Акт от 15.12.2020, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 374/2020
- Подписан
- 15.12.2020
Цитирани разпоредби
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал.2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, изр. второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 413 гр. Стара Загора, 15.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА при секретаря Минка
Петкова и с участието на прокурора Нейка Тенева като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 374 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д.С.Д. *** против
Решение № 260039 от 17.09.2020г., постановено по АНД № 791/ 2020 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден
Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К, № 3374941, издаден от ОД на МВР Стара Загора, за нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено с автоматизирано техническо средство. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда за издаването на ЕФ при спазване на всички правила, предвидени в приложимата нормативна уредба. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства за поставянето на пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта по АМ „Тракия“. Позовава се на неспазени изисквания на Наредба № 1 / 17.01.2001г за организиране на движението по пътищата, Наредба № 3/ 16.08.201г за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците и Наредбата за средствата за измерване. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведеното касационно основание е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което издаденият ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР Стара
Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е ЕФ серия К, № 3374941, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на Д.С.Д.
***, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В ЕФ е посочено, че на 20.01.2020 г., в 19:19 ч., в област Стара Загора, АМ „Тракия“, км.205, в посока гр. Бургас, със скорост 123 км/ч. (отчетен километров толеранс от 3 км/ч.), при ограничение от 90 км/ч., въведено с пътен знак В-26, е управляван лек автомобил „Ауди А4” с рег. № СН4359КА със собственик Д.С.Д.. Нарушението е установено и заснето с мобилна радарна система СПУКС № 11443b2.
За да потвърди ЕФ, Старозагорският районен съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Според съда невписването в ЕФ на основанието, на което е поставен пътен знак В26, не представлява съществено процесуално нарушение, защото това обстоятелство е ирелевантно. За правно значим е приет фактът на доказано поставяне на пътния знак, при което участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си с него и нямат възможност за преценка. Посочено е, че техническата изправност на конкретното АТСС към датата на нарушението е установена от последния му протокол за проверка. Според съда наложеното наказание съответства по вид и размер на предвиденото в закона за конкретното нарушение и издаденият ЕФ е законосъобразен.
Обжалваното решение на Районен съд Стара
Загора е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона.
Съдържанието на обжалвания пред Старозагорския районен съд ЕФ изцяло е съобразено с императивните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП като са посочени всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и за наличието на административно нарушение - описани са конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност от гл. т. на правна квалификация и вид/размер на приложимата санкция, както и издателят ОД на МВР Стара Загора. В случая твърдяното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено ограничение на скоростния режим с пътен знак В 26. Непосочването в ЕФ на данни, които не са въведени от закона като елемент от задължителното му съдържание /в т.ч. основание за поставяне на пътен знак за ограничение на скоростта на движение/, не могат да обусловят неговата незаконосъобразност, а при наличието на изрична нормативна регламентация е недопустимо правоприлагането по аналогия на чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на касатора, че не са спазени условията и редът за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на правилата за движение по пътищата, което има за последица незаконосъобразност на издадения ЕФ въз основа на установеното с това АТТС нарушение на
ЗДвП. В случая са събрани и обсъдени всички необходими доказателства относно техническата изправност на използваното на автоматизираното техническо средство.
Не може да бъде споделено и възражението, че нарушението не е доказано, тъй като не са събрани доказателства за поставяне на пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта.
Наличието на пътен знак В 26 в участъка на АМ „Тракия“ при км. 205 е отбелязано в ЕФ и в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г за използване на АТСС. В касационната жалба не се сочи кои разпоредби от Наредба № 1/ 17.01.2001г за организиране на движението по пътищата и от Наредба № 3/ 16.08.201г за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците не са спазени, а от данните по делото не се установява приложимост на тези подзаконови нормативни актове за конкретната фактическа обстановка. Твърдението на касатора, че поставянето на пътни знаци не е самоволно действие, е принципно правилно, но в случая не е доказано противното, поради което правилно е прието валидно въвеждане на ограничение на скоростта в посочения участък на АМ „Тракия”.
По съществото на спора районният съд правилно е счел за безспорно доказано вмененото нарушение на ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 собственикът на МПС се санкционира чрез издаване на електронен фиш. В случая от приложената като веществено доказателствено средство снимка № 11443В2/0073 се установяват всички цитирани факти и необходими технически параметри, релевантни за съставомерността на деяние, квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, включително посоката на движение и ограничението на скоростта. По делото доказателствената сила на това доказателствено средство не е разколебана по никакъв начин.
Нарушението е установено с годно техническо средство, а Д.С.Д. като собственик на заснетия да се движи с превишена скорост автомобил не се е възползвала от законовата възможност да подаде декларация по чл.188 от ЗДвП, следователно правилно е санкционирана с налагане на наказание в законоустановения вид и размер.
С оглед гореизложените съображения касационният състав намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260039 от 17.09.2020г., постановено по АНД № 791/ 2020 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3374941, издаден от ОД на МВР Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.