фактори, свързани със социалната среда, които показват, че това присъствие не е временно или случайно, а отразява интеграцията на детето в социалната и семейна среда /решение на съда на ЕС по дело С-523-07 и С-497/2010/. В случая пред български съд родителите признават, че още от преди 2017 г. живеят в Германия с децата. След фактическата раздяла на родителите децата остават да живеят при майката, но и родителите и децата са в Германия. Гражданството на родителите е ирелевантно за определяне на компетентния съд, ако децата са с установено обичайно местопребиваване в друга държава членка, какъвто е и конкретният случай.

Член 9 от Регламента е неприложим, защото няма „ново обичайно местопребиваване“ на децата в България – твърдението на родителите, че децата живеят при баба си и дядо си в България се опровергава от констатацията на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас и противоречи на твърдението на самите родители в молбата им за развод.

Член 10 от Регламента също е неприложим, защото не се касае до отвличане на деца. Не е изпълнено и условието на чл.12, пар.1 от Регламента за компетентност на българския съд, тъй като решението за развод между родителите е влязло в сила.

Действително, след като депозират споразумение по чл.127, ал.1 от СК, 2 родителите не възразяват по отношение на компетентността на българския съд и може да се приеме, че е налице условието за пророгация на компетентност в хипотезата на чл. 12, т. 3, б. "б" от Регламента , но не е налице кумулативното изискване на посочената правна норма, а именно освен съгласието на другия родител за разглеждане на делото от български съд, същото да е във висш интерес на децата. Този интерес изисква делото относно упражняване на родителските права да се разгледа от съда по обичайното местопребиваване на децата в Германия. Българският съд няма връзка със създадената семейна и социална среда на децата и трудно би преценил най – добрият и м интерес. Нещо повече, ЗЗДет изисква изслушване на децата, а самото им присъствие в България е несигурно – те ще бъдат в България „евентуално“ след 11.08.2021 г. по думи на адв. Б..

Ето защо международно компетентен да се произнесе по молбата е германският съд.

Българският съд не е компетентен да се произнесе и по въпроса за издръжката на основание чл.3 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

Предвид изложеното и на основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА, че РС – Бургас не е международно компетентен да се произнесе по молбата на Ч. Г. ИВ. и АЛ. ИВ. ИВ. за утвърждаване на постигнато между тях споразумение по чл.127, ал.1 от СК, уреждащо въпросите, свързани с предоставяне упражняване на родителски права по отношение на децата им И. А. И. и Г. А. И., издръжката им и режима им на лични контакти с родителите, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3412/2021 г. по описа на БРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Вярно с оригинала!

Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)______

ММ

3