Определение № 279 от 23.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. София, 23.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно търговско дело № 20261001000217 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 536, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, действащо чрез процесуалния си представител, срещу определение №65 8/11.02.2026 г., постановено по ч. т. д. № 280/2026 г. по описа на Софийски градски съд. С посоченото определение първата инстанция е спряла на основание чл. 536, ал. 1,т. 1 ГПК вр. с чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ, по молба с вх.

№18178/10.02.2026 г. от Н. Б. Й., ЕГН **********, регистърно производство по заявление образец Б4 с вх.№20260205133113, касаещо вписване на обстоятелства относно залог на търговското предприятие на дружеството - за вписване на пристъпване към изпълнение по партидата на „ЕРГАНА ФИЛМС“ ЕООД, ЕИК 201173402, до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт, възникнал въз основа на искова молба под вх. №12912/09.02.2026 г., по входящия регистър на ОС- Пловдив, подадена от Н. Б. Й..

В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, същото е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон и основните принципи на гражданския процес и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че производството по ч. т. д. № 276/2026 г. по описа на СГС е по-късно образувано и е с идентичен предмет и от същия молител с производство пред Окръжен съд – Пловдив по ч.т.д. № 92/2026 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, като няма данни за влизане в сила на постановен по последното дело съдебен акт. Заявява се също, че молителят Н. Б. Й. е подал в СГС още 2 идентични молби за спиране на същото регистърно производство, по които са образувани 2 дела - ч. т. д. № 275/2026 г. (предхождащо образуването на ч.т.д. № 280/2026 г. по описа на СГС, по което е постановено обжалваното определение) и ч.т.д. № 281/2026 г. Твърди се, че процесното регистърно производство вече е било спряно по силата на определение № 1

204/09.02.2026 г. по ч. т. д. № 88/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

От друга страна се поддържа, че в качеството си на физическо лице Н. Б. Й. не би бил засегнат от правните последици при пристъпване към изпълнението срещу юридическото лице по реда на ЗОЗ, което е заявено за вписване. На отделно основание, соченото от него основание за нищожност на клаузите от процесния договор за кредит, като неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл.

ЗЗП по отношение на юридическото лице - „ЕРГАНА ФИЛМ“ ЕООД (с оглед легитимацията на молителя като законен представител), не обосновава наличието на правен интерес и възникнал гражданскоправен спор, поради липсата на надлежна легитимация, доколкото юридическото лице няма качеството на потребител. Изтъква се, че в случая молителят по никакъв начин не обоснова правен интерес за спиране на регистърно производство по заявление обр. № Б4 с вх. № 20260205133113 в ТРРЮЛНЦ по партида на „ЕРГАНА ФИЛМС“ ЕООД. Поддържа се, че първата инстанция е постановила спиране на регистърното производство, без да изследва всички правни измерения и хипотези, които биха се развили както в случай на вписване на процесното заявление, така и при отказ, респ. спиране. Изтъква се, че СГС е следвало да остави без уважение отправената молба за спиране на регистьрно производство по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК и поради липсата на представени доказателства за наличие за образувано дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт.

Посочва се освен това, че молителят, позовавайки се единствено на предявените искове, не е посочил в молбата си да противопоставя твърдяната нищожност и по отношение на процесния договор за особен залог на довереното ми дружество „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД. Също така, че липсва връзка на обусловеност между предявените искове за нищожност на клаузи от процесния договор за кредит и последиците от регистърното производство. Освен това се сочи, че многото на брой образувани дела по реда на чл. 536, ал. 1 ГПК е индиция за превратното упражняване на процесуални права в отклонение от залегналия в чл. 3 ТПК принцип. Поради изложените съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено, а предявената молба за спиране да бъде оставена без разглеждане или без уважение.

Редовно уведомен, Н. Б. Й., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал в установения от закона срок отговор по подадената частна жалба. С него същата се оспорва като неоснователна.

Съдът, като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване по силата на чл. 536, ал. 3 ГПК валиден и допустим съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

2

Процесният договор за особен залог на търговско предприятие № 5027.0621-А11 от 12.08.2021 г. е сключен между „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД като заложен кредитор и „ЕРГАНА ФИЛМС“ ЕООД като залогодател като обезпечение на всички вземания на заложния кредитор по договор за кредит № 5027.0621 от 21.06.2021г., сключен между „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД и „ЕРГАНА ФИЛМС“ ЕООД като кредитополучател. Вземанията по последния договор за кредит са прехвърлени на „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 16.01.2026 г. с нотариално удостоверени подписи акт № 12, том I, per. № 313/16.01.2026 г. по описа на Нотариус Б. П., per. № *** на НК, с район на действие: РС-София, сключен между „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД като цедент и „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД като цесионер (посоченото обстоятелство е отразено в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ).

С уведомление с изх. № 243 7/23.01.2026 г. до „ЕРГАНА ФИЛМС“ ЕООД, връчено на 27.01.2026 г., „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД е обявил вземанията си, произтичащи от договор за кредит № 5027.0621 от 21.06.2021 г., обезпечени с процесния особен залог върху търговско предприятие, за предсрочно изискуеми.

Упражнявайки правата си на заложен кредитор с процесното заявление обр. № Б4 са заявени за вписване следните обстоятелства: 1. В поле 314а. съгласие на заложния кредитор „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 200437023, за пристъпване към изпълнение по чл. 32, ал. 5 ЗОЗ върху търговското предприятие на „ЕРГАНА ФИЛМС“ ЕООД, ЕИК 201173402, който залог е вписан под номер 001 под № 20211122133916 в ТРРЮЛНЦ.; 2.

В поле 315. част от вземането, която се търси 4 596 476 евро.; 3.

В поле

316. Имущество, върху което се насочва изпълнението - предприятието като съвкупност.; 4. В поле 317. Депозитар - адв. Т. А. Г., ЕГН: **********.; 5. В поле 319. управител на търговското предприятие - А. Х. А., ЕГН: **********.

Към процесното заявление са приложените и всички изискуеми от закона документи.

В сезиращата СГС молба, по която е образувано процесното ч. т. д. № 280/2026 г., се твърди, че молителят е предявил пред ОС- Пловдив искова молба от 09.02.2026 г., обективиращо отрицателни установителни искове, насочени срещу „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 200437023 и „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, ЕИК 121884560, с които атакува валидността на посочените в исковата молба клаузи от четири договора за банков кредит, като противоречащи на закона и на добрите нрави- основания за нищожност, съгласно нормата на чл.26 ЗЗД. Заявява се, че въпросът относно валидността на тези клаузи се явява преюдициален по отношение на охранителното производство, тъй като оспорените клаузи са определящи относно въпроса за предсрочната изискуемост и основанията за нейното настъпване. Именно въз основа на тези договорни условия е обявена предсрочната изискуемост, поради което са предприети действия по пристъпване на изпълнение по ЗОЗ.

Ето защо моли съда да съобрази това и на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК да спре регистърното производство. Към молбата по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК молителят е представил искова молба под вх.№12912/09.02.2026г., подадена от 3 него, с която се оспорва валидност на клаузи по четири договора за банков кредит и се иска установяване на тяхната нищожност, като тези отрицателни искове са насочени срещу банката кредитор и нейния цесионер.

След извършена от съда служебна справка по партидата на „ЕРГАНА ФИЛМС“ ЕООД, ЕИК 201173402, се установява, че управител и едноличен собственик на капитала на това дружество е Н. Б. Й.. Констатира се, че действително е подадено заявление образец Б4 с вх.№20260205133113, касателно вписване на обстоятелства относно залог на търговското предприятие на дружеството и отнасящи се за вписване на пристъпване към изпълнение. Вписването на заявените обстоятелства е спряно от състави на ОС- Пловдив на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ, като двата състава на ОС- Пловдив са приели, че са компетентни да се произнесат по молбата и че са налице предпоставките на закона за временно преустановяване на действията на длъжностното лице по регистрацията, поради наличие на висящ исков процес, образуван въз основа на искова молба с вх.№12911/09.02.2026 г., подадена от трето за настоящето производство лице. Вписани са две определения определение №203/09.02.2026 г. по ч. т. д. №91/2026г. по описа на ОС- Пловдив (впоследствие отменено от съдията- докладчик, на основание чл. 253 ГПК и нестабилизирано към момента) и определение №204/09.02.2026 г. по ч. т. д.

№88/2026г. по описа на същия съд, от което не става ясно номера на исковата молба, респ. номера на образуваното въз основа на нея дело. Към частната жалба също са приложени определения на различни състави на СГС с предмет молби по реда на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране на процесното регистърно производство. В тази насока съдът заключава наличието на висящност на други производства по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ.

Първоинстанционният съд е сезиран с допустима молба по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ, с която е направено искане за спиране на висящо пред Агенция по вписванията производство по заявление образец Б4 с вх.№20260205133113, касаещо вписване на обстоятелства относно залог на търговското предприятие на дружеството, в Търговския регистър. По това заявление регистърното производството е висящо, предвид на което и предпоставките за сезиране на съда с искане по чл. 536 ГПК, респективно за допустимост на молбата са налице.

Няма спор нито в теорията, нито в съдебната практика и тълкувателна такава, че регистърните производства са вид охранителни производства, доколкото вписването на акта в съответния регистър създава изгодни последици за заявителите. Така, независимо от органа, който администрира процеса, следва да намерят приложение общите правила на охранителните производства, уредени в Глава четиридесет и девета ГПК. Най-новата практика на ВКС и ВАС обявява, че дейността по вписване и обявяване в ТРРЮЛНЦ не е административна и че производство то е охранително.

Възможността за спиране на охранителното производство, макар да се отклонява от типичното развитие на процеса, е необходим механизъм за защита при опасност от вписване на обстоятелства, които биха рефлектирали неправомерно в чужда правна сфера . Производството има едностранен 4 характер и представлява правомерно упражняване на заявените права. Това е така, тъй като поначало охранителният акт не би следвало да засегне чужда правна сфера , поради което и в тези производства няма насрещна и/или заинтересована страна. Ако в рамките на искането за съдействие се породи спор, този спор ще бъде причина за осуетяване развитието на охранителното производство. В чл. 536 ГПК са установени специфични основания за спиране развитието на охранителното производство, т.е. за временно преустановяване развитието на производството. Пристъпването към изпълнение по реда на Глава седма от ЗОЗ представлява потестативно субективно право на заложния кредитор, което може да бъде упражнено при неизпълнение от страна на залогодателя на главното задължение (чл. 32 ЗОЗ), което е обезпечено с особен залог, и/или неизпълнение на задължение по договора за особен залог (чл. 11 ЗОЗ), в който случай заложният кредитор може да се удовлетвори по предпочитание съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОЗ. В този смисъл това извънсъдебно производството може да се определи като безспорно и едностранно. Правото се упражнява по преценка на заложния кредитор и неговите правни последици нямат значение само в правната сфера на молителя (заложния кредитор), но и рефлектират в „чужда правна сфера“ – тази на залогодателя.